12351 | 3 дек. 2012 | 08:32

Ако се случи нещо на президента, първо застреляйте вицето му. В този популярен анекдот за един американски вицепрезидент янките вложиха цялото си чувство за хумор заради неуместното поведение на държавника. Вицът,  разбира се, няма отношение към българските вицепрезиденти от последните 23 години. Но някои събития от миналата седмица го извадиха на повърхността,  защото напомниха, че и вицетата съвсем не безобидно могат привлекат  общественото внимание.

След отказа на президента Плевнелиев да приеме клетвата на злополучната  Венета Марковска за конституционен съдия (за което получи общественото одобрение) той даде сигнал, че не му е безразличен и изборът на главен прокурор - ако тримата кандидати „се окажат неподготвени в хода на дебатите, ако не извадят правилните концепци, тогава може да има втора фаза, трета фаза“. Даде да се разбере, че на българите не е необходим просто победител, а най-уместният кандидат. Последва залп от вицепрезидента Маргарита Попова, че конституцията е твърде постна за правата на държавния глава при избора на главния прокурор и председателите на двата върховни съда, защото му позволява само веднъж да блокира вота на ВСС. Това накара мнозина да сметнат президентската институция за значим фактор с напълно съгласувани и последователни действия. По същото време г-жа Попова  изненада с още една идея - да падне доживотният затвор без право на замяна.  

Тандемът не си поплюва

- клатеха очаровано глави фенове. Така беше в началото на миналата седмица. В края й общественото безпокойство взе връх - президентът безпрецедентно се разграничи от „подкрепата“ на вицето си. По всички нейни инициативи. Недвусмислено Плевенлиев заяви, че не желае поправки в конституцията за повторно вето върху избора на тримата големи. „Конституцията е добре балансирана и защитава интересите на всички институции“, каза той и подчерта, че не е мръднал от позицията си в предизборната кампания. По повод идеята за отмяна на вечния затвор обяви,че идеята е твърде преждевременна.

Кога разбра за конфуза г-жа Попова, не стана ясно. Тя вече бе заминала във Виена на антикорупционна конферениця. Тази седмица пък лети за Кипър, където има важни срещи с тамошния президент, външен министър и т.н.  Вероятно Пленелиев е наясно с ангажиментите на вицето си, защото бурната му  външнополитическа дейност няма опора в конституцията. И без специалната му благословия хиперактивносттта на г-жа Попова наподобява единствено задгранични воаяжи. Без ясна полза за държавата. България е единствената страна в Европа, която в началото на 90-те години записа в конституцията си поста на вицепрезидент.

„Излишното  превъзходителство“

както го наричат в САЩ, бе заимствано именно от американската конституция, която напълно отговаряше на острите политически сблъсъци в зората на демокрацията. Така се роди и първият президентски тандем - Желю Желев (СДС) и Атанас Семерджиев (БСП).  На практика обаче президентска двойка няма. По конституция вицепрезидентът е фигура от резервната скамейка. Единствената по-ярка мисия е за крайни нужди - ако с президента се случи най-лошото, вицето встъпва в правата на държавен глава без нови избори. Затова ги избират и с една листа.

За този пост не са разписани други държавнически функции. Вицето влиза в играта само ако президентът му разреши да изпълнява изрично посочени в основния закон задачи по помилването, българското гражданство и даването на убежище. Навремето Желю Желев не възложи нито едно от тези правомощия на  вицето си Блага Димитрова и тя се принуди да подаде оставка, която Конституционният съд на скорост прие. Президентите Петър Стоянов и Георги Първанов осигуриха работа на Кавалджиев и Марин - упълномощиха ги да помилват и да одобряват или да отказват гражданство.

