25706 | 17 юни 2012 | 14:13

Интервю на Таня Джоева за добрия премиер, човека от народа и популизма в българската политика с бившия военен министър

- Г-н Луджев, минаха 11 години от 17 юни 2001 г., когато с харизмата на Симеон Сакскобургготски НДСВ спечели парламентарните избори. От днешна гледна точка как оценявате ролята на царя и на НДСВ в развитието на страната?
- През 1997 г. група от ръководството на ОНС (б. р. - Обединение за национално спасение (ОНС) е коалиция, създадена през март 1997 г. , когато ДПС излиза от ОДС. В нея са още „Нов избор“ на Димитър Луджев, Зелената партия и др.) посетихме Симеон в Мадрид. Малко се знае, че западни фактори - правителствени и неправителствени, още тогава - през 1996-97 г. - насърчаваха български политически организации да търсят в Симеон умерената институция. Смяташе се, че той може да изиграе ролята на толерантен, лоялен, културен коректив на политическия живот в България. Такава беше нагласата към него и през 2001-ва, когато спечели парламентарните избори. На Запад и вътре в страната се очакваше, че той ще бъде умиротворителят, който ще внесе разум и ще ограничи партизанщината в политиката.
- Трябва да признаем, че това донякъде се случи.
- Случи се, но по неочакван начин. Спечелването на политическата власт от НДСВ доведе до бързото изчезване на двуполюсния модел. С голяма скорост се разпадна така нареченото дясно пространство - СДС и ОДС. Осезателно се сви БСП. Формира се по-плуралистично пространство и така двуполюсните партизански страсти по обективни причини утихнаха. От друга страна обаче, изчезна идеологическото, политическото. НДСВ се превърна в полуполитически конгломерат с чисто меркантилно настроени групировки и групи, които се бореха по-скоро за пари и власт, но не за идеи. Това постла пътя по-късно и на тройната коалиция.

