21542 | 4 дек. 2014 | 15:46

Едва 20% от лекарите правят микробиология, преди да ни изпишат терапията

Няма антибиотик, който да може да убие грипните вируси, а лечението с него повече от два пъти годишно се смята за често и нерядко води до резистентност, категорични са епидемиолозите. Специалисти обясняват, че една от причините дадени лекарства просто да не ни влияят е прекомерната им употреба.

Трябва да се знае, че при проста хрема например не трябва да се прибягва към този тип илачи, тъй като те не водят до излекуване. Антибиотикът може да подейства на хремата, само
ако тя е бактериална, а това са едва 2% от всички познати типове синузит.
Доц. Цветан Велинов, ръководител на лабораторията за контрол на микробна резистентност към Националния център по заразни и паразитни болести, се позова на годишния доклад за микробната резистентност на Световната здравна организация (СЗО) от 2013 г.

Според данните в него лечението на инфекции, причинени от резистентни бактерии, струва на американските данъкоплатци до 31 млрд. долара годишно. Ако проблемът не бъде решен
до 10 г., това ще доведе до спад на БВП до 1,6%. „Едни от много често използваните антибиотици в последните 10 г. са хемолоновите. За тях се говореше, че няма как да

развият резистентност

защото са много съвременни. За жалост последните години опровергават тези твърдения. За 2011 г. около 30% от пациентите са развили устойчивост към тях“, обясни доц. Велинов. По думите му консумацията на антибиотици у нас е на средно европейско ниво. Тя е почти същата като в Германия. Класацията се изразява в специализирана мерна единица, която се сформира на базата на количеството антибиотици, дните, които прекарваме на легло, и популацията в дадената държава. Скалата е от 1 до 100. У нас цифрата е 25-27. Консумацията
в Гърция е 4 пъти по-висока, във Франция - 2,5 пъти, в Италия - също два.

В сравнение с германците обаче българите сме два пъти по-резистентни към антибиотици. Причините се крият в това, че не ги приемаме правилно. Едва 20% от лекарите у нас изписват
антибиотик след специално направено изследване, наречено антибиотикограма.

Друга причина за повишената резистентност е липсата на търпение у пациента. „Майките трябва да издържат детето им да кашля 5-6 дни, а не на третия да отидат при педиатъра, който да изпише антибиотик, за да се отърве от пациента“, посочва проф. Мира Кожухарова, заместник-директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Същите съвети се отнасят и за възрастните, добавя директорът на центъра проф. Тодор Кантарджиев. „Не лекувайте грипа с антибиотици! Така не можеш да убиеш вируса. Грипът се лекува с антивирусни препарати и по никакъв друг начин. Но не трябва да ядем хапчетата като бонбонки. Това не означава обаче, че ако възникне усложнение, антибиотикът трябва да бъде пропуснат“, категорична е проф. Кожухарова.

Резистентността към даден медикамент се предава по всякакъв път, включително и

въздушно-капков

Важно е да отбележим, че тя може да бъде контролирана в световен мащаб със съвместните усилия както на докторите, така и на пациентите. „Нивата на резистентност са най-високи
в болниците, и то в интензивното отделение. Инвазивните процедури там са много повече, а имаме имунокомпрометирани пациенти и антибиотичният натиск е най-концентриран. Болниците са „генератор“ на резистентност“, уточнява доц. Велинов.

Относно туберкулозата, която е едно от най-старите заболявания в световен мащаб, се наблюдава постепенен спад на заразените. Ако през 1998 г. тя е достигала близо 50 на 100 хил. население, то през миналата година е 23,2 на 100 хиляди души. Тоест за 10 г. се наблюдава двойно намаление. През 2009 г. броят на заболелите е бил 2910, а през 2013 г. - 1932. В целия свят около 9 милиона души са заболели през миналата година от туберкулоза. Относно резистентните щамове също се наблюдава спад. През 2009 г. те са представлявали 5,1%, а през миналата - 3,7%.