96065 | 10 дек. 2012 | 09:01

Затънали в котловина

Отначало твърдяха, че Бойко лъже - измислял си, че е поканен от Обама. Кой ще го пусне този каратист в Овалния кабинет - изсмяха се опонентите му и добавиха, че Миро Найденов непрекъснато раздавал пари на различни медии, за да съчиняват розови новини за патрона му.  Между другото, този Миро наистина няма умора и в това отношение и раздава европейски средства със същия апетит, с който опитваше кюфтетата и кебапчетата, натъкмени по уж новите стандарти. Антон Кутев спомена наскоро, че е пръснал около 55 милиона лева - за тия пари медиите могат да се запасят с

розова боя до свършека на света

Сетне пък, когато срещата се състоя, опонентите на Бойко уточниха, че всъщност Обама просто му е наредил моментално да се яви в Белия дом: „Хайде, тичешком, не се мотай и не се спъвай в черния си пояс.“  А сега се очаква да напишат, че президентът Обама е голям шегобиец: наистина прие Бойко в Овалния кабинет, говориха си петдесетина минути - но през цялото време здраво го е лъгал. Дори му казал, че ако бил българин, щял да гласува за него, понеже нашият човек е много ефективен лидер! Представяте ли си, ако това се случи, каква радост ще бъде за телевизионните репортери: Обама гласува във „Факултета“ и сетне, за по-сигурно, и в „Столипиново“. Но тъй като това радостно събитие все още предстои, по-добре да се запитаме нещо друго: защо скептиците не си направиха труда да обяснят на какво се дължи очевидната, дори непремерена отзивчивост на американския президент към българския премиер. Защо подминаха тази дребна подробност. Искам да кажа, че у нас дори иначе свестни хора, щом си имат вземане-даване с българската политика, бързо губят обективността си. А онези пък, които по-дълго пребивават край нея, могат да загубят и разсъдъка си.

И това не е изненадващо, като се има предвид колко непоследователно и нелогично говорят политическите персонажи, край които те се навъртат; какви
объркани и дори налудни послания си препращат; какви салтоморталета са в състояние да направят около истината; с какво удоволствие

плюят дори върху собственото си лице

И го правят непрекъснато. Няма никакви задръжки у тия хора. Затова наблюдателите, дори и по-качествените измежду тях, несъзнателно започват да ги имитират - и така започват да подминават важното, а да дъвчат маловажното. Този път дори дежурните врачки, които се търкалят от медия в медия и преди избори наддават видимо на тегло, подминаха твърденията на Обама. И ни оставиха да гадаем върху тях. Иначе са много словоохотливи, когато трябва да продават на едро прогнозите си на местните туземци. Сега обаче и те се умълчаха. Уж сме най-добрият съюзник на Америка - пак според Обама, но когато трябва да се обясняват отношенията ни с тази велика страна, не може да се открие нито един човек, годен да го направи - ако оставим настрани обичайните  сплетни, които се чуват тук или там. Виждаме, особено по телевизиите, специалисти по всичко - пред тях дори изобретателният герой на Апостол Карамитев от едноименния филм („Специалист по всичко“) би се чувствал като жалък чирак. Виждаме специалисти по Либия, по Ирак, по Арабската пролет, която май не се състоя, по Египет - о, новия демократичен Египет, по Сирия и по всичко друго, за което се сетите. Само не и по САЩ. Това може да се дължи на различни причини, но една от тях ми изглежда най-вероятна: нашите политици до такава степен се плашат от американците - дори ако ги лъжат, че изобщо не се нуждаят от някакви пояснения за извършеното или изреченото от тях.

Отгоре на всичко и доскорошният американски посланик в София така ентусиазирано дрънкаше без повод и без никаква нужда, че изговореното от него ще ни бъде предостатъчно за дълго време - поне докато американците намерят живот на Марс. Бойко се върна щастлив от Вашингтон и веднага започнаха безсмислените разпри. Обама каза, че ще гласува за Бойко - а пък Станишев ден-два по-късно заплаши, че ако ГЕРБ не си отиде с мир, ще си тръгне по друг начин. Това е много важно послание - и мандрите веднага трябва да удвоят охраните си, защото очевидно Станишев ще навлича партизанската винтяга на баща си и ще тръгне да ги превзема. Бойко пък, все още езиково ненастроен след срещата си с Обама, извади от джоба си един енигматичен лаф - и цялата държава се включи в обсъждането му. Всички се заплеснаха по думата „накокържи“ и забравиха защо всъщност Обама така „накокържи“ Бойко.

