21274 | 10 дек. 2012 | 12:10
Антибългарската истерия в Македония едва ли можеше да се нагнети повече. Така поне си мислеха отговорни европейски фактори. Но не. Оказа се, че винаги може още. Изпод вмирисаното на титовизъм перо на дългогодишния кореспондент на в. „Нова Македония“ в София Бранко Тричковски се пръкна една словесна гавра, изпълнена с отвратителни думи („Нова Македония“ е създаден във времената на СФРЮ със задача да бълва антибългарска пропаганда; сега СФРЮ я няма и вестникът едва крета, затова авторът публикува текста си в сайта „Окно“).
Наситеното с балкански попържни и кръчмарска сексуалност творение на Тричковски е насочено срещу управляващата в Скопие партия ВМРО-ДПМНЕ, но критиката е гарнирана и с попържни по адрес на България. Между тях Тричковски обявява, че Николай Младенов е поставил ултиматум на Македония и нарича неговото писмо до колегата му Никола Попоски „презерватив“, който ще разреши на управляващите от ВМРО „да се чукат“, но не и да се репродуцират (виж стр.27). Как да се реагира на такава бълвоч?
Великодушният българин ще махне с ръка и ще доразвие идеята за „презерватива“ - щом Тричковски вижда България в тази роля, окей. Така „девицата“ Македония ще има полза - ще бъде предпазена от СПИН например. Което не е лош вариант за една държава, където проблемите с настървените албанци са доста изострени. Каква ли ще е официалната реакция на София? В подобни случаи от МВнР обикновено обясняват, че не коментират медийни публикации, а само официални държавни позиции. Ами ако такива не последват? Ще продължи ли България да си трае? Статията, макар и в маргинален сайт, доказа, че целта е България да замени стопроцентово Гърция като враг №1 за европътя на Македония.
Прословутото писмо на Младенов, очертало „червените линии“ в двустранните отношения, поставя три елементарни условия: да се подпише споразумение за сътрудничество, което Македония отказва от 20 години; да се създадат работни групи в ключови области; да има годишни съвместни заседания на двете правителства. За съжаление това писмо изглежда е прекалено учтиво и дипломатично и по тази причина не се разбира в Скопие. Затова онова, което може би поради такт е премълчано в писмото, трябва да се каже ясно и на висок глас.
А именно: Скопие няма да види подкрепа за еврочленство дотогава, докато не спре веднъж завинаги и не се извини за: опити да стимулира създаването на някакво „македонско малцинство“ в България; преследването и дискриминацията на онези македонски граждани, които не крият българското си самосъзнание; присвояване на дати, имена и факти от българската история от Аспарух до края на Втората световна война. Ако българските управленци отстъпят от тези справедливи искания и продължават да се правят на интересни с витиевати фрази от рода на „инфраструктура на засиленото сътрудничество“ (както е в писмото на Младенов), сами ще сърбат попарата, която продължават да дробят.
(в. Преса, печатно издание, брой от 336 от 10 декември 2012)
Мобилна верси
RSS
