145135 | 12 дек. 2012 | 22:58
Държавата ту беше „на ръба на фалита“, ту я хвалеха като една от най-стабилните в Европа. Напук на кризата през пет от последните 11 месеца хазната беше на плюс. Приходите се увеличават, хвалеше се финансовият министър Симеон Дянков. Въпреки това за пръв път от 2008 г. ни въведоха нов данък - налог върху лихвите от депозити. Официалната причина е справедливост - имаш доход, плащаш данък. Скептиците обаче изобщо не се вързаха на това обяснение - в бюджета няма пари, запя дружният хор на критиците. И пак се промъкна неприятното чувство, че сме „на ръба“.
Банковият сектор се тресеше от опасни слухове, които спокойно преминаваха вътрешните граници на Европейския съюз. Гръцките банки няма да издържат и ще рухнат, твърдяха външни (но не само) черногледци. Рефренът „банки изедници“ се превърна в любимата дъвка на неуспели или губещи популярност политици. И този вирус внесохме от Европа. Но вместо лек грип ни тръшна направо бронхит. В първата половина на годината банкерите се стряскаха насън от екзотични идеи за таван на лихвите, уеднаквяване на процентите, „прозрачно“ изчисляване въз основа на един, избран незнайно как индекс. Сравненията между лихвите тук и тези в Швеция, Дания и Великобритания се превърнаха в основните доводи на финансово неграмотни, но популистки настроени общественици.
Но може би най-голямото вълнение предизвика
сблъсъкът на титаните
 |
- Българската народна банка за пръв път се противопостави толкова явно на финансовото министерство. Обикновено централните банкери са най-красноречиви, когато мълчат. Политиката на банката винаги е била да избягва публично конфронтиране или въвличане в политически дискусии. Идеята на Симеон Дянков да извади парите на Сребърния фонд от фискалния резерв, която беше съживена този февруари, накара БНБ да покаже острите си зъби. Един напълно български, роден на жълтите павета скандал, а не внесен по последна западна мода, отекна чак в Европейската централна банка. Оттам изпратиха негативно становище и проектът за „активно инвестиране“ на парите за добавки към бъдещите пенсии потъна в някое прашно парламентарно чекмедже.
Идеята на Дянков да превърне част от средствата във фонда (1,8 млрд. лв.) в държавни ценни книжа, тоест във вътрешен дълг, нажежи обществената дискусия. Първо, тя съвпадна с големия срив на правителствения депозит в БНБ. През февруари фискалният резерв удари дъното за годината, в края на месеца в него имаше само 3,8 млрд. лв. (виж карето). Без парите за пенсии „нощвите щяха да се изпразнят“, както наскоро се изрази управителят на БНБ Иван Искров.
Вместо реалните средства за бъдещите възрастни да се превърнат в обещания за доходност (защото именно това представляват държавните ценни книжа) и с тях правителството да плати външните ни дългове (по облигации, емитирани от кабинета „Сакскобургготски“), се избра друг подход. На 2 юли България емитира на международните пазари петгодишни еврооблигации на стойност 950 млн. евро (1,850 млрд. лв.). Емисията беше отчетена като голям успех. Договорената лихва е под 4,5 на сто, а търсенето на новия ни дълг беше седем пъти по-голямо от предлагането. Друг е въпросът, че Дянков дълго отказваше да излезе на международната сцена и се беше съсредоточил върху емисиите вътрешен дълг. Упорството му обаче се сломи пред упорството на БНБ и други финансови институции да благословят инвестирането на Сребърния фонд. След емисията поизтънелият фискален резерв набъбна охолно. През юли той премина 7 млрд. лева . Уви, и това щастие е мимолетно. Парите от емисията „Дянков“, първата от десет години насам, ще напуснат резерва в средата на януари 2013 г., когато изтича падежът на една от емисиите „Милен Велчев“.
Тъкмо скандалът покрай резерва затихна или просто се разтопи в лятната жега, започна друг. Проектирането, обсъждането и приемането на държавния бюджет рядко е било придружено от толкова истерична дискусия. Причината - въвежда се нов данък. Такова нещо не се е случвало от пет години. Но и тогава дори не се обложи нов доход, а просто прогресивната скала беше заменена с плосък налог. Трелите и на защитниците, и на критиците на десятъка върху лихвите избиха в кресчендо, подплатени с
наукообразни или безобразни аргументи
Така например шефът на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев записа името си сред политиците, успели да обидят най-много българския народ. Според него българите са лентяи. „Справедливият“ му гняв на уморен от работа депутат се изля върху разглезеното население, което трупа пари в банките (депозитите ни са за над 33 млрд. лв.), вместо да инвестира, да облагородява и възпитава предприемаческия си дух с нови бизнес проекти. Какви обаче, не стана ясно. Но данъкът беше приет, бюджетът - също, въпреки всички скандали около него.
Макроикономическите драми белязаха изтичащата година. И въпреки драматизма не се сринахме. Но и не растем. Догонваме Гърция, но всъщност гърците тичат срещу нас. Дълговото чудовище, което броди из Европа, не всява смут в душите на българските финансисти. Банките имат печалба. Износът ни се стабилизира. Чува се за нови чужди инвестиции. И в същото време ръстът на икономиката е в рамките на статистическата грешка, което намирисва на депресия. Предприемачите се свиват (не от лентяйство, а от предпазливост). Чакат по-добри и по-сигурни времена. Но потреблението ни е вяло, кредитирането - недостатъчно, депозирането - поради липса на алтернатива. Безработицата расте, особено сред младите.
В една година на трусове, страхове и вредни слухове България остана стабилна. Поравно - в похвалната дисциплина и спестовност, но и в липсата на кардинални реформи, както и в бедността си.
 |
|
Иван ИСКРОВ |
 |
|
Симеон ДЯНКОВ |
(в. Преса, печатно издание, брой от 339 от 13 декември 2012)
Мобилна версия
RSS канали