Един кърски лаф накара всички да загърбят случилото се във Вашингтон и да се втурнат в удобната за тях посока - езиковедите мамини. Получаваме специален, а донякъде и изненадващ за някои сигнал от американската столица, който трябва внимателно да се дешифрира, понеже никога досега там не са се изказвали толкова ласкаво за български държавник - а те се правят на иванбогоровци. Ако Обама се шегува или говори фриволно, това ще означава само едно: че американците съвсем са ни отписали. Можеш да говориш така, ако си имаш  работа с нещо малозначително, за което пет пари не даваш. Ако обаче Обама е сериозен, което е много по-вероятно, а никой не се занимава с казаното от него, това ще означава, че тукашните политически гърла са влезли в

режим на абсолютно празнословие

Те са затънали в нашата котловина, не са в състояние да възприемат никакви сигнали отвън, а още по-малко да ги осмислят. Гледах ги двамата - Б. Б. и С. С. - на рождения ден на Тошо Тошев. С. С. беше цъфнал и вързал, сякаш току-що идваше от лека следобедна закуска с някой пореден Хохегер, който ще украсява образа му. Не беше по винтяга и вероятно отдавна беше забравил заканата си. Б. Б. изглеждаше доста по-зле, беше направо скапан и през цялото време стоя подпрян на рамото на човека до него. Поогледах го - но не ми заприлича на Обама. Свежи или уморени, обаче езиковата корида между С. С. и Б. Б. продължава - и това е нашият безкраен празник.

С. С. казва, че днешното управление се характеризира с „ББ“ - бедност и безработица. А пък Б. Б. отговори, че С. С. не е в състояние да прави нищо друго, освен да се „накокържва“, тоест дърви, това  означава тази уж загадъчна думица. Бойко е дотам - взел вече и гласът/бюлетината на Обама, той може да си позволи да подхвърля от време на време по някоя въртоглава дума, повече не му е нужно. Репертоарът му за следващите месеци до изборите е готов: магистралите, ангажиментът на неговия личен бодигард Обама и две - три думи от мътния езиков фонд на Шоплука. Няма никакво въображение в изговаряното от С. С. - той върти една и съща  плоча, очевидно е, че умът му блуждае из брюкселските канцеларии; той все повече ще се отдалечава от калта на българската реалност, а и никога не е бил близо до нея. Не е в състояние да превземе дори някоя изоставена мандра.

Няма и кой да го попита по безкрайните телевизии, където безсолното му каканижене винаги е добре дошло, какво мисли за комплиментите на Обама по адрес на Бойко. Бих искал да го видя как ще изглежда в този момент, как ще опонира на американския президент, ще бъде забавно. Надявах се поне след тазгодишната класация „Мъж на годината“ да покаже повече смелост - все пак събрал е една точка повече от Лили Иванова, но и това не се случи. Ами Кунева, която иначе не спира да мели? Защо тя не каже нещо сега? Много са силни да се ругаят тук, в нашият бъркоч, да се замерят с всякакви боклуци. Или да се клеветят по тъмните кьошета в Брюксел. Но когато Властелинът каже нещо неудобно за интересите им, сякаш внезапно оглушават.

Иван Костов. Снимка: "Преса"

Ами Костов - защо не се обади във Вашингтон и не съобщи на наивниците там, че са похвалили и подкрепили един „чудовищно неграмотен премиер“ според критериите на драгалевския ни титан.  Защо не каже сега някой от политическите ни бездарници, че Обама говори глупости? Никога няма да посмеят дори да си го помислят, какво остава да го изговорят. Смелостта им стига да се ръфат тук като каруцари, само толкова. Всички са поразени от една и съща болест - безсмисленото и страхливо плещене. А и това правят по инерция вече - дори не се слушат един друг, няма нищо в думите им, за което да се захванеш.

И това плещене минава за политика

Най-вече заради това те ще си останат за света аборигени, провинциали, услужливи йес-мени. Навън отдавна го знаят, добре познават и мизерния им ръст и затова и те си позволяват да дрънкат каквото си щат. Сигурни са, че няма кой да им опонира - за каквото и да е.

 (в. Преса, печатно издание, брой от 336 от 10 декември 2012)