33120 | 28 ноем. 2012 | 14:54

Взех Руши Видинлиев и Ирена Милянкова не защото са звезди, а защото са най-подходящи, казва той

- Г-н Христов, предишният филм по Владислав Тодоров - „Дзифт“, имаше щастлива съдба. „Цинкограф“ е съвсем различен роман, но неизбежно има и общи неща. Търсехте ли някакви сходства в екранизирането?

- Анализатори, които са го гледали, намират този филм за съвсем различен от „Дзифт“ и аз мисля, че са прави. Това, което ги сближава, е езикът и литературната стилистика на автора. И двата филма трудно намират място в национален контекст… това ги сближава. Иначе всичко е доста различно. Трябва да от бележим и че Явор е талантлив професионален режисьор, а пък аз съм дебютант. Може би и това някак си се вижда. Всъщност единственото видимо общо е Мишо Мутафов - един изключителен артист!

- За какво спорехте най-много със сценариста, който е и продуцент на филма?

- С Владислав Тодоров сме съученици от 22-ра гимназия, приятели сме от 30 години и мислим по един и същ начин за киното. Той разбра, че аз се отнасям по много почтителен начин към писаното слово. Имам респект към романа и направихме всичко възможно да представим визуално това, което се намира в него. Необходими бяха компромиси и от негова страна - защото 2/3 от текста отпадна, - и от моя, защото аз трябва да се съобразявам с езика и стилистиката на романа.

- Имате опит от работата си с някои от най-големите майстори в българското кино, сред тях ли са вашите учители в тази професия?

- Нямам и никога не съм имал амбиции да ставам режисьор въпреки че сега всички ме убеждават в обратното. В известен смисъл не съм се учил от никого, защото не съм имал такава потребност - учил съм се на моята професия, оператор. Но при всички случаи опитът ми с режисьори като Николай Волев, Едуард Захариев, Рангел Вълчанов и Красимир Крумов е важен за мен. Също както са и да кажем, Кубрик, Кешловски, братята Коен, Уонг Кар Вай. От такива хора аз съм добивал чувството как трябва да изглеждат филмите.

- Как избрахте актьорите и защо предпочетохте непрофесионалисти за няколко от главните роли?

- Избрах ги, защото са най-подходящи и ефективни. Взех Руши Видинлиев и Ирена Милянкова не защото са звезди, а защото са най-подходящи. И никой от актьорите не е избиран по други причини освен по ефективност и полезност за историята. За мен кастингът е фундаментален въпрос в киното. Има два важни кита, на които стоят добрите филми - добър сценарий и добър кастинг. Ако тези условия са налице и не сте идиот или луд, няма как да сбъркате. Ако си вземете и добър оператор като Крум Родригес, имате бинго.

Ирена Милянкова и Руши Видинлиев изпълняват главните роли в „Цветът на хамелеона“.

- Каква е фестивалната съдба на филма?

- Показван е във Варна, Монреал, Солун, Торонто - един от най-важните световни кинофестивали заедно с Кан. През октомври премина през Стокхолм, Вашингтон и Гоа, Индия.

- Различават ли се зрителските реакции у нас и в чужбина?

- Да, бях изключително изненадан от прожекцията в Солун, на която присъствах. Гръцката публика реагираше абсолютно адекватно. Забавляваше се по много искрен и човешки начин и откриваше всичките тайни и софистицирани смешки на филма. Според информацията от продуцентите така е било и
в Торонто, и в Монреал. Такова нещо въобще не забелязах във Варна. Там публиката беше някак смълчана.

- Кои са най-изненадващите мнения за филма досега?

- Изненадан съм, че в България голяма част от критиците са фиксирани върху темата „Държавна сигурност“, а филмът абсолютно не се занимава с ДС. „Цветът на хамелеона“ не е за времето на прехода. Ако беше така, щяхме да произведем локален филм, а той е атопичен, не е фиксиран във времето. Просто ние се разполагаме в тази територия, за да си играем и да се подиграваме с всичко и с всички наоколо, дори и със самите нас.

- Може би у нас зрителите очакват от филм за този период да раздава морални присъди?

- Не искам да уча хората на нищо. Моето желание беше зрителите да изпитват удоволствие от самото гледане. Ако искат морал, могат да гледат Флориан Донерсмарк („Животът на другите“) и Светослав Овчаров. Но трябва да признаем, че историята дава широко поле за интерпретации. Според автора на сценария тя е за тоталния провал на елитите по време на трансформацията. Според мой приятел психиатър е фройдистки филм. Според друг приятел - философ, е постмодерен и деконструктивистки.

- Какво означава „деконструктивистки“?

- И аз не знаех, защото не съм учил в класическа гимназия, но той ми даде пример. Когато ви съобщят новината, че „студент е убил бабичка“ (по Достоевски),вие да попитате: „Студент по какво?“ - А според вас за какво е филмът? За удоволствието да шпионираш другите, за изкуството на манипулацията, за киното! Имах чувството, че правя първия и последен филм в живота си и исках да изразя собствената си почтителност към киното въобще. Не съм се интересувал нито от психопатология, нито от провала на елитите.

- Ще продължите ли да режисирате?

- Всички ме убеждават, но аз искам да се върна в професията си. Стига да ми позволят.

- Българските зрители ще трябва да чакат до пролетта, за да видят „Цветът на хамелеона“. Какво налага това 7-8-месечно закъснение?

- Това е преценка на разпространителите от „А плюс филмс“, най-добрата компания на пазара. Щом те така са решили, аз им се доверявам. А и продуцентите смятат, че преди това „Цветът на хамелеона“ трябва да направи международен тур.