15663 | 4 дек. 2014 | 08:59

Непрозрачност и липса на договори са в дъното на провала

Южен поток“ умря. Да живее „Южен поток“!

Горе-долу това е положението с гигантския проект за газопровод на стойност над 23 млрд. евро. Битката за надмощие в икономиката и геополитиката отвори война на думи и на нерви.

Президентът на Русия Владимир Путин оповести на пресконференция в Анкара в понеделник, че „Южен поток“ спира. Минути след това шефът на „Газпром“ Алексей Милер ескалира посланието: „Южен поток“ е закрит.

Жребият хвърлен ли е? Не. Първо, няма писмо от руското правителство, а във всички страни по трасето, включително и в България, проектът се изпълнява по силата на междуправителствено споразумение. Второ, дори ако дойде известие от Москва, решението може да бъде променено. Трето, Европейската комисия разпространи коментар, че насрочените за този месец преговори с Русия за газопровода ще се проведат по график. Новата ситуация поставя акцента върху това, че „Южен поток“ е нещо, което трябва да служи на ЕС.

На голямата билярдна дъска в Анкара Путин удари топката на проекта, чукна пътем България, но дупката, към която се целеше, беше Брюксел. Ако има попадение - добре. Ако няма, играта спира, а тръбата се мести към Турция.

Попътното послание към България също беше много в стила на Путин. В думите му нямаше обвинения. Същото беше при спирането на нефтопровода „Бургас-Александруполис“, а след това и на АЕЦ „Белене“. Този път вместо критика - „съчувствие“ за пропуснатите ползи, намек, че страната не е действала като суверенна държава, и дори съвет да си потърси компенсации от Брюксел.

Непосредствената причина за спирането на целия проект е липсата на разрешение за строителството на наша територия. Плановете на „Южен поток Транспорт“ бяха изграждането

да започне на
15 декември

от руския бряг на Черно море. Нелепо е да започнем това строителство без разрешението за влизане на българския бряг, обясни Путин. Това е една от разликите с проекта „Северен поток“ от Русия през Балтийско море до Германия. Там строителството започва, без да са получени всички разрешителни. Но когато тръбата трябва да влезе в най-слабата и най-бедната страна от съюза, Москва не може да поеме такъв риск за милиарди.

Някои ожесточени анализатори обвиниха Путин, че е издал търговска тайна, като е заявил, че заради спирането на „Южен поток“ бюджетът на България ще се лиши от 400 млн. евро годишно приходи от транзитни такси. Интересното е, че такава сума няма в документите. Поне не и в тези, които ресорните министри в сегашното правителство са виждали.

По силата на лоша стара традиция най-важните икономически параметри от този скъп проект бяха засекретени. Същият подход торпилира и АЕЦ „Белене“. Изцяло сбъркана беше тактиката на българската страна да започне практическа реализация на проекта - изкупуване на земи и плащане на обезщетения, без да има подписано тарифно споразумение за бъдещите транзитни такси, без да е ясна съдбата на съществуващата транзитна газопреносна мрежа в България и без да е уреден въпросът ще се разрешава ли достъп на други доставчици до тръбите на „Южен поток“. Без тарифно споразумение споменатите 400 млн. евро представляват една неангажираща прогноза. Путин може да е спокоен, че не е издал търговска тайна.

Но българските граждани трябва да се тревожат, че държавата им харчи пари, без да е гарантирала ползите. И колкото повече страната ни инвестира „на доверие“ при неуредени договори, толкова по-трудно после може да се изтегли от проекта, ако интересите Ӝ не бъдат защитени в бъдещите клаузи. До началото на август т.г. държавният Български енергиен холдинг (БЕХ) беше вложил в проекта 7,8 млн. лв. Въпреки изричната забрана на служебния министър на икономиката Васил Щонов обаче БЕХ взема заем от „Газпром“ и на 12 август добавя още 191 млн. лв. в капитала на проектната компания „Южен поток България“. Този случай е изпратен на прокуратурата. И какво от това?

През пролетта на тази година точно около изборите за европейски парламент е бил сключен договорът за строителство на българския участък от „Южен поток“, чиято пълна стойност се оценяваше на 3,5 млрд. евро. Стойността на поръчката за главния изпълнител също е търговска тайна. По-опасното е, че не се знае има ли гаранции срещу неограниченото надуване на цената в процеса на изпълнение - трик, с който България има печален опит от комплекса „Цанков камък“.

