11854 | 12 дек. 2012 | 11:31

Тази присъда е по-тежка от смъртната

О.р. ген.-майор Петър Василев

Доживотният затвор без замяна е сравнително ново наказание, въведено в законодателството като алтернатива на смъртното наказание. В него е заложена идеята за пожизнената изолация на осъденото лице от обществото. (Изолацията е без възможности за отмяна през целия период на изтърпяване на наказанието. Тя определя съдбата на осъденото лице до настъпването на неговата биологична смърт.) Липсата на перспектива за живот на свобода убива надеждата за нещо по-добро, която крепи и стимулира всяко живо същество.  Животът извън обществото е мощен стресиращ фактор, той
води до сигурна и

непредотвратима личностна деградация.

Ако все пак емоционалната сфера се запази непроменена за по-дълго и осъденият не загуби усещане за реалност, отношението към другите, независимо дали са служители или затворници, се заменя със злоба и агресия - първо вербална, след това и физическа. Доживотният затвор без замяна убива осъдения два пъти. Първоначално го умъртвява социално, защото след 7-8 години за него остава да си спомня само майка му. Загубата на човешките качества превръща човека в социален труп. Тогава биологическата смърт е по-скоро избавление (или желана последица от предшестващата я социална смърт). Повечето осъдени предпочитат ужасния край на смъртното наказание пред безкрайния ужас на доживотния затвор без замяна. Срещу отмяната на доживотния затвор без замяна най-често се изказват опасения, че ще отпадне превантивната функция на закона. Спорен е въобще въпросът дали суровите наказания могат да стреснат или възпрат някого от извършване на престъпления.

В нашата практика има случаи, при които представители на действащи престъпни фамилии не намаляват криминалната си активност, дори когато дядото е бил осъден на смърт и присъдата е изпълнена. Ако същата участ е споходила бащата или чичото, това не спира внука да извърши тежко умишлено престъпление, за което го чака същата участ. Суровата санкция не играе ефективна роля в семейството, за да имаме основание да твърдим, че тя може да реши проблемите на обществото. Интересен е и друг факт - броят на  неразкритите „знакови“ убийства, които се заблуждаваме, че ще предотвратим  чрез тежки наказания, надхвърля 150 случая и продължава да се увеличава. Едно поръчково убийство обикновено се реализира от най-малко 4 души, от които двама физически извършители и поне  по един помагач и подбудител. Излиза, че над 600 килъри са на свобода и не се смущават от правосъдието. Очевидно е, че всеки, който е решил да убива

очаква да не бъде разкрит

и за съжаление надеждите са твърде основателни. Върху неговата криминална нагласа не влияят нито смъртното наказание, нито доживотният затвор със своите разновидности. Наивно е да смятаме, че превенцията се гради на доживотния затвор без замяна и че тя ще отпадне, ако това наказание бъде отменено. В законодателството има наказания  доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Юридически не съществува доживотен затвор с право на замяна. Вярно е, че обикновеният доживотен затвор може да бъде заменен с лишаване от свобода за срок от 30 г., но тази замяна не настъпва автоматично и не е „право“ на осъденото лице. Това е една правна възможност - ако са изтърпени фактически или реално най-малко 20 г. от наказанието и ако има предложение от прокурора и решение на съда. Няма как да бъде заменен доживотният затвор, преди да е изтекъл минималният 20-годишен срок. При това замяната не води до незабавно освобождаване, тъй като до изтичането на новото наказание остават още 10 години. По тези причини приказките, че осъденият ще бъде освободен, преди да „са изсъхнали цветята на гроба на жертвата“ са

абсолютно неоснователни

Няма и задължение за компетентния орган да сезира съда веднага след като изтече законовият минимум. Няма и пречка предложение за замяна да се внесе по-късно, примерно след 30 или повече години, или изобщо да не се внесе, ако няма основания за това. Последното смъртно наказание у нас е изпълнено на 4 ноември 1989 година. В затворите на страната мораториумът върху изпълнението на смъртното наказание, който бе въведен 7 месеца по-късно ( юни 1990 г.) от Великото народно събрание, завари 13 осъдени на смърт. Наказание, което по-късно беше заменено с доживотен затвор. Към днешна дата има повече от 20 души, които са изтърпели по-голям размер от предвидения минимум, и на нито едно лице досега наказанието „доживотен затвор“ не е заменено с лишаване от свобода. С други думи, укорите за неоправдан либерализъм са неоснователни.

Обикновеният доживотен затвор може да остави осъдения в затвора до края на живота му, дори и без да съществува наказание „доживотен затвор без замяна“. Когато този резултат е желан от държавата и обществото, може да бъде постигнат само с доживотния затвор. Не е нужно да съществува доживотен затвор без замяна, който не е познат в обществата с развита демокрация. С отпадането на доживотния затвор без замяна не се намаляват възможностите за въздействие срещу извършителите на най-тежките престъпления, а само се съхранява надеждата, че всеки може да си върне свободата, ако с поведението си докаже, че я заслужава. Това е по-хуманното решение и заслужава да бъде подкрепено.

Авторът е бивш директор на Главната дирекция за изпълнение на наказанията при Министерството на правосъдието.

(в. Преса, печатно издание, брой от 338 от 12 декември 2012)