25879 | 21 ноем. 2012 | 12:47

Няма предизвестен фаворит за патриарх, смята той

Интервю на Мариела БАЛЕВА за репресиите срещу духовенството след 9 септември 1944-а и може ли държавата да се намеси в патриаршеския избор.

- Синодалната разпра продължава, във въздуха летят анонимни обвинения за купуване на гласове в Синода и други небогоугодни дела. Може ли да се случи това, г-н Методиев?

- Настоящият патриаршески избор за пръв път ще стане под публичните прожектори, под погледа на медиите. Никой от участниците в този процес не е подготвен точно за такова публично внимание и осветяване. Като започнем от митрополитите, които през последните години винаги стояха в сянката на покойния патриарх. Неподготвена е обществеността, тъй като за пръв път има спорна и интересна тема, която се обсъжда широко. Неподготвена е дори държавата. Намирам за спорно и това дали църквата има административен капацитет да произведе тези избори.

- Може би по-важното е има ли държавата административния капацитет да се намеси в тези избори?

- Убеден съм, че държавата няма тази възможност. И причината за това е цялото публично внимание. Невъзможно е, ако тя се намеси, това да остане незабелязано за медиите и за обществото. Намирам го за много добро и се надявам на прозрачен избор за патриарх. Но най-хубавото при този избор е, че няма предизвестен фаворит.

- Имаше очаквания за покаяние от страна на владиците за връзките с ДС, но това не се случи. Подобно извинение не трябва ли да включва и някакво ясно отношение към периода на комунизма, макар църквата по някакъв начин да е била и негова жертва?

- Разбира се. Това е най-драматичният въпрос. Казвам го като човек, изчел доста от архивите. За мен няма никакво съмнение, че църквата е била много повече жертва - дори най-голямата жертва, отколкото сътрудник на комунистическия режим. Затова дебатът за Държавна сигурност е толкова важен и не бива да бъде пренебрегван. Но това ще продължи да звучи декларативно, докато църквата ни не посочи имената и не почете хората, пострадали заради вярата си - миряни, свещеници и висши духовници. Тя трябва да каже кои са нейните мъченици.

- Кои са най-показателните случаи на репресии от страна на комунистическия режим спрямо духовенството?

- Убийството на митрополит Борис Неврокопски през ноември 1948 г. си е направо пладнешко. Той е убит след литургия в двора на черквата, а убиецът му получава много малка присъда. Това е и повратен момент, в който държавата започва да се намесва в църковните дела. Оттогава се появява и страхът.

- Какъв процент от духовенството е бил репресиран?

- От 2500 свещеници, които е имало в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век в България, минимум 10 процента от тях – повече от 250, дори 300 души, са вкарани в затвори и концлагери. В интерес на истината тогава Синодът се бори за тях и всяка година пише писма за амнистия. Комунистическата власт обаче не е могла да си позволи резки действия по отношение на висшата църковна йерархия, защото знае, че това ще доведе до отчуждаване на хората от режима.

- Откога службите по време на комунизма започват много активно да провокират конкретни хора?

- От средата на 70-те години. Тогава църковната йерархия се насища със служители на ДС. Има немалко случаи, в които има тежки подозрения, че даден духовник е ръкоположен за епископ с подкрепата на ДС. Това е изключително драматично, когато говорим за перспективата на предстоящия патриаршески избор. Т.е. като имаме предвид колко много са сътрудниците на ДС към Синода в момента. От канонична гледна точка най-тежкият момент е подозрението, че конкретният човек е получил епископска хиротония с подкрепата на службите.

- Властта допитвала ли се е до патриарх Максим за нещо, или обратното - пренебрегвала го е и е действала директно?

- Патриарх Максим е питан все по-малко. Просто защото държавата започва да работи с други фаворити. В един от документите на ДС Калиник Врачански, Панкратий Старозагорски и Филарет Видински са наречени „хунтата, която управлява Синода“.

- Вие сте се запознали с архивите на Комитета по църковните въпроси, които са във Външно министерство. На какви странни документи сте попадали?

- Има един много интересен детайл, който ме е впечатлил. Винаги когато църквата в лицето на патриарха или Синода комуникира с държавата, обръщението е „господине“. Задължително. Няма как да е „другарю“, нали? Но има един малко смешен детайл и той е от посещението на дядо Максим в САЩ през 1978 г. Когато се връща в България, всички членове на делегацията му - може би всички те са сътрудници на ДС, пишат поверителен доклад до шефа на Комитета по църковните въпроси. Очевидно правят това през главата на патриарха. Този документ започва с „другарю“.

