41807 | 3 дек. 2012 | 08:15

Ако Дертлиев беше станал президент, България щеше да бъде друга, смята бившият председател на Народното събрание

Интервю на Мариела БАЛЕВА за избора на шеф на БАН, защо СДС се срина и необходимостта от Горна камара

- Академик Сендов, скандалът, свързан с фонд „Научни изследвания“, се разраства, дори се стигна до тежкото обвинение, че има научна мафия. Как се чувствате вие като учен, наблюдавайки това?

- Представяте ли си как се чувствам - ужасно! Защото аз съм неговият създател още през 1986 г. Това беше първият фонд за научни изследвания в социалистическите страни, който се роди у нас по модела на американския Национален фонд за наука. Моя милост беше първият председател на Комитета за наука и още първата година ние получихме за разпределение във фонда 150 милиона долара от бюджета. А сега за едни 15 милиона лева стават такива скандали, печално е.

- А каква е причината за тези скандали?

- Причината е, че не се спазват правилата. В американския фонд има ясни правила. Решенията там се вземат от учени с висок морал и известност, а не като при нас - взети оттук-оттам. Учени, които не се борят да блеснат, а да помогнат за бъдещото развитие. Това са мъдреците на науката. Може би не е хубаво да го кажа, но аз съм регистриран като човек, който може да бъде ползван за рецензент в този фонд. И знаете ли колко покани за рецензия получих от над 1000-та проекти? Нито една!

- Днес в понеделник предстои избора на нов шеф на БАН. Защо кандидатът е само един - това е акад. Стефан Воденичаров? Излиза, че няма други освен него.

- За да стане човек председател на БАН, за разлика от това да е главен прокурор или президент, има много по-големи ограничения. Той например трябва да бъде под 70 години, да е академик или член кореспондент, такива хора се броят на пръсти. Имаше предложения и за други, но те си дадоха отвод. Защото сега да станеш председател на Българската академия на науките е голям чест, но и страхотна отговорност. И най-вече мъка.

- Веднага се намериха някои, които се усъмниха колко „блестящ“ учен е акад. Воденичаров.

- А какво значи блестящ учен? Айнщайн е бил блестящ учен, но никога не е ръководил академията на САЩ. Знаете ли защо? Защото най-блестящите учени не трябва да си губят времето с административна работа. Има много добри учени и мениджъри, които могат да вършат това.

-Какъв човек трябва сега начело на БАН - мениджър или...?

- На БАН й е необходима мъдрост, която по дефиниция трябва да я има там. За съжаление в доста случаи това не е така. Сега някои недоволстват, че имало само един кандидат, че не бил най-добрият. Ами на събранието днес може да бъде посочен и друг, ако някой иска, може и да се самоиздигне. Само дето няма кандидати. Смятам, че Воденичаров е достатъчно сръчен и достатъчно добре познава Академията, за да я води през тези четири години.

- Извинете, акад. Сендов, но минавало ли ви е през ума да оглавите пак БАН?

- (Засмива се.) Когато навремето бях председател на БАН, направих една глупост - предложих в закона академиците да могат да заемат административна длъжност само до 70-годишна възраст. Е, сега как да кажа, че това е лошо? Не е хубаво човек да се връща там, където е бил на върха. Имам самочувствието, че виждам проблемите на БАН, но не съм си и помислял да се върна на това място. Защото вече съм бил там. В Япония казват: „Глупак е този, който не се е качвал на Фуджи, но два пъти глупак е този, който се е качвал два пъти.“ Тоест, щом веднъж си бил на един връх, гледай да се качиш на друг.

- Вие сте и бивш председател на Народното събрание. Защо парламентът продължава да бъде една от най-недолюбваните институции?

- Характерно за народопсихологията ни е да ненавиждаме тези хора, които са избрани от самите нас. Крайно погрешно за развитието на страната е да се смята, че всички в парламента са маскари. В България трябва да има уважение към институциите, да има субординация. Е, стадо без мърша няма. И самият аз не мога да кажа, че в БАН академиците са само от каймака на българските учени. Има и по-добри учени от някои от тях, но те не са станали академици, защото това е въпрос и на обстоятелства, на вероятности и т.н. Това е един клуб, в който може да влезеш, но може и да нямаш този шанс. Великата Мария Кюри е била два пъти Нобелов лауреат, кандидатствала е два пъти във Френската академия на науките, но не са я приели. Менделеев също не е бил акадамик. Ей това е и в парламента.

- Но Народното събрание страда от дефицит на личности. Вие помните какви фигури имаше там особено в първите години след 10 ноември.

- Ами за това са виновни избирателите, те ги избират.

- Но депутатите пък ги предлагат партиите.

