47548 | 1 дек. 2012 | 12:02
Всъщност от каква болест страда обществото ни?
- Дегенерация! Липса на ценности и самоосъзнаване. Липса на идейна, семейна, работна и човешка продуктивност! Омраза, завист и отмъщение. Тази канцерогенна ръжда се рее като гарван над нас и грачи… знаете как.
Беше казал наскоро „Живеем в абсолютен позор!“ Кое е позорното днес?
- Тщеславието. То ни изяжда и ни прави слуги! Позор е народ, който при население от 6 милиона само преди 100 години е събрал почти едномилионна армия, за да се защитава. Дух и величие! Само бабичките и децата не са тръгнали към фронта! Позор е такава страна да е на дъното днес. Най-старата държава в Европа! България е велика страна и тя ще пребъде и ще се бори. Господ е с нас. Господ да ни пази от меркантилните слуги и селяндурщината на последните 22 години.
Много си ядосан. Виждаш ли перспектива?
- Да. Юмрук и вик!
Ти си бунтар по душа и казваш това, което мислиш. Отчиташ ли каква ще е реакцията на хората?
-Не.
Защо?
- Ако го правя, значи ме е страх да си казвам това, което мисля. Аз отдавна съм осъзнал, че съм глас в пустиня. И все пак…
Ако имаш власт, какво би направил?
- Не зная. Това не е толкова лесен отговор. На първо място бих защитил интересите на България, които са свързани с нейната самостоятелност и независимост. Днес ние нито сме самостоятелни, нито независими. Десетилетия наред нашите деца ще изплащат заеми, които сега с такава лекота се вземат и харчат. Ние сме си просто васални. Яд ме е за това! Яд ме е, че винаги е било така.
Какво най-много те възмущава в политиците ни? Има ли някой от тях, който все пак ти харесва?
- Не. Те са еднакви. Политиците стават омразни на народа още на другия ден след Освобождението. Вече не се интересувам от тях. Толкова разочарования през тези години... Имам двама-трима приятели, но не гледам на тях като на политици, защото се дразня.
Казваш, че си патриот, а в същото време се зарече да пратиш децата си да живеят навън. Това не е ли предателство?
-Аз съм тъжен патриот. Виждам разпада на страната ми. Как да жертвам дечицата си в този разпад? Защо да работят, за да издържат цигани и да плащат заеми с години? Защо да им се плащат нищожни заплати и те да изнемогват? Нали ще ми се къса сърцето. Ти за патриотизъм говориш. В квартала, в който живея, сигурно са ми съседи около пет хиляди души. Само от моята тераса се вее Трибагреникът. Питам се защо?
Смятат те за „лошото момче“. Какво може да те укроти?
- Стига с тези етикети… Аз съм си кротък.
Правиш ли компромиси?
-Правя. Аз съм състрадателен човек. Обичам да помагам. Това също е компромис.
Безкомпромисен си и към колегите си. Не смяташ ли, че така си създаваш прекалено много врагове?
-Не. Свикнаха ми. Вече16 години работя с едни и същи колеги в театъра и се получават страхотни представления. Театърът е магия. Обичам колегите си. Кой повече, кой по-малко…
Би трябвало и със същия аршин да мериш и своите си кривици. Какви грешки в поведението ти, в характера ти отчиташ за себе си?
-Сприхавост и болезнено чувство за справедливост, което нерядко дразни. Колегите ми в повечето случаи са страхливи хора. Боят се за мястото си, за разпределението си, за заплатата си. И аз им го натяквам. Може би това ги дразни. Но всъщност ги обичам и се опитвам да си мълча.
Как се бориш с недостатъците си?
- Съобразявам се вече и си мълча. Много обичам да се прибирам веднага след представление и да си клюкарстваме с Александра. Говорим си за театъра, за колегите и т.н. Никога не съм предполагал, че ще ми е интересно да го правя.