Да, права сте - царят изигра променяща роля в българския политически пейзаж. Но е трудно да кажа - към по-цивилизовано. Той отвори пътя и на популизма. Управлението на Симеон е първото популистко управление в България. С празните обещания, с неспособността да управляваш, с липсата на политическа физиономия и идеология. На мода дойде, хайде да не е цар, дойде да кажем добрият премиер, човекът, който се грижи за народа. 
- Мода, която като гледаме Бойко Борисов, май не отминава.
- Популизмът и очакванията за добрия човек се прехвърлиха върху ГЕРБ. В Източна Европа популистките формации не можаха да се наложат трайно на власт, ние в България сме може би голямото изключение. Това говори за ниска политическа култура, слаба  политическа класа и неясни партийни формирования. Както се казва в доклад от Световната банка - от това какви лидери избира един народ се вижда неговата годност за демокрация. Популизмът е фалшификат, измама, залъгалка, пиар.
- Как реагирате на твърдението „царят се върна само заради имотите си“? Така ли е?
- Не. Симеон няма капацитет на държавник, но имаше стремеж да направи нещо добро за държавата, да внесе политически и граждански морал. Проблемът е в явното разминаване между неговите може би искрени желания и неговата твърде егоистична натура. Твърде егоистична натура! Той не можа да преодолее своя персонален егоизъм, а оттам толкоз гротескно изпъкнаха различията между обявените намерения да оправи страната за 800 дни и факта, че оправяше само себе си. Предполагам, той искрено е  убеден, че имотите му се полагат.
Ако бе човек на общественото дело, той щеше да жертва част от личните си интереси. Във времето сега се вижда, че идеалните му намерения са били по-скоро формални. Същинските - личната реализация.  
- Държавата обаче си върна двореца „Кричим“, същата съдба може да имат и останалите царски имоти. Очаквате ли, че Симеон Сакскобургготски ще се обърне към съда в Страсбург?
- Може би. Макар че ако има достатъчно съвест, не би го направил.  Той би трябвало отлично да знае, че всички имоти - с изключение на част от „Врана“, на част от „Саръгьол“, на къщата в Баня, са на Интендантството.
- Освен юридическите аргументи има ли достатъчно исторически документи, които доказват чия е собствеността на имотите?
- Абсолютно. Пълен набор от документи, които се отнасят до бюджета и финансирането на Интендантството, покупката и издръжката на имотите и на царската фамилия и т.н.
- Един любопитен факт - в изданието „България XX век“, което изброява исторически за страната събития, е спомената датата 10 май 2000 г. И се казва, че тогава вие, г-н Луджев, пръв сте съобщили за „план бившият български цар Симеон II да бъде извикан в България, за да играе ръководна роля в развитието й“. Помните ли какво точно се случи?
- Отлично. Съобщих за плана за царското завръщане на пресконференция в Бургас. Тя бе по повод развитието на гражданските движения, които бяха на гребена на вълната тогава. Съществуваше ГОДО - Гражданско обединение на демократичните организации.
- Вие откъде имахте информация, че царят готви завръщането си?
- През март бях в САЩ по покана на Държавния департамент като наблюдател на предварителните избори на Републиканската партия.  В самолета на връщане от Вашингтон се видяхме с един познат - българин, бизнесмен, заможен човек. Той бе в добро настроение, разприказва се и ми каза, че е част от група, която организира връщането на Симеон Сакскобургготски в България. Че това ще стане в края на 2000 г. или началото на 2001 г. Че сериозни бизнес структури са ангажирани в България, Лондон, Виена и други места с финансирането на завръщането на Симеон и създаването на движение в негова подкрепа.
- Момент. Нали първоначалната идея бе Симеон Сакскобургготски да се кандидатира за президент. Затова Конституционният съд трябваше да тълкува казуса за уседналост и излезе с решение, което му отряза пътя към президентството през февруари 2001 г. За какво движение говорите още през 2000 г.?! За първи път казвате нещо различно от познатата версия. 
- Първоначалната идея наистина бе Симеон да се кандидатира за президент. За този избор трябваше да бъде създадено подкрепящо движение. През 2000 г. още не се говореше за политическа формация, която ще участва в парламентарните избори.
Но същите хора и структури, които през лятото и есента на 2000 г. организираха връщането му с идеята да се кандидатира за държавен глава, съдействаха по-късно за създаването на НДСВ.
- Бизнес структури?
- Преди всичко. Участваха и хора, които бяха част от бизнес структурите, свързани с Държавна сигурност. И във Виена, и в София имаше такива.
- А защо СДС и Иван Костов бяха изненадани от изявлението на царя на 6 април 2001 г., с което той анонсира създаването на НДСВ?
- Не мисля, че са били изненадани.
Гражданските движения например имахме връзка със Симеон Сакскобургготски и неговите представители в България още преди 6 април. През февруари-март група от ръководството им се срещна с него в двореца „Врана“. Бяха пет-шест човека, помня между тях Андрей Пръмов, философа проф. Николай Василев и др. В разговора е било постигнато съгласие, че Симеон ще направи движение в своя подкрепа, което ще си сътрудничи тясно с гражданските движения. Споразумението по-късно се провали.
- Защо се провали?
- Хората около Симеон - като Стоян Ганев, Пламен Панайотов, Даниел Вълчев и други, го осуетиха. Както и хора, свързани с бизнес структури като „Мултигруп“ и други.
И тъй като договорката за сътрудничество с гражданските движения не се случи, аз дадох шумно интервю през март в Пловдив. След това говорихме със Симеон по телефона. Той пак ме увери, че ще направим истинско гражданско обединение. Не стана. Вместо това се роди първото голямо гражданско движение фалшификат, последвано, както виждаме, и от други граждански движения фалшификати.
- На 1 юли и движението на Меглена Кунева „България на гражданите“ ще стане партия. Какво бъдеще я чака, има ли нужда от такава партия?
- В демократичния свят всеки, който има политически цели и амбиции, може да ги осъществява. Проблемът е доколко това е гражданско движение.
- Доколко?
- По-скоро е инсценирана политическа инициатива, първо - по повод на президентските избори. Твърде неясни са политическите програмни цели на новия проект. Твърде общи приказки и помпозни слова има и малко конкретика. Но е видно, че „България на гражданите“ не е политическата алтернатива, от която се нуждае страната. Алтернатива, която да предлага както съвременна, модернизационна политика, така и политически, идеологически, морални противотезиси на сегашното и на предишните управление.
Струва ми се, за съжаление, че това е поредният опит да бъде създадена властова партийка, която да влезе в парламента и с политически комбинации да участва във властта.
В същото време алтернатива се търси - традиционната десница разочарова с егоизма си, Синята коалиция се разпадна, НДСВ има печалната участ на извънпарламентарна партия.
Да, има въпиеща нужда от алтернатива на сегашното и на довчерашни управления на партии от популистко-властови тип. Включително БСП, която също се стреми само към власт, въпреки новата си социална програма. Но не виждам фигури и структури, които да предлагат модерно управление на страната.
Бъдещата партия на Кунева ще бъде в противовес на сегашното популистко управление, поне в смисъл, че ще има по-европейски фасон.
- Рейтингът на Бойко Борисов остава висок, но „Алфа рисърч“ отчете, че той вече не стабилизира доверието към партията. Кабинетът и ГЕРБ имат далеч по-нисък процент на одобрение. Как си обяснявате разминаването? Очарованието на Борисов не действа вече силно или разочарованието към ГЕРБ-ерите е голямо?
- Тенденцията за спад на доверието към Борисов и ГЕРБ върви от една година. Но е факт - общото разочарование от политиката на управляващите в по-голяма степен се стоварва върху партията, депутатите, министри, докато общественото мнение все още щади чаровния лидер. Понеже алюзията с управлението на Живков е голяма, ще припомня, че и навремето бе така - хората си казваха, че  Живков е добър и умен, но тези около него били опропастили всичко. И сега върви легендата, че Борисов е добър, ама на, пречат му. Тя работи, но до време.