16658 | 27 ноем. 2012 | 11:47

Предлагайки на СДС да номинира втория съдия от квотата на парламента, Борисов взе думата не като премиер, а като политически лидер на управ

За четвърт век демокрация Конституционният съд бе единствената институция, пощадена от скандали, което говореше добре за правния ред в страната. За съжаление поради юридическа недостатъчност по високите етажи в България се създадоха правен хаос и институционна криза, която заплаши установения конституционен ред. Защото засегна Конституционния съд, който е органът, даващ задължителни тълкувания на основния закон и контролиращ парламента и президента.

За първи път съставът на тази институция ще бъде попълнен в най-добрия случай по Коледа. С това се наруши принципът, че обновяването на състава на съда на всеки три години трябва да става едновременно за всички съдии от различните квоти.

Не може едни да се кълнат през ноември, други - след два-три месеца, тъй като след 9 години новите съдии ще излязат от съда по различно време и това ще затрудни институциите, които ще извършват ротацията. Двамата представители на парламентарната квота, излъчени през 2012 г., няма да могат да встъпят в съда едновременно, а с месеци разлика.

По-дълъг мандат

Конституционният батак започна през юли т.г., когато парламентът удължи мандата на конституционните съдии. Това стана с промени в Закона за Конституционния съд, обнародвани в ДВ, бр. 50 от т.г. Въпреки изричната разпоредба на конституцията, че мандатът на съдиите е 9 години, той бе удължен от парламента за неопределено време - докато дойдат новите. Безобразието е още по-голямо, тъй като подобен законодателен напън е вече отменян от Конституционния съд с решение № 1 от 2006 година.

Защо мнозинството в парламента наруши така безпардонно конституцията? Защо президентът не наложи вето, защо не сезира Конституционния съд за отмяна на закона, след като има решение по въпроса? Това можеше да направи и главният прокурор, а двата върховни съда също можеха да не бездействат.

Обяснението едва ли е в желанието да се наградят с някоя заплата повече съдиите, които трябваше да напуснат още през септември-октомври. Изглежда по-скоро, че парламентът е искал да спечели време за избора на двамата съдии от своята квота, време за пазарлъци с независимите депутати, имитации на прозрачност и пр. Нищо чудно това да е устройвало и президента, за да постои Борис Велчев още малко като главен прокурор.

Цената на изложеното е потъпкване на конституцията. Под въпрос е поставена и легитимността на председателя на съда при полагане на клетвата. Ако пряко действащата конституция е установила мандат от 9 години, може ли по  закон - макар и неотменен, да се прилага по-дълъг срок? И Иванчо от улицата да попиташ, той ще каже, че приоритет има пряко действащата конституционна норма. Особено след като Конституционният съд си е казвал тежката дума.

Казусът „Марковска“

Парламентът избра г-жа Марковска за конституционен съдия в качеството й на зам.-председател не на другарски, а на Върховния административен съд. Това само по себе си предполага високи професионални и морални качества. Затова за нея гласуваха не само управляващите, ами и доста депутати от основната опозиционна партия - социалистическата, както и етническата партия, та и независимите. Какъв „букет“, би казал нашият цар Симеон II, който обича „широкоспектърните решения“ и е генетичен европеец.

Внезапно обаче друг европеец - говорителят на Европейската комисия, с доста назидателен тон, който с право раздразни външния ни министър, се усъмни, че около избора на парламента има липса на прозрачност и прикриване на сигнали на търговия с влияние. Заплаши ни и с доклад, макар че Конституционният съд не е част от съдебната система.

Настъпи паника по върховете на държавата, в която последва комедия от грешки. Очевидно се забрави, че България не е подписвала договор за присъединяване към ЕС с пълен отказ от суверенитет. Да не говорим, че членството ни не е минало през референдум на българския народ. Текстът в нашата Конституция, че никой не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет, стои с пълна сила. Както и че цялата държавна власт произтича не от Брюксел, а от българския народ.

На опита от високоплатени европейски чиновници да назидават бившите социалистически страни като второ качество европейци на 15 март т.г. унгарският премиер Виктор Орбан заяви: „Унгария не е колония на ЕС“ и 400 000 души на площада пред парламента изпаднаха в екстаз.

На нас, които нямаме унгарското въстание срещу комунизма от 1956 г., а за да угодим на съветската власт дори работехме на Коледа и Великден, не ни отива да сме по-американци от американците и по-европейци от европейците. Да изпитваме тщеславие от всяка похвала на европейски чиновник и обратно, стрес от негова забележка.

