12981 | 5 дек. 2012 | 09:42

ГЕРБ си отглежда партньори за втори мандат

Партийното строителство не е в криза. Напротив - то процъфтява.  Забелязва се и закономерност: колкото повече бушува финансово-икономическата криза и покосява цели отрасли (жилищното строителство например), толкова повече са желаещите да оправят положението в държавата. Как? С партия!
В годината преди парламентарния вот ставаме свидетели на растящи амбиции за създаване на нови формации, коя от коя по-уверена в себе си. Народна партия „Свобода и достойнство“ (НПСД) на изключените от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов щяла да спечели 15-20 депутати без проблем. Но целта й е да вкара в следващия парламент 40 народни представители, заявиха те на 2 декември, в деня на учредяването си. За сравнение групата на ДПС в сегашното НС е с 35 депутати.  

Не остават назад в перченето и старите, но малки партии, които  усилено се санират. Синият лидер Емил Кабаиванов не се отказва от дрънкането на оръжия, въпреки че партията му е в агония  -  след трагикомичните драми в СДС около неслучилата се номинация на Петър Стоянов за конституционен съдия той самоуверено заяви, че синята група в другото НС ще е по-голяма от сегашната. Дали си вярва, само Кабаиванов си знае...Като ентусиазъм процесът с учредяването на нови партии може да бъде сравнен само с първите години на демокрацията, когато увлечението да си лидер и да сипеш обещания по телевизията взе жертви и сред обикновените хора, които непоправимо травмираха егото си.

Днес времената са по-различни. С партийно строителство се захващат най-вече кадри, които имат опит как се правят избори. Меглена Кунева, Касим Дал, Яне Янев с нова коалиция, бившият военен министър Николай Цонев, засилват се екслидерът на СДС Мартин Димитров и бившият разузнавач №1 Димо Гяуров. Има и някои изключения от правилото да си станал опитен изборджия. В тази графа попада проектът за земеделска партия на Бойко Синапов, председател на Националната асоциация на животновъдите. Причина: нехайството на властта за животновъдите, въпреки че премиерът подкани младите да стават овчари.

Най-малко учудва, разбира се, синьото роене. От напусналите и изключените от СДС изплува силуета на поредната партия. Нищо ново. Люспенето бе на мода още в синия съюз, продължи и след като СДС се превърна в партия. Мандатът на Иван Костов бе допълнителен катализатор. От СДС тръгнаха ССД на Стефан Софиянски, „Радикали“-те на Евгений Бакърджиев, накрая и самият Костов, оправдавайки постъпката си с думите, че „духът напусна тялото“. Ако продължим метафората му, няколко години по-късно духът отново потърси тялото и двете се съединиха под формата на „Синята коалиция“.

След разпада й обаче накъде?

От слабостта на „Раковски” 134 ДСБ печели, освен ако носталгици не гласуват за СДС „с отвращение”.  Но партията на Костов изгуби много време в тънки сметки как да продължи парламентарния си живот и ентусиазмът, с който бе създадена, угасна. Остана усещането, че е проект за лично оцеляване. Но втвърдяването й сега и острите опозиционни атаки към Бойко Борисов може да й вдъхнат сила. Към ДСБ вероятно ще се прикачи и партията на Мартин Димитров, ако бъде създадена. 

По-мрачна е перспективата пред Кабаиванов. „Сегашният СДС е креатура на ГЕРБ. Ако така наречените стари десни партии се явят самостоятелно на избори, имат малък шанс да успеят. Трудно обратим ход е и да се търси нов вариант на „Синя коалиция“, смята социологът от „Галъп“ Живко Георгиев.
Ако традиционната десница е в необратимо отстъпление, то ето ви една сериозна причина за порасналите политически амбиции. Забележете – все вдясно.
По-интересни са другите причини. Прави впечатление, че възникващите партии и новосглобяваните коалиции се разделят в две групи – в първата са формации анти-ГЕРБ, във втората – про-ГЕРБ. „Повишената политическа активност се дължи и на фигурата на Бойко Борисов.

