„Нацията не разполага с дом“, пише през 1846 г. големият унгарски поет Михай Вьорьошмарти.
Поетът негодува, че маджарите нямат свое представително събрание, което да взема важните за страната решения. Няма как и да имат – Унгария тогава е подчинена на Австрия, а до революцията срещу Хабсбургите, водена от Шандор Петьофи и Лайош Кошут, остават още две години. Австрийците разгромяват въстанието с помощта и на руските казаци. Петьофи е убит, Кошут бяга в България. Но революцията така разтърсва империята, че след време Австрия е принудена да признае маджарите за равноправна нация.
Две столици в
една империя
През 1867 г. се създава дуалистичната монархия Австро-Унгария, която има две столици - Виена и Будапеща. Идва епохата на голямото строителство в унгарската столица. Изграждат се множество монументални сгради, време е за строеж и на мечтания дом на нацията - на парламент.
В контраст с кралския дворец, построен за общия австро-унгарски монарх на хълмовете на Буда, новият парламент ще бъде издигнат в равнинна Пеща – на левия бряг на Дунава. Изборът е символичен. Парламентът, колкото и да е помпозен и величествен, трябва да е на едно ниво с реката и града, защото ще е дом на избраниците на народа.
Статуята на Ференц Ракоци
Решението за строежа на сградата, която да бъде символ на мощта и величието на Унгария през следващите векове, е взето през 1880 г. след обединяването на Пеща, Буда и Обуда (1873 г.) в един град - Будапеща.
В чест на Милениума
Първата копка е направена през 1885 г. и хиляди хора от различни краища на многонационалната империя работят в продължение на 13 години, за да издигнат неоготическата сграда. Строителството е завършено през 1904 г., но първото заседание на Държавното събрание се провежда в сградата още през 1896 г. по случай Милениума - така унгарците наричат 1000-годишнината от създаването на унгарската държава. Тогава, впрочем, в Будапеща е построена и първата в континентална Европа подземна железница - прототип на съвременното метро.
За изграждането на сградата са използвани 40 млн. тухли, половин милион полускъпоценни камъни и 40 килограма злато. Парламентът има 365 кули, които символизират дните в календарната година. По време на социализма червена звезда се извисява на върха на централния купол. Тя е премахната през 1990 г., след като на 23 октомври 1989 г. тогавашният председател на парламента Матиаш Сюрьош обявява, че Унгария вече не е „народна“, а само „република“.
Сградата се простира на 18 000 кв. м, а височината й е почти 96 м. Така парламентът поне засега е най-високата постройка в унгарската столица. Облицовката на зданието е от много мек дунавски варовик, който се руши лесно и заради това по него почти постоянно се извършват ремонтни дейности. В парламента, който едновременно е и правителствен комплекс, има общо 10 вътрешни двора и 691 помещения. Отделните части на сградата са свързани с 29 стълбища, чиято обща дължина е 20 км.
Привлича 1 млн. туристи годишно
Във вътрешността на сградата по голяма част от стените има картини, фрески и стенописи, които изобразяват историята на Унгария. Една от най-впечатляващите творби е в конгресната зала. Там се намира картината на големия унгарски художник Михай Мункачи (1844-1904), изобразяваща завладяването на земите, на които унгарците живеят днес.
При бомбардировките през Втората световна война, в която Унгария до последно е верен съюзник на Германия, парламентът е почти напълно разрушен, но след това е бързо възстановен и днес унгарците се гордеят с една от най-красивите парламентарни сгради в Европа. Годишно над един милион туристи посещават великолепната постройка.
В комплекса има 29 стълбища с обща дължина 20 км.
Архитект на величественото здание е унгарецът Имре Щайндл. Той така и не успява да види произведението си, тъй като малко преди да приключи изграждането му, губи зрението си. Заради неоготическия външен облик на унгарския парламент експертите намират поразителна прилика между него и Уестминстърския дворец в Лондон.
Вътрешният дизайн на парламента обаче включва много ренесансови и барокови елементи, фасадата е украсена с 242 скулптури на унгарски и трансилвански владетели и пълководци, гербове на крале и херцози.
В сградата на парламента се намира голяма библиотека, в която има над половин милион книги и документи, свързани с унгарската държавност. В един от вътрешните дворове на правителствения комплекс е статуята на Ференц Ракоци - национален герой, ръководител на националноосвободителната борба срещу Хабсбургите между 1703 и 1711 г. През 1704 г. Ракоци е избран за трансилвански княз (Трансилвания е част от Унгария през вековете, след Втората световна война окончателно влиза в състава на Румъния - б.р.), три години по-късно е обявен за унгарски държавен глава.
Короната на свети Стефан е
символ на историческа Унгария
Унгария, която има над хилядолетна история, приема християнството през 1000 г. Оттогава и през по-голямата част от съществуването си е монархия.
Един от най-ярките символи на държавността на унгарците е короната на св. Стефан (на унгарски св. Ищван), наричана още светия венец на Унгария.
Свети Ищван е първият апостолически крал на Унгария, приел преди това християнството. Днес короната, по-точно нейно копие, защото съдбата на оригинала й е неизвестна, е изложена в централната зала на парламента, пази я постоянен въоръжен караул.
С нея са короновани над 50 унгарски монарси от XIII в. насам. Светият венец е изпратен от папа Силвестър II за коронацията на Ищван (Стефан), който по-късно е канонизиран за светец.
Короната символизира всички „земи на св. Стефан“, т.е. „историческа Унгария“,. Тя включва територията на днешна Унгария, Трансилвания (сега в Румъния, където живеят 1,7 млн. Унгарци), Войводина (сега в Сърбия, с 300-хилядно унгарско население) и Банат (в Сърбия и Румъния, където живеят няколко хиляди маджари). Всички унгарци изпитват огромна почит пред св. Стефан и неговата корона.
В Държавното събрание има две
симетрични зали за депутати
Сградата на парламента е мястото, където заседават членовете на Държавното събрание на Унгария. Пленарната зала се намира в южната част на комплекса и в нея могат да заседават 386 депутати, които се избират от народа за срок от четири години.
В парламента има още една аналогична зала за народни представители, която обаче се използва по-рядко. Тя е от времето, когато унгарският парламент е бил двукамарен – почти до края на Втората световна война.
Последните избори в страната се състояха през април тази година. Премиерът и председател на ФИДЕС Виктор Орбан спечели втори мандат. Съвременен парламент с представителство, избрано от народа, има след 1848 г. В Средновековието в Унгария съществува Съсловно събрание. То е създадено още през XII в. и представлява „събрание на цялата нация“, като под „нация“ тогава се е имало предвид благородниците и аристократите, не и простолюдието. По-късно Съсловното събрание се превръща в горната камара на парламента, която заседава в северната част на правителствената сграда. Но в края на 1944 г. двукамарната система е премахната и днес втората зала се използва главно за международни конференции.