35204 | 4 дек. 2012 | 12:14

На научни конференции в далечни страни спомене ли се за българин, първото, което се чува, е: „О, Воденичаров!“

Когато кажеш в далечна страна, че си българин, насреща обикновено възкликват: „Стоичков!“ При военните обаче не е така. Особено ако са от НАТО, ако пагоните им са понатежали, ако са от инженерните войски, ако се занимават със съвременни боеприпаси, хеликоптери, бойни кораби, стратегически операции и интелигентни системи за защита. На такива конференции спомене ли се за българин, първото е: „О, Воденичаров!“

Стефан Воденичаров е инженер, а не е футболист, макар че баща му Борис е сред създателите на варненския футболен клуб „Тича“ през 30-те години на ХХ век. Хижата край Аладжа манастир близо до днешните Златни пясъци също е дело на таткото и група съмишленици, поставили основите на организираното туристическо движение в района.

Синът се занимава с метали и със създаването на нови материали, които имат необикновени свойства. Например керамична броня, през която бронебоен куршум не може да мине. Ударът оставя върху жилетката на войника нещо като проядено от молец и толкоз. Мирният атом също трябва да кротува. Затова властите в Белгия искат да знаят колко здрави са корпусите на реакторите на атомните електроцентрали в кралството. Отговорът е за милиарди евро. Кой е в състояние да го даде? Международна група от шестима учени. Един от тях е българският академик Стефан Воденичаров, директор на Института по металознание, съоръжения и технологии „Акад. Ангел Балевски“ с Център за хидро- и аеродинамика. А от вчера вече той е и новият председател на Общото събрание на БАН.

Стефан Воденичаров с прекрасните дами в семейството заедно във Виена. От ляво на дясно са внучката Джемма, съпругата Светла, малката дъщеря Сияна и голямата Ива. Снимка - Личен архив

Научната биография на акад. Воденичаров отбелязва, че е ръководител на 207 проекта, автор е на една монография, на 141 научни публикации в България и чужбина, на 98 доклада на международни форуми. Който е любопитен да прочете списъка с темите, трябва да си отдели поне половин час. Бърза ориентация дава авторската монография „Динамично разрушаване на метални структури“.

Част от разработките са по програми на Европейския съюз, НАТО и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във Виена. Брюксел например е поискал оценка на състоянието и дълговечността на газопроводите в Европа. По програма на НАТО е проектът „Защита на хеликоптери срещу РПГ - ръчен противотанков гранатомет“. По него екипът на акад. Воденичаров е  създал нова броня за защита на хеликоптери. МААЕ е възложила на учените „Определяне на окрехкостяването на корпусите на реактори ВВЕР“. 12 от проектите на акад. Воденичаров и неговия екип са по програми на Европейския съюз.

Политиците, които ни трябват

Акад. Воденичаров не иска да споменава имена на управленци от последните 50 години. Но се възхищава на онези политици, които за 25-30 години след Освобождението на България са направили силна икономика и  силна държава. „Защото всеки от тях е имал възможност да намери по-приятно място за живеене. Той е бил осигурен така, че да не мисли за утрешния хляб. Но е дошъл да работи за отечеството и го е правел качествено. Как може за толкова кратко време една държава, която 500 години е била мачкана, да направи златен лев?“, обяснява Воденичаров. Според него фаталните моменти за страната ни са били Балканската война и Първата световна война. Интелектуалният елит на България, хората, които са се изучили в чужбина, идват и полагат костите си за родината. И тя е обедняла.

Мечтата на академика е в страната ни да се появи политик, който да поиска управлението не за 4-5, а за 10 години. Тогава мисленето във властта ще стане стратегическо. Би искал също да спре самоизяждането в дясното пространство, защото сега надеждите на хиляди хора са смачкани. А партиите в центъра да спрат клатенето наляво-надясно.

Икономическите лобита също трябва да направят крачка напред. Да седнат и да се разберат: каквото било - било. Дайте да видим нашите синове и внуци как да живеят в една спокойна, уредена и богата държава.

Пътят, по който вървим, изглежда, не е най-добрият. Непрекъснато се търсят противоречията, а не събирателните неща. Образованието не е това, което трябва да бъде. Получи се голяма ножица между богати и бедни. Загуби се социалността на държавата. Това са нещата, които плашат акад. Воденичаров.

Голямата цел е България да стане повече произвеждаща и по-малко консуматорска страна.

Фамилията идва от водениците на Златни пясъци

Прапрадядото на Стефан Воденичаров е бил собственик на водениците, които сега са туристическа атракция на Златни пясъци. По майчина линия родът е от Еленския Балкан. Всъщност академикът дължи инженерната професия именно на майка си Сия. Във времената на великите илюзии в края на 50-те години тя го записва в елитния механотехникум „Сталин“. За да има хляб в ръцете си независимо от превратностите на съдбата. „Иначе навярно щях да стана хирург, в училище най-интересна ми беше биологията“, признава Воденичаров. Но истината е, че новият шеф на БАН не е хирург, а специалист по броните и по много други изключително здрави неща.

Избрахме човек на действието

Проф. Николай МИЛОШЕВ, шеф на Геофизичния институт

Работил съм с акад. Воденичаров в продължение на 4 години - като негов заместник по времето, когато той оглавяваше Общото събрание на БАН. Акад. Воденичаров е най-добрият избор за председател, особено в настоящата тежка ситуация. От една страна, е наясно с проблемите, от друга - има много богат опит като шеф на институт. Той е инженер по образование и по натура - умен, с точно, кратко и прагматично мислене, но също така и много енергичен, човек на действието.

Добър учен и мениджър

Акад. Никола СЪБОТИНОВ, бивш председател на БАН

Много съм доволен, че акад. Воденичаров беше избран за председател на БАН. Той е не само много добър учен със значителни постижения, но и добър мениджър. Доказателството е, че в тези тежки времена ръководеният от него Институт по металознание почти не почувства кризата. Умее да помага в тежки моменти и много пъти го е правил. Акад. Воденичаров беше председател на Общото събрание в момент, когато бяха извършени някои от най-тежките реформи. Това нямаше да се случи без неговото участие.

(в. Преса, печатно издание, брой от 330 от 4 декември 2012)