12885 | 11 дек. 2012 | 14:35

100 години след Балканската война обръщаме поглед към миналото

Британският министър на външните работи сър Едуард Грей открива конференцията за мир на 3 декември 1912 г. в двореца „Сейнт Джеймс“.

Британският министър на външните работи сър Едуард Грей открива конференцията на 3 декември 1912 г. в 12 ч. в двореца „Сен Джеймс“, пожелавайки от името на крал Джордж V „добре дошли“ на всички делегати и изразявайки надеждата, че те „в тукашната атмосфера на спокойствие и безпристрастие ще могат да работят за постигането на споразумение, което да осигури на всички благата на мира“. Той обещава пълно съдействие за успешното протичане на важното международно събитие. Първият български делегат Стоян Данев предлага провъзгласяването на Грей за почетен председател на конференцията, което се приема от всички представители на воюващите страни. Ръководителите на делегациите се споразумяват да се сменят всеки ден в председателстването на заседанията, последователно, по азбучния ред на техните страни.

Вечерта Данев заявява на османските делегати :  „Искаме Одрин“, на което му се отговаря отрицателно „по причини стратегически и народно-религиозни“. Той се усъмнява дали е възможно Великите сили да въздействат в Цариград и допуска прекъсване на преговорите. Исканата от цар Фердинанд линия Мидия на Черно море - Родосто на Мраморно море заплашва да настрои неблагоприятно „Европейския концерт“. Гешов пояснява, че тази линия „се повдига от нас като първо наше искане“, а линията на правителството е Мидия на Черно море - Енос на Бяло море.

В заседанието на 4 декември се разменят пълномощните писма. Данев отбелязва, че не може да се пристъпи към същността на работата, преди Високата порта да упълномощи своите делегати да преговарят и с гръцките представители. Той взема предвид настояването на Главното командване да се спечелят 15 дни за подобряването на здравословното състояние на Съединените армии пред Чаталджанската позиция. Генерал Михаил Савов е сигурен, че „в непродължително време ще ни се постави въпросът сме ли в положение да продължим войната?“

Сър Едуард оглавява и посланическата конференция, предназначена да работи за уреждането на Балканската криза така, че да не се сблъскат Великите сили и да се предизвика преждевременно всеобща война. Заседанията се държат в тайна, а решенията се вземат само „ад референдум“. Всъщност всички ходове на конференцията за мир се извършват „под наблюдение“ и подлежат на утвърждаване от концерта.

От разговорите си с Грей и посланиците Данев добива сведения относно „трънливия въпрос“ за определяне на новата граница с Османската империя. Общо взето, симпатиите са на българска страна, обаче никой не възнамерява да отиде по-далеч от един „морален натиск“. При тази сложна обстановка първият делегат изказва сдържано мнение: „Не е умно да се явяваме с неумерени претенции, освен ако искаме на всяка цена да продължаваме войната.“

На 6 декември Министерският съвет решава да настоява първо на линията Мидия - Родосто, а после да последва окончателно спиране на линията Мидия - Сароския залив, която полковник Константин Жостов нанася на генералщабна карта и лично занася на Данев. Първият български делегат е упълномощен отначало да държи на линията Мидия - Родосто „и да докара работата до скъсване“, но щом забележи, че османските представители действително са решени да скъсат, то веднага трябва да поиска отлагане на въпроса, „за да направи последно опитване в София“. Царят продължава да иска по стратегически причини линията Мидия - Родосто, но утвърждава взетото решение с пояснението, че ориенталската психика на противника налага „да се пазарим“.

Преговорите за мир в Лондон вървят, но тогава още никой не предполага, че почти 4 месеца след това ще има още тежки кръвопролития.

Вечерта на 8 декември Джордж V дава прием в Бъкингамския дворец, като най-дълго разговаря с българската делегация. Той обещава пълно съдействие за постигане на успеха на конференцията. Не пропуска да изрази задоволството си от срещата на цар Фердинанд и крал Георгиос в Солун. Пореден знак за запазването на Балканския съюз.

Държането на османските делегати „в младотурски дух“ подсказва, че те няма да отстъпят, ако илите „не натиснат Портата“ да се открехне. Възелът на спора се заплита около Одрин - „без Одрин няма мир“. Царят се обръща към руския военен министър генерал Владимир Сухомлинов за заемане на голямокалибрени оръдия и бойни кораби. Поради надеждата за „добър изход“ на започналите мирни преговори и желанието да не се

Ръководителят на българската делегация в Лондон Стоян Данев предлага провъзгласяването на Грей за почетен председател на конференцията.

възобновяват военните действия, заплашващи европейския мир, „и за избягване обвинението в подстрекаване и явно поддържане на България“, руското правителство отклонява молбата. За да „подслади“ отказа, генерал Сухомлинов оставя „отворена вратичка“, че ако Русия бъде принудена да се намеси пряко, „тогава не два броненосеца, а целият Черноморски флот в 24 часа ще дойде на помощ за смитане на Чаталджанската позиция“.

Посланическата конференция се обявява против български излаз на Мраморно море и решава да се остави „достатъчен хинтерланд“ на Цариград и протоците. Данев, предвиждащ неблагоприятното решение, незабавно се съобразява с меродавната воля на концерта: „При тази обстановка надали има смисъл да искаме линията Мидия - Родосто, с което ще се поставим само в разрез на Силите, от жеста на които очакваме сключването на мира.“ На 10 декември цар Фердинанд изразява голямото си съжаление: „Нам не остава друго, освен да се простим с Мидия - Родосто. Гледайте поне хинтерландът да не остане по-далеч от Сарос.“ Ръководителят на българската делегация е натоварен да настоява за островите Тасос и Самотраки, разположени пред градовете Кавала и Дедеагач: „Аз бях сега там и говоря по предмета и от името на нашия Генерален щаб.“      

Снимки - Фонд на Националния военноисторически музей

(в. Преса, печатно издание, брой от 337 от 11 декември 2012)