16420 | 1 дек. 2014 | 16:07

„Подемос“ стана първа политическа сила 6 месеца след създаването си

Партия, учредена само преди 6 месеца, тресе политическия пейзаж в Испания. „Подемос“ („Ние можем“) е най-популярната формация, като изпреварва традиционните сили - социалисти и консерватори, преди изборите през 2015 г. Социологическо проучване от края на октомври показва, че вече 27,7% от гласоподавателите подкрепят лявото радикално движение.
„Подемос“ има уникалния шанс да разбие политическия модел в Испания, при който от 1978 г. (след смъртта на диктатора Франко - б.р.) на власт се редуват дясната Народна партия на премиера Мариано Рахой и Испанската социалистическа работническа партия. Успехът на политическата сензация се дължи на нейния идеолог - Пабло Иглесиас Турион. На 15 ноември той бе избран за първи генерален секретар на „Подемос“ с 88%. Това стана по революционен за Испания начин - с онлайн гласуване.

Мъжът с конска опашка, който обикновено е спортно облечен и не признава протокола, изглежда по-млад дори от своите 36 години. Роденият на 17 октомври 1978 г. в Мадрид нов политически лидер е университетски преподавател със солидно образование - с две докторски степени по право и политически науки. Втората е на бунтарска тема - „Гражданското неподчинение като форма на борба“.

Стремежът към социална справедливост вероятно е заложен от майка му Луиса – дългогодишен юрист в профсъюзите. Баща му Хавиер е служител в инспекцията по труда, макар по образование да е учител по история.
Пабло споделя, че е привърженик на лявата политика от 14-годишна възраст, когато става член на Съюза на младите комунисти. Напълно в духа на червената идея младият политик се зарича да намали заплатите на политиците и да направи здравеопазването и образованието безплатни.

Дон Кихот или откачалка

Личността на Пабло Иглесиас, както и въпросът какво всъщност се крие зад този „социален Дон Кихот“, разделя испанското общество. Мненията за него варират от „честен“ до „опасен“.
Жена от Барселона споделя пред в. „Ел Мундо“, че е гласувала за „Подемос“, защото лидерът й изглеждал „достоен човек“. Привърженик на монархията от Мадрид пък се опасява, че ако дойде на власт, Иглесиас ще превърне страната в „новата Венецуела“.

Десни политици сравняват Пабло Иглесиас с противоречиви личности като Адолф Хитлер и Фидел Кастро. Други под сурдинка го наричат „откачалка“ и „екстремист“. Вестник „Ел Паис“ стана обект на гнева на новия политик, след като разкри, че в средата на годината „Подемос“ е получила финансиране от 3,7 млн. евро от фондация, свързана с покойния венецуелски лидер Уго Чавес.

Партията, чието име в превод означава „Ние можем“, иска пълен публичен контрол над управляващите, ограничаване на правомощията на ЕС да се меси във вътрешните работи, както и референдуми по всички важни въпроси като в Швейцария.
„Подемос“ беше създадена като продължение на вълната масови протести на „Възмутените“ - движение, което обхвана Испания в периода 2011-2013 г. Тогава сривът на имотния пазар изгони хиляди от домовете им на улицата, а 6 млн. апартамента, или 20% от всички жилища в страната, останаха празни.  Стигна се до парадокса десетки бездомни семейства да живеят в палатки до обезлюдените сгради.

„Възмутените“ не се трансформираха в политическа сила. Но Пабло Иглесиас реши да участва на евроизборите през май и регистрира формацията си „Подемос“ като партия на 11 март т.г. Помогна му, че той вече бе публично разпознаваем, след като през 2013 г. започна да води предавания по няколко испански телевизии, в които показа безспорен дар слово. А социалните мрежи се превърнаха в незаменим инструмент в кампанията му за набиране на съмишленици.

Опора са най-младите

Идеята за политическа силакоято да защитава правата на обикновените хора, назрява две години по-рано. В университетите, където преподава, Иглесиас вижда как студенти спират да учат, защото ги лишават от стипендии заради преминаване на прага на дохода с няколко евро. В същото време младежите не могат си да позволят да плащат такси от 1500-2000 евро, когато всички от семейството им са без работа.

Твърдият електорат на „Подемос“ е поколението, родено в „златните години“ на строителния бум и икономически възход в Испания - края на ХХ и началото на XXI в. То израства без лишения. Но изведнъж, малко преди да завърши училище или току-що прието във ВУЗ, остава буквално на улицата. Тази група млади хора - до 20 години, не разпознават в редиците на останалите партии политик, който да ги разбира.
И този електорат ще бъде от решаващо значение на изборите догодина. Тогава за първи път ще гласуват 1 млн. души, навършили 18 г.

Пробивът идва на евроизборите

На евровота на 25 май младата партия се класира трета в Испания с 8%, или 1,2 млн. гласа, и взе пет депутатски места в Страсбург. За сравнение двете основни партии - народната и социалистическата, заедно спечелиха по-малко от 50%.

Лидерът на „Подемос“ бе предложен и за шеф на Европарламента.

