32602 | 16 юни 2012 | 15:04

Както би казал Радой Ралин, „погледнато формално, всичко е нормално, погледнато нормално, всичко е формално“...

Един взрив край Петолъчката се оказа поредният повод за дисекция на всичко, което се случва в България в годините на прехода. И как наистина и властта, и бизнесът не толкова са правили политически и икономически преход, а по-скоро са я „утилизирали“. Сиреч, обезвреждали.

Ще започна обратно на дедуктивния метод, който препоръчва да се върви от общото към частното. Аз обаче ще тръгна наопаки.
След първия взрив някаква булка от с. Лозенец решила да звънне по мобилния на мъжа си. Ама нали във въпросната база те са забранени? Но щом (по навик) го е намерила на телефона, значи са „не съвсем забранени“.

Двама пък пушили извън цеха

което ги спасило. Ама нали там и пушенето е забранено? Значи, щом цигарите са ги спасили, следователно и пушенето е „не съвсем забранено“.
Всичките „утилитарници“ пък преминали предълъг курс на „специализация“ от цели 4 дни! През които вероятно е трябвало да изучат и запомнят повече от 100-те страници на „Националната програма за утилизация и унищожаване на излишните боеприпаси на територията на Република България“ на Министерството на отбраната, както и приложения към нея богат справочен материал за различните видове „излишни“ боеприпаси и начините за утилизацията им.
Хайде, де! Това едва ли е по силите на един студент от 4-ти курс за цял семестър, но за обикновени безработни се оказва възможно само за 4 дни!
Как ли? Отговорът, с който се качвам на „второто ниво“ от „частното към общото“, идва много лесно. Тапията за успешно завършения от тях курс се издава от специална комисия. А при съставянето й основна роля играе „фирменият косаджия“.
Оказва се обаче, че той е бивш дългогодишен служител на КОС - МВР. Значи

получил човекът по-добра оферта

от частната фирма, която преди това „контролирал“ като държавен служител, пенсионирал се, взел си полагаемите му се 20 заплати от парите на данъкоплатците и преминал на по-високоплатена частна работа.
А ако не бяха и тримата загинали, сигурно щеше да продължи да е и по-безотговорна - идва проверката, той звънва на бившите си „колеги“ от МВР и по документи всичко е наред.
Както би казал Радой Ралин, „погледнато формално, всичко е нормално, погледнато нормално, всичко е формално“... Включително и това, че количествата боеприпаси са в пъти повече от допустимото. Но защо ли пък „колегите“ хич не са го забелязали?
Както не са забелязали и нещо друго - наличието на стрелково оръжие и боеприпаси, които вероятно не са за утилизация, а

за рециклиране и препродажба

И на мястото на разследващите аз бих се запитал дали пък тия мистериозни камиони от Косово са пътували натам съвсем празни. И как „по нощите“ (според местните жители) „колегите не са забелязали“, че се карат „материали от Косово“, след като лицензът е за утилизация на боеприпаси - собственост на българското МО?
Скачам сега от регионално на национално равнище. Там процесите по „утилизацията“ на ключови за държавата институции е още по-страшна.
Частна фирма, спечелила конкурс, „благодари“ на трудолюбива държавна служителка с ваучер за около 7000 лева. Ваучерът й е занесен от човек на фирмата, който се оказва и баща на офицера от ДАНС, който пък наблюдава МО. А синът на служителката печели търг от същата дирекция, в която работи тя.
Ако пък отворите сайта на фирмата собственик на взривения склад, пък ще видите, че тя е в „партньорски взаимоотношения“ със 7 структури на МО, 6 на МВР, с НСО, Министерството на правосъдието и т.н. Сиреч „бронирала“ отвсякъде дейността си, каквато и да е тя.
Е, това вече е „утилизация“ по чисто българския метод на „свинските черва“. Навързани, преплетени и т.н.
Едно време шеговито обяснявах на покойния Илко Ескенази, че СДС може да промени системата само ако разбие „железния триъгълник“ между директора на месокомбината, този на „Сердика“ и онзи на „Винпрома“. СДС, БСП, НДСВ, а дори сега и ГЕРБ не само не успяха да разбият новия триъгълник (частни фирми, бивши държавни служители и настоящи алчни бюрократи), но и го мултиплицираха.
В смисъл, че древният принцип „do ut des” („дай, за да ти дам“) се превърна в правилото „ти на мене, аз на теб“. И то се разраства и досега. „Държава на братовчедите“, както би констатирал Костов.
Само че

сметките на братовчедите

ги плащаме ние, данъкоплатците. А те не спират да ни „утилизират“ вече 22 години...
В свой доклад от 2004 г. сегашният зам.-министър на отбраната Валентин Радев твърди, че МО отделя годишно по 6 млн. лева за издръжка на складовете си с боеприпаси за утилизация и поне още толкова за тяхната охрана. За 10 години това прави 120 млн. наши пари. От които половината са изтекли към частни фирми.
Защото, колкото и да е странно, охраната на складовете е поверена на частни фирми. Нищо че си имаме и военна полиция с огромен бюджет...
А сега пък се оказа, че армията ще инвестира огромни средства и техника, за да разчиства бакиите около взривения склад. Сиреч бакиите на частната фирма собственик.
Тука вече

логиката ми се загуби окончателно

Аз знаех, че армията гарантира националната ни сигурност, а се оказа, че нейната сигурност се гарантира от частни фирми. Срещу 6 милиона годишно, които МО им плаща. Само че не е то, а ние, данъкоплатците.
Другото, което знаех, е, че който си направи белята, той си я поправя („чупи-купи“, нали?) Да, ама се оказа, че частникът чупи, а сега ще плаща пак МО. Пардон, пак ние, данъкоплатците.
А ако сега се върна към „регионалното“ ниво, вдовицата на един от загиналите обеща да съди държавата в Страсбург. И ако успее, пак ще плаща не самата държава, а отново ние, данъкоплатците.
Е, с масовата приватизация не сполучихме - окрадоха ни масово. С „масовата утилизация“ обаче май управниците се справят успешно.
Лошото е, че резултатът е същият - пак ни крадат масово.