22197 | 18 юни 2012 | 14:39

В проекта на Кунева се инвестират много пари с надежда за печалба

Интервю на Таня ДЖОЕВА  с проф. Михаил Константинов за партиите, кукловодите и автентичните лидери

Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. Доктор по математика. Има над 520 научни статии и 30 книги и учебници в областта на математиката и теория на управлението. Член на Американското математическо общество и Съюза на учените в България. От 1999 г. до 2003 г. е заместник-ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Днес е заместник-декан на Факултата по транспортно строителство към УАСГ. Почетен гост и лектор на университети в Англия, Германия и Франция. Член на ЦИК (1991-2011) и заместник-председател на ЦИК (2003-2009). Женен с три деца.

Проф. Константинов, от години следите политическия живот в България, появата и отмирането на родните партии. Година остава до редовните парламентарни избори и на сцената се появява нов участник - „България на гражданите“ на Меглена Кунева. Кой трябва да се чувства най-застрашен и защо отново има амбиция за нова партия?

Щети ще понесат партиите от традиционната десница - СДС и ДСБ, и в известна степан - ГЕРБ. Профилът на избирателите на „България на гражданите“ е близък до профила на хората, които преди гласуваха за НДСВ. Десни, но малко по-центристки настроени. НДСВ по редица причини е пред изчезване и тези хора биха намерили представителство в новата партия.

Старата десница скочи срещу опитите на „България на гражданите“ да се саморекламира чрез легендарните сини митинги от 90-те. Вие сте десен човек, активен участник в промените. Засегнат ли се чувствате? Кражба на историята ли е това?

Историята е на всички. Ако някой си е изгубил избирателите, вината си е негова. Българските гласоподаватели са автономни единици и колкото и да ги лъжат периодично, никой не ги бие по главата да гласуват по определен начин, те го правят доброволно.

Всеки да си варди електората!

А не после да плаче, че някой му го е задигнал.

Какъв дефицит ще запълва партията на Кунева? На гражданско участие и енергия?

Българската политика е голям бизнес. И за съжаление, ние сме сред държавите, в които човек не може да прави добър бизнес, без да има добри политически позиции. Подобни нюанси се забелязват и в други държави, но при нас става грубо. Тук или си с управляващите и бизнесът ти върви, или не си с управляващите и ти се случват неприятности. Затова има сили, които смятат, че се нуждаят от пряко представителство в парламента. Който се намира в парламента, може да направи много неща. Знаете какви луди пари се дават за депутатско място.

Какви? Чували сме слухове. Вие чували ли сте колко е цената?

Е, да. Сметнете сами, като приемете, че долната граница на средствата, които се отделят в една предизборна кампания е 50 милиона лева, по-вероятно са 100 милиона. Разделете 100 милиона на 240, колкото е броят на депутатите. Получава се една много хубава цена.

От близо 500 000 лева...

Разбира се, тези пари многократно се връщат. Депутатското място е изгодна стока. Това е инвестиция с висок коефициент на възвръщаемост.

Как се връщат парите?

Чрез лобистки закони, чрез уговорки. Българският парламент е средището на властта. Там се правят уговорките, там се разбират кой на кого какво ще даде.

Само по себе си това не е лошо. Лошото е, че става в интерес на твърде малка група хора, които стават много богати. Населението като цяло не усеща ползата от своя парламент. Процесът на силно обедняване на много хора и на безсмислено обогатяване на малко хора е по цял свят. Безумие, което разкъсва обществената тъкан. Нито богатите са щастливи от това, че са свръхбогати, нито бедните са щастливи от това, че са оставени да мислят непрекъснато как да се нахранят.

Как да различим политическите от бизнес интересите?

Трудно е. Бизнесът също трябва да има представителство и е важна част от обществото. Политиката трябва да осигурява представителство на различните слоеве и да балансира техните интереси. Парламентът е и за това - по мек начин да решава проблемите, с преговори, компромиси. Дори задкулисните игри и пазарлъците, срещу които толкова много се скача, осигуряват по-мазно функциониране на обществения механизъм. Целта е да преговаряме, а не да се изколим Но не е редно чрез политика директно да се прави бизнес.

Вашата рецепта - как да познаем дали преди избори не ни предлагат поредното временно чудо, което ще ни подхлъзне с обещания?

Никой не може да каже какво ще се случи. Но аз лично няма да гласувам и всячески ще бъда против партия, която не разкрие досиетата за връзка с ДС на своите кандидати за депутати, за държавни длъжности, за висши общински и административни постове.

Говорите конкретно за „България на гражданите“.

Да, и нека не се правят, че вярват на своите хора, както каза Меглена Кунева. В тази работа вяра няма. Видяхме колко хора, в които можехме да се закълнем, че са чисти, се оказаха свързани с ДС.

Хайде, стига с тази вяра! Навремето Роналд Рейгън беше научил една руска поговорка и много му харесваше да я повтаря: „Доверяй, но проверяй.“ Пак се доверявай, но си направи проверката.