- Как са се развивали отношенията ни с руската църква, какво казват за това документите?

- Има един очевиден донос, в който става дума за среща от втората половина на 70-те в Драгалевския манастир. Там се събират Българският и Руският патриарх, както и представители на двата синода. Доносът е и срещу дядо Максим, но основно срещу Варненския митрополит Йосиф. По време на разговорите той остро се изказва срещу начина, по който се води икуменическата политика от църквите в комунистическите страни. В прав текст сочи, че Руската православна църква трябва да се върне към своите мистически корени. Говори, че православието е „разбита команда“. Когато изпращат гостите от СССР, се стига до голям скандал между българските духовници. Тогава Йосиф заявил: „За каква свобода на изповеданието говорите, остава само да ми дадете бесилото“.

- В доносите описвани ли са и човешки слабости на клириците?

- Още помня един ужасен документ от 1949 г. В него се прави характеристика на всички членове на висшия клир на БПЦ тогава. Вижда се, че са били обсъждани не само политическите им пристрастия, но и чисто човешки слабости. За всеки един от тях има по един абзац, в който са описани абсурдни неща. Има и документи, в които личи, че не е била спазвана дори тайната на изповедта от конкретни митрополити.

- И каква е била целта на държавата?

- Държавата е правела всичко - и това личи от документите, за да разграничи църквата от обществото, като затвори свещениците в храмовете. Политиката на държавата е била те да не вършат нищо. Ще спомена и думи на човек от Комисията по църковни въпроси в началото на 80-те, че „най-добрата работа на един свещеник е да бездейства“. Защото когато бездейства, той става удобен обект за компрометиране.

- Каква е била ролята на външния отдел на БПЦ?

- Този отдел е праобразът на разкола. Той се укрепва от държавата в началото на 70-те. Започва да става активен и добре финансиран. В него е било концентрирано всичко по икуменическите работи, през него минават всички командировки на духовници в чужбина. Оглавявал се е от покойния Старозагорски митрополит Панкратий. Този отдел дори става самостоятелен от Синода и контактува директно с Комитета по църковните въпроси. Обсъждал се е и въпросът да му бъде предоставена самостоятелна сграда.

- Нещо като нова църква?

- Да. Затова твърдя, че центробежните тенденции в църквата, праобразът на разкола съществуват още от втората половина на 70-те години.

- Има ли нещо отпреди, което да е притеснително и днес за църквата?

- Има и аз го наричам инструментализиране на църквата. Тоест, използваме църквата за нещо. За съжаление то продължава да е видно и сега. Едни казват, че църквата трябва да бъде патриотична институция, други - да ни отваря кръгозора и да бъдем космополити, трети казват, че трябва да бъде социална институция. Това е много тежко наследство от комунизма.

- Георги Димитров правил ли е някакъв опит да подчини църквата?

- През 1948-а той произнася реч в Рилския манастир пред целия Синод, в която в прав текст заплашва с физическа разправа. Посланието му е: „Или ще се промените, или ще ви се случи това, което стана с Руската православна църква след Октомврийската революция“. (Комунистите взривяват най-големия храм в Москва „Христос Спасител“.)

- Появи се теза, че на църквата ни й трябва твърда ръка, какво мислите?

- Твърда ръка от страна на Българския патриарх е невъзможна. Той има определени административни предимства над митрополитите, но те не са големи. Решенията в българската църква се вземат основно от Синода и трудно може да се говори за монархическа структура - патриарх, митрополити и всички останали свещенослужители, миряни. Освен това в устава е записано, че тримата кандидати за патриарх трябва да бъдат излъчени с мнозинство 2/3 от членовете на Синода, което предполага, че шансове имат по-компромисни фигури, а не хора, които се впускат в конфликти.

- Има вероятност следващият патриарх да се окаже свързан с бившите тайни служби. Църквата няма кой знае какъв избор.

- Права сте да имаме такива очаквания. Драматично е някак си през цялата история на комунизма българската църква да не е управлявана от патриарх или предстоятел, свързан с Държавна сигурност, тъй като такива подозрения не тегнат нито върху патриарх Кирил, нито върху екзарх Стефан. И някак си би било некрасиво това да се случи 23 години след падането на комунизма. Но ако се стигне дотам, тогава пак се връщам на това, което казах - поне да е сигурно, че не си е получил епископското ръкоположение с помощта на ДС.

  (В. Преса, печатно издание, брой 317 от 21 ноември 2012)