64124 | 3 дек. 2012 | 10:47

Маршали на незначителното

Дори безумието да откраднеш ковчега на Чарлин Чаплин може да се роди единствено в мозъка на българин. Отделен е въпросът защо са ни точно останките на великия комик - освен като намек към останалия свят, че у нас всичко в края на краищата се изражда в нещо гротескно, несериозно и пр.

Крадем останките на Чаплин

та ще пожалим репутацията на Конституционния съд. И той бе шаржиран по такъв начин, че едва ли скоро ще възстанови авторитета си, доколкото го е имал изобщо.  Припомнете си поредицата от чисто политически или неприкрито приятелски, полукръчмарски назначения в него: носиш яйца на Велможата си, както по-рано си го правил на комунистическия си опекун, „Как си, Ваньо, как си мили, искаш ли да хапнеш едно омлетче?“ - и накрая кацваш в Конституционния съд. Имаше, има и сега там и чудесни юристи, но ако някой си направи труда да преброи сервитьорите между тях, никак няма да е щастлив.

А отгоре на всичко сме преяли от неприличие - и вече дори не го забелязваме. Поемаме го непрекъснато в солидни порции и сладко-сладко се облизваме. Двама-трима щатни и уж „сини“ лъскачи все ни учат кое е прилично или неприлично - правиха го и тия дни, докато се надуваха около шибанящините в СДС. И, разбира се, не пропускаха да споменават и великия им Костов, макар че тъкмо той е еталон за политическо неприличие. Може и да ви е досадно да се говори за това, но не е лошо някой да го прави, иначе не само ще преядете, но и ще започнете неудържимо да повръщате. Вижте сега. Дигаш врява до небето, че Бойко предложил на СДС да излъчи кандидат за Конституционния съд. „Това е позорно“ - казва чистникът Костов.

Позорно е, ще се съгласите и вие, ако продължавате да се тъпчете с неприличие. И няма да се запитате: Ако предложението на Бойко е толкова невъзможно и позорно за СДС, защо тогава самият чистофайник Костов продължава да държи на яслата на ГЕРБ, в кабинета на Бойко, двама свои заместник-министри? Ако Петър Стоянов влезе в Съда - е позорно. Ако Манева и К. Димитров ядат хляб от ръката на Бойко - не е позорно. Този детайл никога няма да бъде анализиран от споменатите лъскачи - те са по големите лафове, по големите истини, големи единствено за тях. А пък и всъщност никакво СДС никога не ги е интересувало.

Ето това е класически пример за българското политическо неприличие. То от първия ден се намести в ДНК-то на повечето от тъй наречените десни политици, а иначе обикновени приспособенци, никакви хора, нищо и половина. (Между другото, след като направи интригата с Конституционния съд, сега Костов ровичка около избора на главен прокурор. И като нищо може да предложи за този пост Валентин Захариев - онзи, на когото подари „Кремиковци“, а той пък съвестно го източи. И това също няма да изглежда неприлично, дотам сме я докарали.)

Разбира се, всеки има право на промяна, всеки се стреми към някакъв нов хоризонт - обаче при мнозина този стремеж не включва, дори в минимална доза, етичното себепознание, без което голяма политика не може да се прави. И великият Чърчил може да бъде видян от някои като една въртиопашка заради смяната на партийните му пристрастия, но това са дребни крушения в сравнение с историческите му постижения. Но какво да смущаваме духа му, когато става въпрос за нашите дървеници. Какво приличие, по дяволите, когато тия хора просто ровичкат в гроба на СДС и търсят нещо за себе си, нищо друго. Ако след време някой има глупостта да пише кратката история на тази организация - но трябва да го прави обезателно с противогаз! - той вероятно ще бъде обсебен от единствената загадка там:

кой е най-големият интригант

Всички знаят кой е. Но продължават да търпят нравоученията му. Затова си мисля, че неприличието вече ви е нужно. Станали сте зависими от него - както един наркоман е зависим от некачествения наркотик, към който е бил насила пристрастен. Наркотикът, който ви предлагаха интригантите, също никога не е бил чист, винаги е имало всякакви добавки в него, някои направо отровни. Той беше нужен за една кокошкарска история, правена от интриганти и шанаджии - от хора, които навлизат в чужда територия, продават чужда стока за своя сметка и т.н. Това не ви ли прилича на историята на въпросната организация? Продават миналото за своя сметка и печелят от това. Продават фалшиви идеи - и пак печелят. Как Костов ще ви говори за приличие - ами нали и той самият страстно се навря в правителството на Димитър Попов, което беше скроено и директно дирижирано от комунистите?