Не е казано, че ако някой има досие, няма да участва в политическия живот. Има хора, които харесват ДС, и ще гласуват за хора, които са били служители, сътрудници. Но трябва да е ясно кого избираме. Човек не може да купува котка в торба. Котката трябва да се извади от торбата и да се види дали става за ловене на мишки.

Виждате ли тогава силуета на поредните кукловоди?

Сигурно има нещо такова. Не е евтино да правите партия. Инвестират се много пари. Милиони. Ако някой е извадил милиони, очаква да спечели.

Но винаги се твърди, че кампаниите са евтини.

Не може по цял свят да са скъпи, само ние да ги правим евтини. Повечето разходи не се отчитат. Дават се пари под масата. Всички партии го правят и са го правили винаги.

Още преди учредителния конгрес на 1 юли социолозите дават сериозни шансове на „България на гражданите“, включително за трета политическа сила в следващия парламент.

Трета сила е силно казано. Потенциалът на ДПС е минимум 400 000 гласа, а по-вероятно - 450 000. Съмнявам се, че една още несформирана партия има този потенциал. Първите две са безспорни - ГЕРБ и БСП. ДПС почти сигурно ще бъде трета сила.

15-20 депутати достатъчни ли са, за да се влияе сериозно върху политиката?

Разбира се. Винаги давам пример със Свободните демократи в Германия, които имат традиционна подкрепа от 5-6%. Но близо 30 г. балансираха германската политика, защото християндемократите и социалдемоктратите не печелеха мнозинство. Ето ви една реална възможност - ГЕРБ да има 110 депутати в следващия парламент и да дойде партия с 20 народни представители. 130 е удобно мнозинство. Малката партия при това може да поиска непропорционално много неща, които не отговарят на съотношение едно към шест.

За мен естествена структура на бъдещия парламент е да се направи мнозинство от партиите, членки на ЕНП - ГЕРБ и традиционната десница (ДСБ и СДС).

Как ще стане това? СДС и ДСБ трудно ще преминат бариерата от 4% за влизане в Народното събрание. Според социолозите от „Алфа рисърч“ разпадът на Синята коалиция се е отразил негативно на двете десни партии.

Има и друго. СДС го няма.  Аз не знам какво е СДС в момента. И хората не знаят. Какво е СДС в момента? Няма председател, няма физиономия. Партия без лидер няма шанс. Всички разправят, че не било хубаво да има лидерски партии. Напротив, ако в България партията не е лидерска, можем да я отпишем. Единствено БСП може да си позволи да не е лидерска партия. Другите са лидерски и водачът носи позитивите и негативите. ГЕРБ без Борисов какво е? ДПС без Доган? ДСБ без Иван Костов представяме ли си го? СДС трябва да си намери истински лидер, който да играе лидер, а не чиновник.

Виждате ли такова лице в СДС?

Лошото е, че не виждам. Проблемът за лидерството впрочем е валиден и за западния свят. Защо в момента Европа се гърчи? Защото западните политици са чиновници, които не знаят какво да правят в тази суперкриза. Кризата е ресурна. Все едно в сандък без храна да пуснете плъхове. Представете си какво ще става вътре. И обратно, сложете им много храна, както бе през последните 20 години, и всички ще са щастливи. Светът трябва да смени модела, по който живее. Ако искаме да оцелеем, следва да живеем разумно. Богатите трябва да усмирят лапането си. Какво можете да направите с един милиард? В колко къщи може да живеете, колко уиски може да изпиете, колко любовници да поддържате? Я по-скромно!

Преди три години ГЕРБ не се възползва от възможността да направи коалиция със златното ключе ДСБ и СДС. Не унищожи ли своя естествен съюзник?

Като съюзникът е калпав? Ако си свестен и силен, как ще те унищожат.

Смятате ли, че харизмата на Бойко Борисов се изтърква, щом не прелива вече рейтинг на партията и правителството си?

Всяка харизма се изтърква, само че неговата е удивително устойчива.

Бойко е лидер!

Каквото искате говорете за него, той е лидер. Това, че  днес той приказва едно, утре - друго, показва висока реактивност. Борисов реагира на ситуацията. Докато един доктринер ще ходи с рогата напред, докато си ги счупи. Около съдебната система се случват весели неща. ГЕРБ пишат закон, после идва началникът и ги скастря какво са гласували, удрят едно вето на закона. Да, ситуацията безспорно е комична. Но резултатът ще бъде полезен, защото не този ВСС, който за нищо не става, ще избира новия главен прокурор. Поне свестни хора да си кажат думата за главен прокурор.

Всички се правят на Бойко в момента. Изследване показа, че ако лидерът не прилича на Бойко, хората не го признават за лидер. Той наложи представата и сега не може един лидер да е висок 1,65 м и да е слабичък. Ако Бойко държи 30-35% доверие, считайте, че горе-долу толкова ще отидат и за партия ГЕРБ.