27966 | 24 ноем. 2012 | 11:59

Интервю на Пламена КРЪСТЕВА за битката за София и новите идеи за промяната и

Г-н Диков, провокацията с изграждането на нов мавзолей на мястото на стария разтупка сърцата на много софиянци. Има ли дори минимален шанс това да се случи в бъдеще?

- Абсолютно никакъв! Изключено е в сърцето на София да градим подобна  безумна сграда.

Покрай притеснените и гневни столичани обаче имаше и такива, които се  размечтаха. Едни искат да видят на това място нашенски вариант на емблематичния за Париж  Център за модерно изкуство „Помпиду-Бобур“. Други отидоха още по далеч и смятат, че на София ще й приляга архитектурно бижу от рода на бялата магия на Франк Лойд Райд - музея „Гугенхайм“ в Ню Йорк.

- Всяка една сграда трябва да се вписва в духа на мястото и историята на града. Където беше бившият мавзолей, ще си остане градина. Както е било навремето. Що се отнася до провокацията на тези млади хора, доста мислих, преди да я разреша. Съгласих се, и знаете ли защо - беше ми интересна реакцията на хората.

И какво показа тя?

 - Че все още софиянци се съмняват в нас. И дори не изключват варианта да извършим безумието с изграждането на  мавзолей номер 2. Допускат, че столичната администрация и главният архитект могат да сторят такава гавра с центъра на София. Което значи, че независимо от усилията ми да  им показвам, че се съобразяваме с тях, че преди всеки нов ход правим обществени обсъждания, за да видят какво и как ще стане, те все пак не вярват в добрата воля на сега управляващите.

Тъжен извод!

- Чака ни много работа още. Трябва да убедим хората, че устройството и строителството на София не се извършват вече по този престъпен начин, по който го правеха допреди 7-8 години.

Навремето тези, които взривиха мавзолея, казаха, че стои като „пъпка на челото“. Изкушавате ли се и вие да дръпнете фитила на някоя сграда, която ви дразни с историческата си нецелесъобразност?

- Категорично не. Което е направено вече, си има своето място в тъканта на града. В едно отношение много си приличаме с македонците. Те избиват комплекси, като строят паметници. Ние пък - като ги рушим.

До месец столичани трябва да решат окончателно каква да е съдбата на паметника „13 века България“ пред НДК. Ако кажат не, какво ще последва? Ще го разглобите тихомълком някоя вечер и ще го откарате за скрап ли?

- Ето, затова се надявам да не стигнем до махането му. Ще направим всичко, за да го спасим. Подготвили сме картинки, които показват нагледно как ще изглежда, ако се реновира. Ще ги разлепим около него, ще ги качим и в интернет. Ще измислим и схема, по която да чуем гласа на максимален брой хора да го бъде ли, или не. До 13 януари трябва да сме решили. Тогава  внасяме в регионалното министерство проект за реновиране на цялата градина на НДК. Ще поискаме за реализацията му 10 млн. лева по европрограмата „Градска среда“. След като изберем изпълнител, през септември ще започнем и самата реконструкция. Планираме до пролетта на 2014 г. градината на НДК да стане неузнаваема  с обновени фонтани и детски кътове, с нови  настилки, пейки и много цветя.

Готвите мащабна промяна на всички знакови места в центъра на София.  Какво се случва с конкурса за благоустройството им?

- Нищо засега. Парите, необходими за изготвянето само на проектите, са  2,5 млн. лева. Имам доклад, с който искам тази сума да я осигурим също по европрограмите за 2014-2020 г.  Исках да мине на 25 октомври през общинския съвет, за да имаме време да обявим конкурсите и да изготвим проектите. Беше спрян обаче с мотива да бъде огледан и допълнен и от зам.-кметовете. Като получи одобрението на общинския съвет, ще го  внесем в министерството. Едва тогава ще кажа и кога ще обявим конкурсите за промяната на всички емблематични места по центъра.

Площад „Батенберг“ е на челно място сред тях.  Наскоро чухме авангардната идея да се сдобие с улица под жълтите си павета и по нея да минава цялото движение. 

 - А защо не?  Макар че засега това е само една идея. Арх. Людмил Леонидов  я изложи при представянето на заданието за проектиране на градските пространства в центъра. Но не е невъзможна.

Вятърът на промяната ще мине ли и през площада, на който бившият американски президент Бил Клинтън ни цитира Паисий преди 12 години? Това лято на метри от парламента се виждаше как е изгоряла част от парковата му растителност.