Самият Борисов е стимул

Той има енергията да активизира както привърженици, така и противници“, изтъква социологът Васил Тончев, директор на „Сова харис“.
Сред противниците му се нареждат „Движение България на гражданите“ на Меглена Кунева, ГОРД на Слави Бинев, „Нова алтернатива“ на Николай Цонев, евентуалната коалиция около ДСБ. Стръв за тях е разочарованието от ГЕРБ, което няма къде да се излее. Липсва алтернатива. Все още не е модерно да си ляв в България, което е заслуга както на нескончаемите нападки на Борисов срещу БСП и управлението й – стогодишното чак, така и на самата соцпартия.  Обаче червените живнаха покрай европейското признание на лидера им Станишев и силите се изравняват, както показват последните социологически сондажи. „Галъп“ измери преди две седмици едва 3% разлика в полза на управляващата партия, а тенденцията не е благоприятна за ГЕРБ – властта изхабява симпатиите. Въпросът е

кой ще получи пръв мандат

за съставяне на кабинет догодина и кой ще има партньори в следващия парламент. „Една от причините за наводнението от нови партии и коалиции преди изборите е политическо невежество – със строителство  се заемат хора, хора, които не са се занимавали с партийна работа досега. Другите две причини са по-сериозни – политическо инженерство и политическо брокерство“, анализира Васил Тончев ситуацията седем месеца преди редовния вот. Според него политическото инженерство е свързано с контактите с големите партии, най-вече – ГЕРБ.

И Живко Георгиев смята, че някои от партиите и коалициите несъмнено са вдъхновени от управляващите. Най-отчетливите примери са НПСД на Дал и предизборния съюз „За ред, законноста и справедливост с Марешки“, който засилва шансовете на Яне Янев отново да се класира в парламента. Според проучване на Института за модерна политика (ИМП), огласено преди седмица, РЗС е шестият участник в 42-ото НС – мненията са сондирани при това преди създаването на коалицията с варненския бизнесмен. Данните на ИМП насърчават също партията на Кунева, считана за сигурна парламентарна сила, и „Атака“, която се очаква да се съюзи с ВМРО на Красимир Каракачанов. Сидеров загуби както от подкрепата, която даде на ГЕРБ в началото на мандата, така и от разцеплението, което причиниха Капка Сидерова и Димитър Стоянов. И те с нова формация - Национал-демократична партия, която шест месеца след прохождането си не печели сериозно влияние. Но е добре Сидеров да се застрахова с партията на Каракачанов, още повече че имат сходна идеология и сдружаването им изглежда естествено. 

Силно ухажван за предизборен съюз очевидно е и Касим Дал, някогашната дясна ръка на Ахмед Доган. Знаците: двама премиери - на България и на Турция, поздравиха учредителите, лично поднесе приветствие министър Вежди Рашидов, а редицата с гости бе внушителна - представители на НДСВ, на земеделски партии и др. Лидерите Дал и Исмаилов обявиха, че партията им няма да е ДПС-2 и ще бъде национална. Но е очевидно, че тя ще разчита на гласовете на българските турци.

С една партия – два удара

Веднъж ще отслаби монопола и влиянието на ДПС, а ще бъде и ракета носител на други партии, ако се стигне до предизборен съюз. А след парламента към властта? „Самостоятелно правителство трудно ще бъде съставено. Но на Борисов му трябват партньори от типа на тези, които има сега. Мечтата му е да се повтори сегашната ситуация – да постигне мнозинство, без да създава ясна коалиция“, смята Живко Георгиев. Социологът защитава и друга любопитна теза: „Всички нови партии и коалиции са все вдясно. От една страна, дясното е мантрата на българския преход. Друго обяснение е, че се прави опит да се сглоби ново дясно управление. Но и

опит да се заобиколи Меглена Кунева

С нея Борисов ще трябва да направи явна коалиция, с останалите – не.“ Ако голямото политическо инженерство удари на камък, за новите и за санираните ще остане една утеха: един процент на изборите им гарантира държавна субсидия, която в тази криза също не е за подценяване. „С парите от хазната един партиен лидер може да си наеме хора, които да му движат бизнесначинанията“, смята Тончев. Защото, забелязвате ли – въпреки гръмките думи за неминуем успех нито една от новите партии не се кани да извърши политическо чудо и римейк на НДСВ и ГЕРБ.

 (в. Преса, печатно издание, брой от 331 от 5 декември 2012)