Разбира се, Народното събрание можеше да обърне внимане на сигнала от Брюксел, припомняйки, че то е суверенно в решенията си. Така и така бъка от комисии в парламента; нямаше да е в повече една комисия „Марковска“. И ако обвиненията към нея се докажеха, имаше достатъчно много органи, които да сезират Конституционния съд за отмяна на решението по назначаването и начело с държавния глава.

А и самата кандидатка щеше вероятно да послуша премиера и даде оставка пред единствено оторизирания орган да я приеме - Конституционния съд. Вместо това ни се показа една сцена, наречена клетвата.

Клетвата и нейното побългаряване

Законът за Конституционния съд е необикновен закон. С право може бъде наречен основен - защото е приет не от обикновено, а от Велико народно събрание дни след приемането на Конституцията и е неделима част от нея. Той е категоричен, че държавния глава е длъжен да присъства на клетвата, дори и да не му харесват съдиите от другите квоти.

Напускането на клетвата при процедура, провеждана от бивш председател на Конституционния съд, е без съмнение нарушение на закона, което не трябваше да се допуска от държавния глава. Това е прецедент, който може да се използва в бъдеще за побългаряване на клетвата от конституционните съдии. Например след три години някой екстравагантен председател на парламента може да напусне клетвата, за да блокира съдията от президентската квота, защото не му харесва.

А нещата изглеждаха и силно нагласени: квотата на парламента е посочена първа по ред в Конституцията и няма резон представителите й да се закълнат последни. На какво основание „председателят“ на съда предлага Марковска последна да се закълне и защо след напускането на президента прекратява клетвата. Остава да видим Петър-Танчевият син с какво ще бъде награден за тази изневяра на основния закон в угода на управляващите.

Издигането на Стоянов

Някои са склонни да обвинят премиера, че е нарушил разделението на властите, тъй като правителството няма квота в Конституционния съд и не му е работа да определя кой да става конституционен съдия. Мисля, че Борисов взе думата не като премиер, а като политически лидер на управляващата партия, който обяви политическо решение - втория съдия от квотата на парламента да бъде номиниран от СДС, което е негово право.

Поздравявам премиера за решението му да даде такъв мандат на СДС. Не само защото „независимите“ депутати се провалиха в избора си, не само защото са и хора, подменили вота на избирателите, напускайки парламентарната група на партията, от чиято листа са избрани. А заради седесарите. Те мръзнаха по митинги, шествия и бдения, за да може демокрацията да победи комунизма. Разочаровани от съсипването на СДС от няколко егоцентрици, станали известни богати именно на гърба на СДС, те гласуват по необходимост за ГЕРБ. Но сърцата са им седесарски и заслужават да имат в най-високата държавна институция представител от романтичния период на СДС.

Стоянов стана държавен глава в драматичен за страната момент. Показа политически усет, държавническо умение и юридическа подготовка, за да положи основата на изправяне на България на крака. Осъществи и второ след д-р Желев президентско управление. Бил бракоразводен адвокат. Така е, но тогава нямаше мутри и банки. А разводите водеха и до сложни имуществени спорове, в които трябваше да си подготвен и в наследственото, и вещното и облигационното право. Да не говорим за гражданския процес.

Избирането на бивш държавен глава в Конституционния съд в момента, в който институциите изглеждат силно олекнали, щеше да е добър знак. Отказът му върна нещата в изходна позиция, тъй като СДС не може да извади по-подходящ кандидат.

Те се правят на крайно десни, макар че самият Костов бе избран за министър в кабинета „Попов“ с гласовете на БСП, след това за министър в кабинета „Димитров“ с гласовете на ДПС. Не Стоянов, а Костов разби СДС правейки своя партия. Като са крайнодесни, аз очаквах да роптаят, че синът на Танчев оглави Конституционния съд, а за негов председател сега се очертава внукът на Белчев. Въпросните люде са културни хора и добри юристи, но може ли дясното сърце да не се дразни, че се въртим 70 години около едни и същи комунистически фамилии? Между Стоянов и Велчев Костовистите избраха левия председател на Конституционния съд. През 2001 г. Казаха, че Петьо „не е нашият“ кандидат и получиха техния - г-н Първанов. Затова старата десница слезе от 2 838 000 при д-р Желев на 70 хиляди на последните избори. От един милион на Орлов мост - на 1%. Пътят на Бойко вдясно е отворен като магистрала „Тракия“.

* Авторът е бивш депутат от СДС и бивш член на Конституционния съд

(в. Преса, печатно издание, брой от 323 от 27 ноември 2012)