Какво правеше той там, в това котило, както би се изразил днес - това не беше ли позорно? Позорно е Стоянов да получи подкрепата на ГЕРБ - обаче не е позорно да си патерица на комунистите в оперетата на политическата художествена самодейност от началото на Прехода. Как да не сеща човек за крадците на Чаплин. Един, който минава за „бард“ на СДС, каквото и да означава това, преди време казваше, че за него няма никакво значение кой всъщност оглавява този клет Съюз - толкова му бил предан. Абсолютно погрешно и порочно разбиране, вън от съмнение, но напълно изгодно за Главните Интриганти. Това разбиране би имало някакво оправдание, ако самата „дясна“ идея бе отчетливо, ясно и убедително формулирана. Очевидно е обаче, че не е така - не можеш да мишкуващ в ЦК на Димитровския комсомол или там някъде из полозите на комунистите и да родиш нещо смислено.

Кабаиванов бил провинциален активист, хубаво. Но за разлика от Костов поне два пъти е печелил избори, заслужил е някакво доверие, макар и на местно ниво. Ами какво беше печелил Костов, когато Луканов го назначи за министър на финансите в кабинета на Попов, освен аплодисментите на редакцията на „Работническо дело“, където мъкнеше единствената си статийка с препоръки в нея, как да се оздрави БКП. Неприличието е основното гориво на тези хора. И няма как да е иначе - друго не може да се очаква при тяхната изначална незначителност. И това е втората им генерална особеност. Незначителни хора - и охранени с неприличие.

Тия дни, след внезапното ми интервю с Виденов, влъхвата Соколов измяка на Кирил Добрев да стои настрани от този скандал: да не се бъркал, а да си гледал контрабандата. Добрев си замълча, макар че можеше спокойно да отговори на Влъхвата: той пък, от своя страна, да си гледа спомените от ЦК на Комсомола и да контрабандира фалшиво минало - своето, имам предвид. Както многократно е писано, Влъхвата е завеждал в ЦК отдел „Лични писма“ - много престижна и доверителна работа. Обаче днес, когато някога влиятелният Комунистически младежки съюз е презрян, не върви да си спомняш за това. Но нищо не ти пречи усърдно да мимикрираш след Прехода - и здраво да надуваш балона на някаква измамна своя значителност. Мутациите на незначителността - това също е важна тема за бъдещия историк, той сигурно ще изпитва истинско удоволствие, докато човърка постните биографии на гробокопачите на СДС. Обаче пак

трябва да го прави с противогаз

По някое време тия хора вече дори не си правеха труда да прикриват незначителността си. Затова и публиката накрая реши, че тя си е в реда на нещата. Някакъв провинциален адвокат се събужда една заран и вече е шеф на разузнаването, сетне веднага го правят и генерал - него, клетия ефрейтор. Сетне, пак една заран, генералът става дипломат, а днес вече е тръгнал да разправя, че СДС било превзето от хуните. Но няма предвид себе си. През годините, когато е правил невъзможната си кариера, той окончателно е забравил незначителността си. Но бедата е там, че тя не го е оставила нито за минутка. Ако за една нощ станеш генерал, нищо няма да излезе от теб, освен някакъв ординарец - на друг като теб.

Може всичко да се говори за Александър Томов, обаче наскоро той издаде изследването си „Новата демократична държава след Кейнс и Фридман“, което е нещо наистина  солидно. А Костов, Шефът на Българската Незначителност, не можа да издаде втори път дори мижавата си статийка от комунистическото „Работническо дело“, та се принуди да я пусне в интернет, понеже си въобразява, че всички са оскотели, че на българското население му е направена тотална лоботомия и никой вече нищо не си спомня. Еврокомисарката Кристалина Георгиева е от едно поколение с него, но книгата й за пазарната икономика има вече три издания - а той замърсява интернет, нищо повече. Това също е пример за нахална незначителност.
Известна е фразата, че всеки носи маршалския жезъл в раницата си. Макар да е пределно пресилена, тя е много подходяща за българската еуфоричност.

Изглежда тя е мотото на незначителния живот на Гробарите. Всички се виждат като маршали, а пък нямат дори раници на гърбовете си. И стръвно живеят с тази щастлива заблуда. През годините може и да натрупат някаква тлъстинка - главно това, обаче нелепият старт се оказва пагубен, понеже завинаги са решили, че целият свят е по нищожната им мярка. И този абсурд е гибелен за всичко край тях. Разправиите в СДС крият в подмолите си и една скотска неблагодарност и нелоялност - на всеки към всеки. Но не това е фаталното. А изначалната незначителност на мнозина там: незначителни типове предлагат и налагат още по-незначителни. И така до самия свършек. Посочете ми един, само един измежду тия хора, който мълчаливо се е оттеглил от тази надпревара - един-едничък герой.