При толкова много неизвестни наистина стои въпросът беше ли „Южен поток“ полезен за България. Плюсовете на проекта са известни. Руският газ можеше да заобиколи размирна Украйна през Черно море с директна доставка в България, тоест в ЕС. Това означава разнообразяване на маршрутите за доставка, макар че източникът остава същият. Все пак е някаква стъпка към мечтаната от цяла Европа диверсификация. Но и тя не беше гарантирана, доколкото не беше подписан анекс към действащия договор за транзит. Този документ трябваше да съобщи решението на „Газпром“ дали „Южен поток“ ще допълва доставките през Украйна, или ще изключи тръбите в размирната бивша съветска република.

През последните години България транзитира 15-17 млрд. куб. м гориво от „Газпром“ за Турция, Гърция и Македония. Печалбата от това е около 170 млн. лв. С изграждането на „Южен поток“ количеството трябваше да се увеличи 4-кратно до 63 млрд. куб. м, а сред получателите щяха да се добавят Сърбия, Унгария, Австрия, а навярно и Хърватия и Италия.

България можеше да осребри географското си положение и да се утвърди като енергиен център на Балканите - цел, която си поставяха и левите, и десните, и центристките правителства у нас през последните 25 години. Серията от грешни стъпки по проекта обаче го проваля като по учебник. Конкретната причина за замразяването на „Южен поток“ у нас беше

наказателната процедура

която ЕК започна срещу България на 2 юни главно заради съмнения, че конкурсът за избор на главен изпълнител е бил недостатъчно конкурентен и прозрачен.
Другата претенция на Брюксел е, че и у нас тръбата трябва да се подчинява на Третия енергиен либерализационен пакет - да дава достъп на други доставчици освен „Газпром“. Предишното правителство можеше да избере - БЕХ да се договори с „Газпром“ за такъв достъп или България да поиска от ЕК правилото да не се прилага за тази отсечка. И двата пътя можеха да доведат до успех. Но не и тупкането на топка. А времето е пари.

Независимо от санкциите на ЕС и САЩ срещу Русия доставките от „Газпром“ за България засега са гарантирани. В отделни дни при спадане на температурите доставките за България са по-ниски от заявените, но това не създава опасност от режим на газа на вътрешния пазар. Недостигът се покрива от резервите в хранилището „Чирен“. Освен това компанията майка БЕХ е осигурила заем за „Булгаргаз“, така че националната компания да се разплати с „Газпром“ за ноември и декември. Забавените плащания не са предизвикали дори намек от Москва, че доставките може да бъдат орязани, казаха експерти. Гърция например имала по-

големи проблеми с плащанията на газа, но и за нея нямало санкции. За тази зима положението у нас изглежда закърпено.
Горчивата равносметка е, че след десетилетия празни приказки за диверсификация, интерконектори и газови терминали България продължава да разчита за над 90% от доставките си на една-единствена тръба - от Русия. Междусистемните газови връзки към Румъния, Гърция и Турция не е готова. Счупена сонда на румънски изпълнител заседнала в тунела под Дунава и построеният вече газопровод не може да бъде завършен и да заработи. За връзките с Гърция и Турция още няма окончателни инвестиционни решения. Не само заради празноговоренето и

политическия мързел

Зад убийственото забавяне стои обективната реалност, че до 2018 г. поне в нашия край на Европа няма да има нов доставчик на природен газ освен Русия. Азерското гориво ще потече около 2019 г. Доставките на газ от Иран зависят от Турция, от цените, които тя ще определи, и от развитието на вътрешната Ӝ преносна система.

Правителствената нестабилност през последните две години обрича на провал всеки по-скъп енергиен проект у нас. Пример за това е удвояването на капацитета на хранилището „Чирен“ до 1 млрд. куб. м. Неотдавна срокът за него беше отложен с още 1 година за 2018-а, а очакваната стойност се движи във възмутително широки граници между 200 млн. лв. и 200 млн. евро.

Партийните елити се оказаха неспособни да посочат националните интереси в енергетиката и да ги отстояват. Неизбежно съседните държави ще се възползват от подарените възможности. След замразяването на АЕЦ „Белене“ Анкара сключи договор с Русия за строежа на АЕЦ „Аккую“ с над двойно по-голяма мощност (4800 мегавата). Турция няма нищо против да придърпа към себе си и новия газопровод за Европа с капацитета на „Южен поток“ - 63 млрд. куб. м годишно.

Вицепремиерът Томислав Дончев призова Брюксел да защити българските интереси, тъй като ще загубим от спирането на проекта. Но и властите в София трябва да си напишат домашното. Да посочат грешките досега и да обявят стъпките как ще ги поправяме. Без далавери.