Какво не можеш да понасяш в отношенията с хората, с колегите. Казваш често „Аз не търпя“. Какво не търпиш?
-Не търпя страха! Той ни е вроден, като при маймуните. Има много видове страх. Едно е да се уплашиш от змия (при маймуните), друго - да не те уволнят. Не търпя страха на „наведената главица“. Не търпя страха „Ох, няма да ме разпределят в роля“. Абе, не търпя административния страх.
Олекна ли ти след признанието в тв ефира, че прекаляваш с алкохола?
- Няма какво да го обсъждаме това повече. То се прави един път. Няма какво да занимавам хората сто пъти. Отворих нета, написах си името и веднага попаднах на един форум за мен. Цитирам случайно и отговарям чрез цитата:
18/11/2012 - 02:33
Не си съвсем прав, бай Ласкин, не съвсем. Не с алкохола имаш ти проблем, а твърде по-голям и отчайващо неразрешим - с необратимата простотия, овчедушие, пълното очалгарване на обществото, страхливостта, лицемерието, войнстващото оглупяване и оскотяване, робската ни примиреност и всичко останало, срещу което крещиш с гръмогласна арогантност, присъща на малкото Свободни По Дух българи. Почти не съм гледал лайнарския Биг Брадър, но пък и малко хора имаха възможност да чуят твоя крясък срещу ужасяващата, всеобхватно и необратимо завладяваща простотия. Всяко време отглежда своите тъпанари, и днешното също, които лигаво те плюят в момента. По тая логика всички Хъшове, начело с Христо Ботйов са имале огромен проблем с алкохола.
Прояви невероятна сила, която малцина могат да имат. Какво ти костваше това?
-Обичта към Александра, Люба и София. Без това да е в емоционален ред. Те са ми всичко. Те са принцесите на татко.
Алекс знаеше ли, че ще го направиш така публично? И не смяташ ли, че и нея я постави на изпитание в този момент?
-Не искам да говоря за това. Само ще кажа, че идеята беше нейна.
Кога разбра, че алкохолът те е победил?
-Диагнозата „победил“ е леко необоснована медицински и доста жълта, Валерия. Ти кога разбра, че ме е победил? Пък и се оказа, че Дяволът може да не е толкова черен. „Всяка неделя“ може без Кеворк, Кеворк може без „Всяка неделя“, „Преса“ може без Валерия, Валерия може без „Преса“. Алкохолът може без Иван и Иван може без алкохола. Това е...
Алекс е едно прекрасно същество. Не я ли нараняваш, когато изпаднеш в такова състояние?
-Ти откъде знаеш в какви състояния изпадам? Никога не съм изпадал в „такова“ състояние. Напротив! Господ да ни пази, мисля, че живеем весело и нормално. Истината е, че работата спасява всичко.
Какво ви събра - болката от разделите, които преживяхте, или магията на привличането? Кога дойде любовта?
-Тя идва като пролетния ветрец. Просто ти разрошва косите, без да разбереш, и ти става много, много щастливо. Има точно толкова вида любов, колкото и жени. Любовта зависи от жената. Моята е силна, красива, нежна, пърхава и смееща се.
Казвате един за друг: „Тя ми е дар от Бога“, „Той е всичко, от което имам нужда.“ Никога ли не се карате? Кой за какво отстъпва?
-Тя отстъпва винаги, с което обезсмисля овнешката ми напористост, и аз се отказвам. Просто, ясно и градивно.
Излъчвате любов и привързаност един към друг. Страхуваш ли се, че може да я загубиш? Чувстваш ли, че носиш някаква отговорност за нея заради нежната й същност и разликата в годините ви?
-Абе, Валерия, ти ме съсипваш. Как да нося отговорност за разликата в годините?!?!?! Да, страхувам се, че мога да я загубя. Човек се страхува да не си загуби ключовете, ти за любовта ми питаш!
По какво си приличат характерите ви?
