25561 | 21 ноем. 2012 | 11:19
С апломб лидерът на СДС Емил Кабаиванов номинира вчера Петър Стоянов за конституционен съдия. Изтъкна мотивите: президентът има „безспорен авторитет и морал“, той е „най-достойният член на СДС“ и в този момент е „човекът, който трябва да изчисти международния имидж на България“, накърнен сериозно след гафа на ГЕРБ с Венета Марковска. На пръв поглед нещата изглеждат правдиви, дори красиви - моралният стожер на България става конституционен съдия. Но има няколко въпроса, на които Кабаиванов не даде отговор. И те ще се превърнат в капан за Стоянов.
Първо - защо едва сега СДС се сети за безспорните морални качества на бившия си лидер? Защо не го предложи още в началото на процедурата, подчертавайки достойнствата му точно за този пост? Защото СДС трябва сега да „услужи“ на премиера в тази патова ситуация ли?
Второ - щом на пожар се търси „приятелско партийно рамо“, излиза, че Стоянов е натоварен с тежката задача да измъкне ГЕРБ от блатото „Марковска“. Иска ли президентът да играе тази неблагодарна за него роля на пожарникар и ако да - на каква цена? И има ли връзка между оставката на брат му Емил Стоянов като евродепутат от ГЕРБ и връщането му в България заради някакъв „голям медиен проект“? Дори и да няма - името на Стоянов ще бъде сериозно овъргаляно в междупартийните интриги, нещо, от което той бягаше досега.
Трето - приемайки тази номинация, убеден ли е Стоянов, че ще получи подкрепата на сините депутати, които са в конфликт с Кабаиванов? Ако слушаме предварителните им коментари - отговорът е по-скоро „не“. Тогава чия кандидатура ще е?
Четвърто - да допуснем, че от някакъв сантимент депутатите на СДС ще гласуват за бившия си лидер. Категорично обаче няма да го подкрепят хората на Костов. И изведнъж, вместо да се яви като обединителна фигура на десницата, Стоянов ще се окаже личността, която за пореден път разделя бившите си съпартийци. Тогава за какви безспорни негови качества ще става дума?
Пето, най-неприятното - номинацията на Петър Стоянов се явява плод на чиста партийна сделка. Как ще погледне на това тайно договаряне Европа, която държи под око прозрачността на процедурата? И това няма ли да хвърли сянка върху блестящия досега международен имидж на Стоянов?
Шесто, също неприятно - Кабаиванов обяви Стоянов като бъдещия председател на Конституционния съд. Ако се държи сметка за престижа на президента, това вероятно е нормалната опция. Но от процедурна гледна точка това е огромен гаф, който поставя президента в унизителна ситуация на човек, приел договорен мач. Което пък няма нищо общо с демократичните принципи, които Стоянов изповядва. Е, струва ли си, Бат' Петьо, да се похарчиш толкова евтино заради чужди грехове?
(В. Преса, печатно издание, брой 317 от 21 ноември 2012)
Мобилна верси
RSS
