37091 | 28 ноем. 2012 | 09:39

От 10 оферти които подаваме, средно една печели, казва шефът на "Главболгарстрой"

Интервю на Деница Бояджиева с президента на „Главболгарстрой“ за строителството от времето на Омуртаг до днес и за ктиторството като лична кауза

- Г-н Пешов, „Главболгарстрой“ участва в изграждането на голяма част от знаковите обекти у нас. Броите ли лентите, които премиерът и министрите от кабинета прерязаха от началото на мандата?

- Не ги броя, а и не присъствам на всички откривания на обекти. Аз съм ръководител на ГБС вече точно 22 години и 10 месеца. През това време сме печелили и сме губили много търгове. Не сме били галеници на никоя власт, нито сме си пили ракията с Петър Стоянов, Георги Първанов или Росен Плевнелиев. Което и правителство да ни постави задача, опитваме се да я изпълним качествено и в срок. Всъщност имаме статистика, че от 10 оферти, които подаваме, средно една успява. Крайно погрешно е схващането, че ГБС е монополист. В строителството в България такъв няма. За целта трябва да владееш поне 30-35% от пазара, а у нас нито една фирма не държи дори 10% от оборота на всички строители. Но проектите ни наистина са знакови. Сега изграждаме Националния музей на културата и изкуството. Задачата е неимоверно тежка, смея да твърдя, че малко фирми от бранша биха се справили с нея.

- В пътното строителство най-голямото предизвикателство пред вас е лот 1 на магистрала „Струма“. Ще е готов ли в срок?

- Вече обещахме официално - до септември 2013 г. трябва да бъде завършен. Опитваме се да изпреварваме сроковете, така че може и по-рано. В „Главболгарстрой“ думата, дадена било пред премиера, било пред някой кмет в провинцията, има силата на договор. В средата на юни ще пуснем трафика до Дупница. Един от последните ни обекти е кръстовището на две нива при телевизионната кула, което откриваме днес. Очаквам до 15 дни да стане и откриването на новата контролна кула на летище София. От инженерна гледна точка това беше най-сложният за изпълнение обект през тази година, но ГБС има опит в тази област. През 1999 г. построихме диспечерска кула за наблюдение на морския трафик в руския курорт Туапсе.

- Къде строите в момента извън България, сондирате ли нови пазари?

- На строителната площадка на Съдебната палата в Косово кипи усилен труд. Приключихме предсрочно грубия строеж и последният бетон е налят. Проектирането се прави изцяло от български специалисти. Наши майстори обучават косовските бригади и помагат да усвояват технологиите по-бързо. В момента там са заети около 500-600 души. Преди седмица имаше посещение на премиера на Косово Хашим Тачи заедно с вицепремиера, който е и министър на правосъдието, и останаха много доволни от напредъка. Преди три месеца приключихме с обектите си в Македония, сега проучваме пазара за следващ търг. В Сърбия вече сме подали оферта за един лот на магистрала. В Русия също поддържаме състав. Изпълняваме проект за църква в московския квартал „Жулебино“, който ГБС изгради през 1996 г. Проучваме и иракския пазар. Вече сме подали оферти, но засега нямаме спечелен търг. Там основен конкурент са ни турските фирми, но това е продукт на усилията на тяхната дипломация, която още по време на войната уреди навлизането на техния бизнес. Подкрепата на държавата е много важна за реализацията на фирмите зад граница. Напоследък българските министри направиха доста посещения в чужбина, но има още какво да се желае.

- В резултат на катарските визити се заговори усърдно за българско участие в големите инфраструктурни обекти в емирството. Вие проявявате ли интерес?

- Наши представители също присъстваха на последната среща на българската делегация с местния бизнес. Катар безспорно е интересен пазар за нас и вече имаме план за участие в търговете.

- А какви приходи реализирате от частни поръчки?

- Средно 80% от обемите на строителните фирми у нас са от обществени поръчки, докато ГБС формира половината от приходите си от частния пазар. За тази и следващата година най-големият ни проект е молът на Южната дъга. Завършихме в срок грубия строеж, подписахме нов договор за 100 млн. лв. за довършителните работи.

- ГБС стои стабилно, но пазарът продължава да се свива. Очаквате ли по-добра 2013 г.? 