-Обичаме еднакво всичко и мразим еднакво всичко.
Какво внесе малката София в живота ви?
-Памперси.
Преследва ли ви завистта?
-Не гледам зад гърба си. Не й отвръщам. Не ме интересува. Завистта е по-лоша от омразата. Тя е омраза и… още нещо.
Страхуваш ли се от втори брак? Защо мъжете така болезнено преживяват развода?
-Мисля, че с брака умира и по някакъв начин любовтта. Просто жената на другата сутрин след церемонията е друго същество. Дали ще се оженим, ще реши Александра. За нея съм готов и втори път на тази глупост.
Коя е най-голямата мъка за един мъж?
-Да му подреждат чорапите и гащите така, както той не иска. Да му пипат въдиците и да го питат в събота сутрин къде отива.
Плакал ли си от неспособност да се справиш с дадена ситуация?
-Плаках за майка си, когато отидох в казармата. Плаках, защото за първи път се почувствах сам. На другия ден бях коренно променен. Просто влязох в самостоятелния живот и ми хареса.
Колкото и да се показваш като серт, ти също си много раним. Преследват ли те черни мисли?
-В тази ситуация какви мисли да те преследват? Постоянно се страхуваш. За всичко: за децата, за здравето, за детски градини, за училища, за пари, за работа и за всички гадости на живота тук, за които стресът те кара да мислиш. Ужасно е! Добре че пътуваме. А че съм раним, го знам. И съм наивен.
С изненада разбрах, че кухнята е твоята територия. Защо? Какво намираш там?
-Майка ми е арменка. На арменците им е вродено да готвят. Просто храната и ароматът, който се носи от печката, се свързва с домашния уют и семейството. За арменците семейството е най-важното нещо на света.
Страстен ловец си. Какво е усещането да убиваш?
-Ходя много рядко на лов. И защо „убиваш“? Защо не ме питаш „Какво е да се грижиш за дивеча и природата?“. Защото ловците са най активни в това.
Сигурно Алекс има сериозно влияние върху теб, щом е успяла да те накара, докато е бременна да не ходиш на лов? Как го преживя?
-Не ме е накарала тя, а поверието. Има поверие, което казва, че докато жените са бременни, не трябва да се убива млекопитаещо. Древно е поверието и се спазва.
Кога се смяташ за победен от една жена?
-С никакви жени не съм се борил. Предпочитам да съм обичан и то не от „една“, а от Александра. И аз съм обичан.
Вълнува ли те светската суета?
-Да, вълнува ме. Аз съм суетен.
А славата?
-Славата не толкова. Това, разбира се, е парадоксално, но суетата свързвам с успех. Славата в България е като сладолед с чесън. Нещо не е таман.
Предан ли си на публиката си?
-Обожавам театъра. Той е една необяснима магия. Той е водовъртеж, в който хем си удавен, хем живееш. Театърът е велик!
Истинско ли е признанието ти: „Станах актьор, защото осъзнах, че няма с какво друго да се занимавам“?
-Да! И не смятам, че това е лошо. Просто ми харесва. Актьор не означава човек, който играе някакъв чужд текст пред хора. Актьор е начин на живот, в който само рицарите оцеляват. Защото, за да си голям актьор, първо трябва да си голям човек!
Искам да съм като Наум Шопов - какво харесваше в този велик актьор?
-Той не е актьор. Той е рицар! Точно за това говоря - Рицар! В една от гримьорните на Народния ми каза: „Колко мъка те чака, моето момче, колко мъка!“
Преди да почине, той ми беше казал: „Аз съм лош, но вкъщи ме търпят с любов.“ Теб как те търпят?
-Нарича се Обич. Просто ме обичат.
Какво искаш да ти се прощава?
-Прибързаността и егоизмът.
А ти какво прощаваш?
-Всичко, нали обичам.
(в. Преса, печатно издание, брой от 327 от 1 декември 2012)
Мобилна верси
RSS
