18821 | 29 ноем. 2012 | 11:55
По време на предстоящата си среща с президента на САЩ Барак Обама премиерът Борисов ще говори за разследването на атентата в Сарафово. Каква да бъде българската позиция според вас, г-н Георгиев?
- Досега президентът Росен Плевнелиев и премиерът Борисов бяха предпазливи и умерени по въпроса. Не един път чухме от тях, че няма да избързват и ще изчакат службите да си свършат работата. Възможно е вече да има резултати от разследването. За които е естествено да не се шуми много. Дали те ще бъдат оповестени публично, зависи от сериозната преценка за вероятните рискове, които носят за националната ни сигурност. Ние не сме готови да понесем сериозни удари в отговор на политически действия от този тип.
Какви са причините атентатът в Сарафово да се случи?
- Атентатът ни изненада. Страната ни има дългогодишен опит и традиции да води толерантна политика спрямо ислямските и арабските страни. И в един момент дойде този терористичен акт. Причините за него може да бъдат най-различни. Ние сме слабото звено във веригата. Прекалено уязвими и лесни сме за такава терористична атака.
Защо?
- Системата ни за сигурност е подложена на голям натиск. Общо взето, развитието й е колебливо. Ние даже нямаме право да говорим за това, че има изградена система за сигурност. Защото тя е в непрекъснат процес на доизграждане и като правна, и като институционална рамка. Има редица рискови фактори, които дават отражение върху ефективността на системата, и те се знаят както у нас, така и в чужбина. На първо място такъв рисков фактор е недостатъчното финансиране на институциите от системата. Второ, това е проблемът с мотивацията, непрекъснатите реформи, които в една или друга степен дестабилизират системата. Терористите не са елементарни хора. Те следят процесите, следят обстановката в страните, които ги интересуват, и търсят слабите места. България се оказа едно по-слабо звено, такъв слаб пункт и те се възползваха от него. За наше щастие, изглежда, целите им бяха по-ограничени.
Какви бяха първите ви впечатления от атентата?
- След първите минути от терористичния акт очаквах да има развитие, т.е. да има верижни атентати и на други места в страната, и тогава ефектът от акцията щеше да бъде изключително голям, а пораженията много големи. Тоест щяха да се постигнат тези цели, които са традиционни за международните терористични организации. За наш късмет това не се случи. Но извън следствието, което се води, за нас е важно какви поуки ще си вземем от този акт. Да преценим, да оценим, да анализираме уязвимостта на нашата държава, на нашето общество и да вземем спешни мерки, за да засилим защитата си срещу бъдещи акции от този род.
Друг въпрос, който се поражда във връзка с терористичния акт в Сарафово, е отношението ни към защитата на критичната инфраструктура в България. В момента ние нямаме единен модел за защита на тази инфраструктура. Такъв се изгражда.
Критична инфраструктура, какво означава това?
- Има три критерия за определянето на един обект като част от критичната инфраструктура. На първо място това е функционалният критерий - обекти са тези, които са жизненоважни за обществото и без тях то не може да функционира нормално. Това са енергийните обекти, транспортната инфраструктура, снабдяването с вода, с горива. Всеки удар върху тях води до дестабилизация на ситуацията в една държава, в един регион или в една област.
Вторият е т.нар. символен критерий. Става дума за местности, паметници, културни и исторически средища, които имат много висока стойност, представляват ценност за едно общество. Примерно Айфеловата кула в Париж, Статуята на свободата в Ню Йорк, НДК в София. За нас катедралата „Св. Александър Невски“ е един такъв обект на критичната инфраструктура.
Третият критерий е застрашеност. Става дума за публични места, където се събират много хора, и евентуални терористични актове върху тези обекти като молове, стадиони, театри, кина, плажове и пазари може да нанесат много щети на нацията, на авторитета на държавата. Това от своя страна води до дестабилизация, която е една от целите на международния тероризъм.
Затова ли терористите избраха летището, защото нямаше охрана?
- Това вече не мога да кажа, може и да е имало охрана. Направи ми впечатление в кадрите по телевизията с образа на терориста, че на тях не се виждаше присъствие на хора от службата за сигурност, нямаше полицейски служители, а в тая зала е задължително такова присъствие. Поне така съм виждал да стоят нещата по западните летища, където обикалят тежковъоръжени полицаи и специалните части. Има присъствие на службите за сигурност, което може да разколебае евентуален извършител и да го откаже от неговото намерение.
Какво заключение си правите от външния вид на атентатора?
