13749 | 4 дек. 2012 | 08:11

Да, хубаво е, че България и САЩ се борят рамо до рамо за демокрация по света. Но няма да е лошо тя да дойде и у нас

Когато за последен път сте се вглеждали в очите на дете, живеещо в бедност? Дете, чието всекидневие е белязано от отчаяние, безизходица и апатия, които в крайна сметка го тласкат към наркотиците и престъпността? Аз ги срещам всеки ден. В центъра на столицата, само на броени метри от входа на политическия Бермудски триъгълник – президентство, Министерски съвет, Народно събрание.

В деня, в който президентът даде началото на "Българската Коледа", премиерът Бойко Борисов подари на президента Обама златна реплика от маската на цар Терес, а Евростат ни изплющя с поредния доклад със срамна статистика – България е европейски шампион по бедност с 49% от населението, изпреварвайки уверено дори Румъния с 40%. На фона на данните на "Икономист Интелиджънс Юнит" , че е по-добре да се родиш в Иран, отколкото в България и на предишния шамар на Евростат, че България отделя най-малко средства от бюджета си за социални разходи – 18.1%, направо бях шокиран от думите на премиера Борисов в Овалния кабинет, с които той благодари на президента Обама за "за отличното сътрудничество със САЩ в такива области борбата с тероризма, борбата с организираната престъпност, националната сигурност и социалната сигурност!

Очевидно последното бе доста досаден лапсус лингве, но нямаше да е зле, ако премиерът не просто поздрави Обама с преизбирането му за втори мандат, а се беше поинтересувал защо наистина стана това. Аз разполагам с някои данни на демографа Никълъс Еберстадт, публикувани съвсем наскоро и доказващи защо Америка е най-социалната държава в света. Според Еберстадт преразпределението на доход от едни американци, за да се повиши благосъстоянието на други американци се равнява на 20 процента от икономиката на страната. Докато през 1935 са били едва 3%. Това означава, че всеки американец получава допълнително от държавата под формата на социални помощи по $7 200 годишно! Тоест това е повече от средния годишен доход на българина, който е $6 240! През 2011 тези т.н. "индивидуални плащания" са съставлявали 65% от федералния бюджет! Докато в страна на Франция например, цифрата е 58%, в Германия – 44%. Но тъй като американците се обиждат на подаяния и социални помощи, затова са изчислили за тези пари един напълно порядъчен термин: "entitlements" (право на парична субсидия).

В САЩ прагът на бедността за четиричленно семейство е годишен доход от $37 900 (55 599 лв.), в България – 2532 лв. В САЩ на тази база има 49 млн. души, които попадат под тази праг на бедност, което представлява 16% от населението, а у нас – 27%. Освен това 80 процента от "бедните" американци разполагат с климатици, 75% имат кабелна или сателитна телевизия, 50% имат компютър, а 33% - плазмен или LCD телевизор. Според Робърт Самюелсън от "Вашингтон поуст", типичният "беден американец не изпитва материални затруднения, получава медицинско обслужване, храни се нормално и не е бил гладен дори за един ден през последната година" - При това нивото е различно за различните градове – за Вашингтон например прагът на бедност е $ 40 300, в Бостън - $39 500. Нещо много любопитно: тези суми се индексират непрекъснато в зависимост от нивото на инфлацията! Тоест – за САЩ борбата с бедността не означава да се задоволяват елементарни физически нужди на хората, а по-скоро е стремеж за "изравняване на различията в доходите" - тоест "в разпределение на националното богатство".

И тук идва важния момент: всъщност Мит Ромни изгуби изборите за президент, защото нарече тези бенефициенти deadbeats (безделници или данъчни престъпници) и с тревога обяви, че такива били 47% от американците. Което след това му коства мястото в Овалния кабинет, защото се оказа, че са повече - 53% според Еберстадт, а и според резултатите от изборите. А сега с новия социален пакет на Обама ще станат още повече, тъй като той вдигна прага на правото да се ползват субсидии на $91 000 годишен доход за четиричленно семейство. В България само преди месец социалните служби отказаха помощ на 40-годишната Даниела Стаменова, инвалид с два ампутирани крака, защото пенсията й надхвърляла максималния праг, даващ право на социална помощ с 93 стотинки! $91000 срещу 93 стотинки – това е лицето на "демокрацията, която България и САЩ защитават рамо до рамо" ( цитатът е на премиера Борисов от Овалния кабинет).