- Спрямо 2008 г. продукцията в отрасъла падна наполовина, работещите в сектора намаляха от 240 000 на 160 000 души. Много фирми, които се крепяха само на предприемаческа дейност, загинаха. При ГБС оборотите паднаха двойно - от 460 на 240 млн. лв. Нека го кажа образно: запазихме в хладилника сланинката, която бяхме натрупали, и сега режем от нея. Пазарът вече е друг. 2008 г. никога няма да се повтори. И не бива! Такива темпове на жилищното и сградно строителство не са полезни, губи се синхронът в архитектурата. Но 2013 г. ще бъде по-добра за всички строители. Тази година има много търгове по оперативните програми - едни вече са в ход, други предстоят. Стойността на обществените поръчки през миналата година беше 2,32 млрд. лв., докато за тази очаквам да се увеличи до 2,8 млрд. лв. Освен това има ръст на чуждестранните инвестиции спрямо миналата година. Това ще осигури известен подем за строителите догодина. През 2014 г. обаче може да има известен спад. От много години съм на пазара и винаги в първата година на управление на всяко правителство е имало намаление на строителството. Това е нормално, изисква се време, докато се завърти шайбата. Много важно е обаче да се отбележи, че догодина започва строителството на „Южен поток“ и това ще запълни вакуума. ГБС е изграждала компресорни станции на територията на Русия и Украйна и това ни дава кураж да кандидатстваме и за газопровода.

- Колко души работят в холдинга?

- Около 3000. Наблюдаваме конкурентните фирми и държим заплатите при нас да са малко по-високи. Това ни дава възможност да поддържаме квалифицираните кадри, за да сме в челото на най-добрите. Фирмената ни политика е да поддържаме по-ниска печалба от конкуренцията, но за сметка на това да сме стабилни. Искам да подчертая - ГБС е корпоративна, а не семейна фирма. Има над 600 акционери.

- Все пак вие сте доайенът и по ваш почин ГБС отделя сериозни средства за дарения.

- Обичам историята и културата ни, а църквата е люлката на българщината във вековете. Участваме в търга за построяването на църква в Москва, чийто патрон е свети Киприан, митрополит на Русия. Той е с български произход и е един от основните идеолози на обединението на Руските княжества в единна държава. В момента се търсят пари от християнския фонд в Москва, очакваме и българският синод да подпомогне начинанието, след като обстановката там се успокои. Преди години възстановихме за наша сметка т.нар. Банско крило на манастира „Зограф“ в Атон, което беше изгоряло при пожар. На последния етаж на това крило е килията на отец Паисий, където той завършва своята „История славянобългарска“. Естествено, моята гордост е църквата „Света Петка“ в родното ми село Белчин. Там вложих най-много любов и старание. Не искам да говоря за средства - Господ казва колко да имаш и колко да дадеш.

- А как гледате на това, което се случва в църквата в момента?

- Не искам да коментирам тази тема, защото съм член на Висшия църковен съвет. Според мен обществото и държавата не подкрепят достатъчно църквата. Разбира се, много зависи от митрополитите как в бъдеще ще поведат духовността на народа. Малко правим за Атон. Докато сръбският манастир „Хилендар“ и руският „Св. Пантелеймон“ процъфтяват благодарение на вниманието на държавата, „Зограф“ е забравен.

- Наскоро спонсорираните от вас археологически разкопки в Свещари разкриха уникално златно съкровище...

- Това е триумф на проф. Диана Гергова. Нашата фирма осигури механизацията, дадохме техника, другото го свършиха археолозите. Моят личен интерес датира отпреди 6-7 години, когато започнахме да възстановяваме средновековната крепост Царий Мали град в Белчин. Впоследствие открихме много интересни артефакти. Извън крепостта е имало три църкви, градени една над друга - от византийско време през ІV век, римска базилика от VІ в. и след това през ХV в. върху същите основи е построена българска църква. В селото има 1700 години доказано християнство. Доскоро в църквата на Белчин се пазеше най-старата печатна книга у нас - „Абагар“. Предохме я на съхранение в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, защото е изключителна ценност. Сега се запалих по идеята за търсенето на Омуртаговата крепост на Дунав. С Христо Смоленов, който откри златното биче в некропола във Варна, изчислихме каква е основната мерна единица в 20-те хиляди разтега в Омуртаговата колона и открихме мястото, където догодина трябва да търсим двореца на хана строител. За мен той е символ. Строителството на цар Симеон е грандиозно, но той пренася византийския стил, докато Омуртаг носи чисто българска стара архитектура, цивилизационна култура. Това отрича твърдението, че българите са били варвари.