Маргарита Попова получи същите задължения, но се вижда, че това е нисък  хоризонт за нейните възможности. Може да бъде забелязана по всякакви форуми у нас и в чужбина, взема отношение по важни държавни въпроси.  Желае да разгърне службата, вместо да стои закопчана в две правомощия. Още по време на предизборната си кампания обяви, че и от президентството може да се прави съдебната реформа. Това не е лошо. Това, че постави въпроса за отмяна на доживотния затвор без право на замяна,  не е фатално. Темата отдавна боде очите на наказателните спецове. България е и единствената европейска държава с два доживотни затвора. Отмяната обаче е  въпрос на наказателната политика на държавата и пускането й в публичното пространство, без дори президентът да е предупреден, говори за солово мероприятие, а не за спойка на „Дондуков“ 2. Вицето се изкуши от темата, без да има лостове за въздействие. И предизвика повече раздразнение вместо сериозна дискусия.
Попова обаче

надскочи прага

на своята компентентност, заемайки се да увеличава правомощията на президента. Без Плевнелиев дори да знае за това.  Макар че тя не постави под съмнение сегашните кандидати за главен прокурор  Борислав Сарафов, Галина Тонева и Сотир Цацаров, поисканата възможност за президента да блокира повече от веднъж избора за №1 в прокуратурата прозвуча стряскащо. Трябваше да изглежда, че изборът на нов главен прокурор не бива да е поредният отбит номер „от едни написани на хартия процедури“, а  резултат от истинско състезание на възгледи и личности. Но на практика мнозина съзряха подготовка за

римейк на номера

с клетвата на Марковска. И някои направо се заоглеждаха за нови претенденти. Какво по-ясно послание от изявлението на вицепрезидента, че конституцията е скромна за замаха на президента?! Последвалото разграничаване на Плевнелиев от вицето си обаче подсказа, че единодействието в институцията скърца. А разноговоренето по важни за обществото въпроси отслабва позиците на държавния глава. Неуместните изхвърляния се върнаха като бумеранг - рязко намалиха броя на вярващите, че при гаф на избора за главен проккурор Плевенилев ще реагира адекватно. Както и че поредната политическа сделка за конституционен съдия в парламента би получила същия отпор, както при казуса „Марковска“.

Всъщност критиката на Попова за дефицита от права на държавния глава бе изказана след поредна конференция за помилванията, нещо, което й е същинската работа. На тези форуми се чуват мъдри неща - кога се помилва и защо. От затворите обаче започват да се изнервят - от 22 януари до сега в комисията по помилванията са постъпили близо 900 молби. Уважена е само една - на мъж в неподвижно състояние. Най-големият кусур на висшата държавна милост е, че не е ефектна. За нея се иска и много кураж, без популизъм. Не случайно немският посланик Матиас Хьопнер обяви, че помилването е акт на зрелост за всяка демократична държава. Но къде по-лесно е да се отчитат форуми на хартия, вместо отговорността да става реалност. И без специални правомощия вицепрезиеднтът може да е отличен помощник на държавния глава. Може да му се възлагат и проучвателни мисии, без да изглежда, че един президент е пряко обвързан с това. Но ако двойката има общи цели и говори на един език. Затова е нужен и такт, и мярка, и държавническо поведение. От мащабните гафове на миналата седмица разбрахме, че президентът и вицепрезиденът изповядват различни политики. Ако Плевнелиев  не държи сметка за това, няма да е чудно вицът за неуместния американски вицепрезидент да нашуми и унас.

В Русия няма "вторият" се оказва в повече

При първите демократични избори в Русия след краха на Съветския съюз руснаците също си избраха вицепрезидент. Силният човек на Русия тогава Борис Елцин си избра за президентска двойка популярния герой от войната в Афганистан и авиационен ас Александър Руцкой.

Двамата спечелиха убедително изборите през 1991 г. и до края на 1992 г. като че ли имаха успешно сътрудничество в управлението. След това Руцкой обвини Елцин в корупция и направи открит опит за преврат през септември 1993 г. Руцкой, подкрепян от тогавашния парламент, се обяви за президент и уволни Елцин. По улиците на Москва избухват безредици между привържениците на двата лагера, при които загиват повече общо??? 187 души, повече отколкото когато и да било след революцията през 1917 г. След седмици на напрежение на 4 октомври 1993 г. верните на Елцин войски превзеха сградата на парламента. На същия ден Елцин уволни Руцкой като вицепрезидент и го прати в затвора „Лефортово“ при неуспешните превратаджии срещу Горбачов от 1991 г. С промени в конституцията след това постът вицепрезидент беше премахнат.

Днес, ако по някаква причина президентът Владимир Путин е възпрепятстван да изпълнява президентските си задължения, те ще се поемат от премиера Дмитрий Медведев.

 (В. Преса, печатно издание, брой от 329 от 3 декември 2012)