Международните изследвания сочат, че борбата с бедността съвсем не е толкова сложна задача. В доклад на Luxembourg Income Study – трансгранична агенция за измерване доходите по света, се казва: "степента на бедност в една държава е отражение на това до каква степен едно правителство отделя внимание на социалните разходи". Фискалните консерватори отбелязват: много страни с високи стойности за социални разходи и ниски стойности на бедност са по-малко задлъжнели от много развити страни. И социалните разходи в много отношения се отразяват благоприятно на стандарта на живот. Така че решенията никак не са сложни. Но съществува едно изключително негативно обстоятелство, което се отразява на нивото на бедността – неравенството.

Както отбелязва Нобеловия лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц в своята книга "Цената на неравенството", "един от най-лошите ефекти на неравенството е, че то подкопава самите основи на демокрацията". И този тип демокрация е характерен за руския модел на развитие на пазарната икономика, където най-много хора живеят под прага на бедността и се продават най-много чанти Louis Vuitton. Но бумът в потребителския интерес не се дължи на по-високи и по-стабилни доходи, а благодарение на нарастващия скок в потребителските кредити. В Русия потребителите трупат дългове в алармиращи пропорции, като частните кредити изпреварват корпоративните близо с 300%! Този модел анализират в книгата си "Бедата с милиардерите" Линда Макуейг и Нийл Брукс, като те обясняват защо Русия има едновременно толкова много богати и толкова бедни хора. Онези 5% от политическия елит използват властта, за да оказват влияние за промяна в законите и политическия дневен ред, от което те стават още по-богати, което от своя страна им носи повече политическа власт и т.н. и т.н. - все в този омагьосан порочен кръг". "А това не е никаква демокрация" - заключават Макуейг и Брукс.

В тази връзка бих искал да цитирам германската благотворителна организация Volkssolidarität (Народна солидарност): "Когато в една богата страна милиони хора са принудени да живеят в бедност, това е скандал. Скандал означава "човешка грешка". А скандалите са изцяло присъщи на човешките същества". Само един пример: Вече подсъдимата Виолета Николова, бивш директор на Агенцията по вписванията се оправда, че си е "присвоила 53 000 лв. по формата на бонуси, защото законът й позволявал сама да си оценява работата и да си дава възнаграждение". Което автоматично я превръща в най-независимата, най-свободната, най-могъщата жена на света, защото това не може нито Меркел, нито Обама, нито дори император Нарухито. Но това е друга тема. Сега говорим за бедността като следствие от толерираното от правителството безнаказано разграбване на национално богатство. Тук ключовата дума е справедливост. А що се отнася до бедността, ключовата дума е солидарност. Солидарността означава да застанеш на страната на онези, които са лишени от човешкото си право на труд, на достойно съществуване, достъп до стоки и услуги, личен и семеен живот, социално подпомагане"… както е записано в Конвенцията на ООН за правата на човека.

Да, солидарността е морална позиция. Тя не е тема на предизборна политика. Ако бедността е скандал, предизвикан от несправедливостта на политиката, а солидарността е моралната позиция за борба с нея, дали този модел може да сработи в България? Вече толкова години демокрация и бедността у нас не само не е преодоляна, тя никога не е била приоритет на политиката, тя дори никога не е била предизборен лозунг. А процентите на бедността растат ли растат. Докато социалните помощи намаляват ли намаляват.

Да, хубаво е, че България и САЩ се борят рамо до рамо за демокрация по света. Но няма да е лошо тя да дойде и у нас. И ако не вземаме пример от САЩ, поне да се учим от държавите от нашата черга. Като Индонезия например, чиито президент Сусило Бамбанг Юдойоно обяви, че борбата с бедността е основен приоритет на неговата политика. На тази тема той разговаря в Лондон с британския премиер, след това в Ню Йорк, после ще направи това в Берлин, Токио...Юдийоно успя през първия си мандат да свали бедността от 16.7% през 2004 на 12.2% през 2011 (по данни на Световната банка).

Много бих искал и моят премиер да може да се похвали със същото. А ако не му стигат сили и възможности, поне би могъл да се поучи от човека, когото охраняваше до смъртта му – бившия комунистически лидер Тодор Живков. Той някога предлагаше да реши проблемите на България, като я направи 16-а съветска република. Аз лично не бих възразил срещу идеята да станем 51-ви щат на Америка. Поне ще решим един проблем на българите.