20088 | 28 ноем. 2012 | 08:56

Да управлява сам, вече излиза скъпо на Борисов

Когато Бойко Борисов направи респектиращата стъпка за правителство на малцинството, срещу него имаше слаба опозиция. Много слаба. Три месеца след парламентарните избори „Галъп“ измери рекордна разлика между ГЕРБ и БСП - 51% за управляващите срещу 10% за социалистите, или цели 41%. Ако изборите бяха през октомври 2009 г., ГЕРБ-ерите щяха да спечелят абсолютно мнозинство.

Същата агенция преди седмица отчете само 3% преднина за партията на Борисов с тенденция съвсем да се стопи. От 41 на сто до 3 на сто?! И  то без партията на Станишев  да е сторила нещо повече от стандартните ходове на една опозиция - да опонира, да внася вот на недоверие от време на време, да спретне митинг и прочее рутинни мероприятия за повдигане на симпатизантския дух. Победата на БСП догодина може да дойде, без да е изстреляла и един патрон. С изключение евентуално на един референдум. Причините за скъсяването на дистанцията следователно няма как да се търсят другаде освен в управлението на ГЕРБ. Еднопартийното управление.

То безспорно бе знак, че ГЕРБ поема изцяло както властта, така и отговорностите й. Знак, оценен от електората, което обяснява резкия подем в одобрението броени месеци след вота. То стои далеч от коалиционните дрязги. Неизбежни са. Дори и в случаи, когато управляващите са от едно и също политическо тесто, както бе в мандата „Костов“. ОДС бе реформаторско мнозинство, в което освен СДС влизаха Демократическата партия, БЗНС-Мозер, БСДП. Бракът завърши не с развод, но имаше сцени на капризи или на справедливо неудовлетворение от страна на малките  партньори. После управленията поумняха - различията между БСП, ДПС и НДСВ ловко бяха прикривани, затова пък се засили усещането, че задкулисието води играта.
Борисов избяга от олющения образ на явлението „коалиция“ - това трето предимство на решението му да е сам на „Дондуков“ 1. Но нали все някой трябва да допълва липсващото мнозинство. За жалост се налага да признаем, че неофициалните договорки с независимите депутати оставя не по-приятен вкус от този на пазарлъците по формулата 8:5:3.

Водачът на ГЕРБ постъпи в хармония с личния си образ и го затвърди - на Батман в политиката. На лидер, който не се бои да  носи товар, непосилен за други. Все пак в цялата история на прехода само Филип Димитров управлява с кабинет на малцинството. За кратко. Като се възползва от страха за предсрочни избори, той не вдигна цената на конкурентите. Яне Янев е непредсказуем, Сидеров не го искаше Брюксел. Оставаше Синята коалиция. Нея пък Борисов не я искаше, поне докато тежката фигура на Иван Костов бе част от съюза. С участие във властта марката СДС и ДСБ щяха да получат инжекция с влияние. Е, Борисов не им я даде.

И дотук май спира печалбата. Не е джакпот. А е късно Борисов да излезе на терена с друг отбор и загубите тепърва ще се усещат. Най-значимата от тях е самолишаването от реформаторско мнозинство и съответно - от реформи. Ако избирателите могат да оценят смелостта на Борисов за риска от правителство на малцинството, защо се смята, че няма да направят същото, ако предприеме промени в закъсалите области? Кризата не отменя реформата, напротив - засилва нуждата от нея. Чувствителен към неодобрение и загуба на народна любов, Борисов обаче предпочете фанфарната политика и промени на парче, готов веднага да ги отмени, ако кипне недоволство.

Еднопартийният кабинет няма възможност да прехвърля другиму или да дели естествените негативи на властта. Един пример - ако ДСБ официално бяха получили здравното министерство, където има крещяща нужда от промяна, налице щяха да бъдат два ефекта. Първо, Борисов нямаше толкова често сам да търси министър. Второ, партията на Костов щеше или да реши, или да се изправи пред проблемите на болниците, недоволството на пациентите, емиграцията на лекари и т.н. Сега ГЕРБ трябва сам да поеме всички несполуки във всички области и да утешава болните, майките, пенсионерите, младите безработни, съкратените, научните работници, университетските преподаватели, че и пушачите.

Няма начин да избяга от неудобството да разчита за подкрепа на политически безформени субекти. За случаите „Румяна Желева“ и „Калина Илиева“ ГЕРБ сами са си виновни, но за „Марковска“, изглежда, опраха пешкира на независимите си партньори. А независимостта на самите ГЕРБ-ери, които, виждате ли, не делят управлението с никого, започва да изглежда фалшива. За да управлява в комфорт и в малцинство, ГЕРБ трябва да има слаби опоненти и се постара да си ги осигури. По линията „разделяй и владей“ Яне остана без парламентарна група, ПГ на „Атака“ стигна санитарния минимум от десет депутати, а Синята коалиция  се пресели в историята. Сега се наложи Борисов да се примоли на СДС да номинира конституционен съдия, защото поне новото ръководство на „Раковски“ 134 е благосклонно към ГЕРБ. Останалите отлично съзнават колко пагубен е оттук насетне флиртът с ГЕРБ.

Решението на Борисов да не допусне други да му се пречкат във властта вече изглежда плод на излишна безкомпромисност. С изключение на новия ръководител на СДС, изолиран и от собствените си депутати, ГЕРБ няма други партньори. При равносметка за тригодишното управление на Борисов Сидеров (жалейки и за загубата на бюджетните пари за парламентарните партии) горчиво обобщи: „Оттук нататък коя политическа сила ще се съгласи да бъде поддръжник на ГЕРБ, след като вече знае, че ГЕРБ е ненадежден партньор, че може да те измами, да ти открадне парите и да направи интрига точно на този, който безкористно го подкрепя.“

Наистина коя. Присъствието на традиционната десница в следващия парламент е под въпрос. Ако не прескочи бариерата, нейното място най-вероятно ще бъде заето от „Движение България на гражданите“. Кунева и Борисов заедно?! Доскоро ГЕРБ виждаха как печелят втори мандат. Изплъзне ли им се въпреки магистралите, ще трябва да се утешат с друго историческо признание - че са първото правителство, изкарало пълен мандат с малцинство.
Слаба утеха за амбициите на премиера.