- Площадът на храм-паметника „ Св. Ал. Невски“ трябва да се запази максимално в автентичния си вид. Той е живата ни история. Там се случваха едни от най-драматичните и вълнуващи събития през последните 20 години. Затова трябва да го пипнем по-скоро „козметично“ - ще оформим тротоарите и ще обновим настилките, които са в много лошо състояние. А тревата и цветята изгоряха  в големите жеги, защото нямаше  поливна система, която да се грижи за тях. В цяла София има една-единствена и това е в градината на Докторския паметник. Поради това тревата е свежа и яркозелена през цялото лято.

Ще има ли  златен век за площад „Славейков“? 

- Със сигурност го чакат славни времена само след 2 години.

А ще кажете ли сбогом на кашоните от банани и найлоните?

- Другата година ще направим  конкурса за обновление на площадното пространство. Този път обаче ще навлезем и в безистените около него. Проблемът там е, че всичко е частно.  Ще се опитаме да убедим собствениците,  че е по-добре да продават книги, картини и предмети на изкуството, отколкото чорапи, гащи и сутиени. Ако успеем, ще превърнем мястото в уникален за страната арт лабиринт.

Част от букинистите се опасяват, че ще ги изгоните от площада и ще ги сбутате в Такевата градинка на  „Солунска“?

 - Каква ще е съдбата им и къде ще отидат, ще реши конкурсът. При всички положения обаче те нямат място в  „Шапките“, с каквото име  помни моето поколение тази градинка.  Тя е едно прекрасно пространство, което в момента е тотално занемарено. Особено с тези сергии, които са по фронта на „Солунска“ и са навлезли чак  в зелените площи. Ще ги махнем оттам и ще направим цялостно обновяване на района.

На някои вече трамваят по „Графа“ им пречи?

- И защо? За разлика от „Витошка“, която става градската дневна на София с всичките тези кафенета по нея, то „Граф Игнатиев“ ще си остане търговска улица. Практиката на западните градове показа, че когато трамваят е достатъчно безшумен и добър като дизайн, той не пречи на хората, които пазаруват. Ако нещо трябва да се премахне там, това не е трамваят, а  пазарът. Той е една отчайваща гледка за центъра на София. Само погледнете какво има зад него - дюшеци, кашони, палатки, клошари и купища боклуци.

Столичани чакат с нетърпение вече преобразяването на най-емблематичното място в  София - площад „Света Неделя“. Кога ще обявите международният конкурс за проектите?

 - До средата на декември. След това до края на март трябва да получим проектите и да почне журирането и изборът на проектант и проект. Вчера при мен беше арх. Христо Генчев. Той се занимава специално с центъра на София, с наследството и археологията в града, има и много идеи за бъдещото му развитие. Помолих го и него да даде бележки по програмата.

Известно е, че на този площад  се намира най-значимата и ценна археология в София. Ще видим ли най-после поне част от прочутия дворец на император Константин, прогласил преди векове: „Сердика е моят Рим!“?

- Това е голямата ни цел.  Затова и проектът ще е международен - за да може колкото се може повече хора да дадат ценни идеи как по най-добрия начин да възродим необикновеността на „Света Неделя“. Амбицирал съм се да направим проекта и реализацията му на световно ниво. След това за площад „Света Неделя“ ще се говори и извън границите на България. В съчетание с античния комплекс пред ЦУМ, който ще е готов до година и половина, ще станат най-добрата и впечатляваща визитка на София пред света. И голям коз за кандидатурата й за европейска столица на културата.

Покрай конкурса за „Света Неделя“  ще оцелее ли паркингът пред „Шератон“?

 - О, не! Категорично трябва да се махне. И ще го направим. Но не бързаме, ще изчакаме предложенията от конкурса, които ще включват и част от пространството пред хотела. След реализацията на този проект центърът на София ще стане много по стилен.

Бяхте се захванал да го изчистите от климатиците. Защо се отказахте?

 - Трябва време, за да се промени  манталитетът на хората. Сочат ми за пример  Виена - била красива, била стилна, нямала загрозяващи я климатици. Хубаво, ама мълчат за дисциплината на виенчани, с която е постигнато всичко това.

Вече се чуват гласове да затворим центъра за лични автомобили, както е в Лондон?

- Да се сравняваме с Лондон, е като карикатурата на Бешков - две магарета на кръстопът и светофар. Не това е панацеята. Идете в града на богатите Цюрих и вижте - в центъра няма никакви автомобили. И не защото е забранено паркирането. А защото е 10 франка на час.

(в. Преса, печатно издание, брой от 320 от 24 ноември 2012)