- Според публичната информация смятам, че атентаторът не отиваше на смърт. По всяка вероятност, опитвам се да моделирам ситуацията, на него му е била възложена мисията или задачата да внесе багажа, собствения си куфар в багажното отделение на автобуса и при първа възможност да се отдалечи от района. Доколкото стана ясно, той е имал спречкване с някои от пътуващите израелски туристи и затова е взел ръчния си багаж, заобиколил е автобуса, вмъкнал се е в него и там вече е последвало взривяването. Предполагам, че той не го е направил, а е станало дистанционно. Това ми говори, че тук е приложен съвсем друг подход от този, който използват терористите самоубийци. Те са много мотивирани, абсолютно недопустимо е да са в този външен вид. Означава, че ще се пренесат в отвъдното неподходящо облечени. Това нещо се отрича поначало от религиозните постановки, които стоят в основата на тероризма. Тоест има белези, има признаци, че може би нещата са се развили по този сценарий, за който говоря.
Вашата оценка за работата на ДАНС като основна контраразузнавателна служба, свърши ли си работата както трябва?
- Проблемът е с голяма давност. След 1989 г. службите за сигурност започнаха сериозна трансформация, те се отказаха от един от водещите подходи до тоя момент - да се извършва тотално наблюдение на средата за сигурност. Това наблюдение беше ешелонирано. Започваше още от нашите разузнавателни служби извън територията на страната и постепенно се пренасяше и на територията на държавата. Съществуваха няколко информационни мрежи, много добре интегрирани помежду си. И, общо взето, през цедката на това наблюдение минаваше всеки чужд гражданин, който посещава България.
Кога влизаха в полезрението на службите чужденците?
- Още в момента на подаване искане за виза и посещение на нашите консулски служби чуждите граждани влизаха в полезрението на службите и те извършваха съответните проверки. В страната бяха изградени агентурни мрежи на службите, доста пълноценни и добре работещи, които наблюдаваха поведението на чужденците в страната и бяха в състояние своевременно да идентифицират признаци за подозрително поведение. Това им даваше основание да усложнят наблюдението, откриваха се сигнали, разработки. Не се допускаше присъствието на съмнителни лица на самата територия на страната. Това беше част от профилактичната дейност на службите за сигурност.
А след 1989 г. как беше?
- След 1989 г. спецслужбите преживяха поредица от катаклизми във всяко отношение, тогава те се отказаха от този подход на тотално следене. Започнаха само да наблюдават рисковите области и да работят по сигнали. Това неминуемо се отрази на ефективността им и все още продължава да се отразява на способността им да контролират оперативната обстановка и да бъдат по-резултатни и ефективни в своята работа. Не е редно да искаме от тях свръхуспехи. Моите впечатления от работата на ДАНС са добри.
Възможно ли е взривът да е подготвен от чужда специална служба, каквито твърдения се появиха?
- Не бих изключил такава възможност. В рамките на способностите на много специални служби е да предприемат по-сложни операции чрез използване на собствени източници в терористичните организации с насочването им към определен тип акции, и то с по-далечни глобални стратегически цели. Не го изключвам, колкото и неудобно да е това да се коментира от човек, свързан със службите. Но подобни действия са в рамките на техните възможности.
Как ще коментирате историята с френските „туристи парашутисти“ край плевенското село Коиловци?
- На пръв поглед тази история си е направо трагикомична. Теорията на риска, която за съжаление не се познава много добре в службите за сигурност и в полицейските служби, има едно основно положение. То гласи, че когато са налице две или три противостоящи си страни с различни интереси и цели и когато тези страни не умеят да управляват рисковете, между тях неминуемо се стига до конфликт. Това го виждаме реализирано в Коиловци. Каквато и да е била целта на тази спортна инициатива или тренировъчна операция на чуждите специални служби.
Какво трябва да е задължително при такава операция?
- При всички случаи задължителен елемент от тази операция трябва да бъде превенцията на риска. Т.е. преди още да се появят на нивата с люцерна, там е трябвало да има секретен пост - дали наш, дали на тези, които провеждат операцията, който да сигнализира, че има група „външни лица“ с поведение, което трудно може да бъде овладяно, контролирано и насочено в правилна посока. Това би трябвало да доведе до отмяна на операцията. Печално би било, ако и нашите спецслужби са подсигурявали тази операция. Неизвестните са много, но не допускам България да е стигнала дотам да бъде безразлична към това, което се случва на нейна територия.
(в. Преса, печатно издание, брой от 325 от 29 ноември 2012)
Мобилна верси
RSS