На 25 юни Конфедеративната група на Обединената европейска левица/Северна зелена левица (парламентарна група на радикалната левица), към която се присъедини „Подемос“, издигна кандидатурата на Иглесиас за шеф на Европарламента. Радикалните леви показаха, че нямат никакво намерение да седят кротко на депутатските си места, и инициираха подписка за вот на недоверие срещу председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер само 10 дни след встъпването му в длъжност. Вотът бе заради обвинения, че като премиер на Люксембург (през 1995-2013 г.) Юнкер е участвал в схеми, които позволяват на големи мултинационални корпорации да избегнат данъци.

Успехът като че ли връхлетя „Подемос“ неподготвена. В много кратки срокове партията трябваше да докаже, че не е просто феномен, роден от социалните протести, а реален фактор с бъдеще. От отворена платформа без йерархия трябваше бързо да изгради функционираща партийна структура. Все още хаотичното поведение на членовете й обаче показва липса на политическа обиграност и инстинкти по-скоро на бунтари.

Неясно бъдеще

Движението има всички шансове да стане новото ляво, много по-войнствено от съществуващите в Западна Европа, подобно на гръцката СИРИЗА, коментират политолози.
Ако влезе във властта, „Подемос“ със сигурност ще се опита да отмени някои от реформите на Рахой като пенсионната например. Иглесиас се зарече да върне възрастта за излизане в заслужен отдих на 60 години от сегашните 65. Другите евентуални намерения засега не са съвсем избистрени.

„Искаме държава, в която да се живее достойно. Държава, където никой не бива да бъде изхвърлян от дома си, здравеопазването е безплатно, пенсиите са гарантирани, страна, в която, ако работиш, може да напълниш хладилника си и да купиш учебници за децата си. Все обикновени неща“, обяснява с усмивка Иглесиас. Как ще се постигнат - предстои да се види.

Партията е съидейник на СИРИЗА

Алексис Ципрас поздрави Иглесиас с избирането му за първи генерален секретар на „Подемос“.

По идеология и история на възникването си „Подемос“ прилича на гръцката крайнолява СИРИЗА на Алексис Ципрас (учредена през 2004 г.). Със СИРИЗА „Подемос“ членува в една група в Европарламента. Това, което обединява двете формации, е отхвърлянето на строгите мерки за икономии, наложени от ЕС, искането за по-високи данъци за богатите, както и основният им електорат - млади хора на възраст между 18 и 24 години.
В средата на октомври СИРИЗА също водеше в социологическите проучвания в Гърция с 26,7%, или с 6,5% повече от управляващата дясна „Нова демокрация“. Гръцката радикална левица стана първа на евроизборите през май, като взе 27% от гласовете.

„Подемос“ често е сравнявана и с популисткото движение „Пет звезди“ на Бепе Грило в Италия. То също е родено във вихъра на протестите срещу нерадостната икономическа реалност. Грило обаче изповядва по-скоро десни и крайни анти-ЕС възгледи. „Пет звезди“ спечели 25% подкрепа на предсрочните избори на Ботуша по-рано тази година и се превърна в политическа сила, с която вече всички се съобразяват.

Жертва на народната любов

Приятелката на Иглесиас - Таня Мелеро

Откакто стана публично известен, Пабло поиска да бъде „пазен“ от народната любов, защото вече се притеснява да се разхожда спокойно по улиците с приятелката си – 38-годишната общинска съветничка от „Обединените леви“ в Мадрид Таня Санчес Мелеро и да изпие една бира. Охрана от двама души му бе назначена преди месец от Министерството на вътрешните работи.

Последният случай на масова народна любов към лидера на новата лява партия е от 18 октомври, когато в двореца „Висталегре“ в Мадрид стотици се втурнаха към Иглесиас, за да го поздравят или да искат да се снимат с него. Като се прибавят и десетките журналисти, хаосът, който се създаде, беше впечатляващ, писаха медиите.

Бе обвинен за връзки с ЕТА

„Подемос“ бе обвинена в средата на юни от Есперанса Агире, високопоставен член на управляващата Народна партия, че подкрепя баското терористично движение ЕТА.
Поводът за думите й бе изявлението на Пабло Иглесиас, че терорът, извършван в миналото от сепаратистката организация, има своето „политическо обяснение“, което трябва да бъде разбрано. „Ако не е така, защо Фелипе Гонсалес и Хосе Мария Аснар (бивши испански премиери - б.р.), седнаха да преговарят с тях“, бе неговият аргумент.

Към обвинението на Агире се добави и публикация на в. „Ел Мундо“, който написа, че Иглесиас е бил „контактът в Мадрид“ на баската група „Ерира“. Тя оказва помощ на осъдени терористи от ЕТА, а седалищата й в Билбао и Памплона бяха щурмувани от жандармерията през септември 2013 г.

Разкритието тръгна от запис в интернет, на който се вижда как през септември миналата година на събиране на „Ерира“ в Памплона Иглесиас поздравява присъстващите. Лидерът на „Подемос“ не от- рече, че е бил на тази среща. Обяснението бе, че политическата му активност налага срещи с хора и организации „от всякакъв вид“.

Иглесиас обяснява вълната от атаки срещу себе си с нервността, която „Подемос“ е предизвикала сред партиите на статуквото, и с нежеланието им да се изправят лице в лице с проблемите на испанското общество. „А стабилността на една демократична система се измерва със спокойствието, с което се приемат промените“, обяснява поучително той.