- Една държава не може да бъде стабилна, ако няма стабилни партии. Сега всички си хихикат как се е катурнал СДС. Не съм бил в СДС никога, въпреки че в началото ме канеха да бъда депутат от тях. Преди 36-ото НС президентът Желю Желев ме покани на разговор - да приема да бъда в листите. Отказах, защото не ми се виждаше естествено. Толкова години съм работил с едни хора, а сега да отида и да ги ругая. Не става така.

- Вие имате ли обяснение защо СДС стигна до това положение?

- Причината е много проста - защото в ръководството на СДС се внедряваха хора, пратени от БСП. Навремето някои смятаха, че ще създадат опозиция, която ще си управляват. И такива хора - от тези, изпратените, ги има още по върховете на сините.

- Кои са те?

- (Усмихва се.) Те се знаят кои са. Лошото е, че тези хора, които отидоха от чисто идеални подбуди и преданост в СДС, като моя добър приятел д-р Петър Дертлиев, бяха избутани встрани. Ярко доказателство, че нещата се диктуваха от БСП, е фактът, че Дертлиев не беше избран за президент на България. Убеден съм, че ако Петър Дертлиев беше станал държавен глава, сега България щеше да бъде друга.

- Сега обаче идеалите са заменени с чиста прагматика.

- Вярно е, прагматиците победиха. Но и световната тенденция е такава. Политиците днес са професионалисти. В Япония например, ако в едно семейство има трима братя, единият ще стане учен, другият ще стане политик, а третият – бизнесмен, за да ги храни. Депутатството не е за натрупване на пари, а за натрупване на авторитет за семейството. Освен това там има йерархия, има т.нар. тежка артилерия.

- Обяснете какво имате предвид.

- В тази тежка артилерия влизат бившите председатели на парламента, премиери, които са се оттеглили. Те имат достатъчно пари, но имат специална и много важна роля в обществото. Тези хора са неговите мъдреци.

- Ние изглеждаме много далече от такова мислене.

- Е, при нас е точно обратното. Тук се слушат не мъдреци, а ласкатели. Ето, да вземем нашите бивши президенти Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, бившите председатели на НС, бивши премиери... Кой ни пита нас за нещо, има ли някакъв форум, където да си кажем думата?

- И какъв е изводът?

- Че при нас я няма мъдростта. Ако нямаш знание, колкото и да си мъдър, си безсилен. Но знание без мъдрост е опасно нещо, защото може да направи големи поразии. Според мен в България е време да има Горна камара от избираеми и постоянни членове, в която да влизат мъдреците на държавата ни. Тя трябва да обсъжда какво са решили долу младите, енергичните, но не толкова мъдри хора, и да им каже какво и как е нужно да стане или да не стане. Сега тази роля отчасти се играе от Конституционния съд.

- Който обаче стана за резил с фарса миналия месец покрай избора на конституционни съдии.

- Конституционния съд не е камара на един парламент, а е съд. Между другото смятам, че кандидатурата на Петър Стоянов за член на КС беше абсолютно достойна. Той има опит да управлява, бил е президент. Първанов, въпреки че не е юрист, също може да каже нещо по тези въпроси. Но в КС, ако не си юрист, не можеш да влезеш.

- С премиера Борисов разговаряли ли сте за вашите идеи?

- Срещнах се с него по различни поводи. Той е много зает човек и се нагърбва да решава всичко. Дано му удържи гърбът. Лошото е, че както при всички, които управляват в България, се завъртат различни ласкатели, които лека-полека ги обсебват. Така че Борисов да се пази от ласкатели.

- Сигурно сте забелязали кои са ласкателите около премиера. Много ли са?

- Аз говоря за всеки на върха. Който е по-слаб, има по-силни ласкатели, който е по-силен, те са по-слаби. Но ласкателите са страшно нещо. Въпреки всичко аз съм оптимист. Българският кокал е много здрав. Да, тежко е, но въпросът е имаме ли ние желание да се оправим. А състоянието ни не е трагично, нито пък е катастрофа.

- И в какво виждате спасението?

- Единственото спасение на българския народ е той да се сафиряса, както казваше майка ми. И да каже „Стоп!“, повече няма да вярваме на хора, които само ни обещават, без да имат доказателство, че ще направят обещаното. А българският народ като лапнишаран гласува за тези с най-големите обещания. Особено като се появат нови партии, които казват: „Ние ще ви оправим.“

- Вие сте математик. Може ли да пресметнете какво ще се случи в България догодина?

- Тревожно е какво ще се случи в света. И то е, че демокрацията е в опасност. Защото се изпуска от внимание как се развива човешкият индивид. Поставен в абсолютна свобода, той не се формира, необходими са ограничения. В Библията пише: „Ако лозницата не се кастри, а се остави да расте както иска, тя не дава грозде.“ Децата трябва не само да се обучават, но и да се възпитават. Демокрацията не обръща внимание на възпитанието на младежта. Тя е арогантна, тя е агресивна, тя е без никаква почит към по-възрастните. Това разрушава и йерархията в обществото.

(В. Преса, печатно издание, брой от 329 от 3 декември 2012)