25214 | 13 дек. 2012 | 11:51
Кое е най-страшното за археологическата наука в новия проектозакон за културно-историческото наследство, около който се вдигна толкова шум, г-н Вагалински?
- Най-притеснителна е идеята, че теренната археологическа дейност трябва да бъде подлагана на търг, т.е. по реда на Закона за обществени поръчки. Предложението е в разрез с неговия член 4, т. 4, съгласно който науката се изключва от обсега му. Неслучайно през последните години Агенцията за обществени поръчки услужливо за някои отказваше да отговори на инвеститорския въпрос: е ли археологията наука. Стигнахме до абсурдни ситуации, в които бяхме принудени да участваме, да получаваме писмени уверения от министерствата на културата и на образованието, че археологията е наука. Законопроектът е в противоречие със самите му вносители, които сега изрично подчертават, че теренните археологически про-
учвания са научна дейност.
Как би се отразил на качеството на вашата работа този чисто български патент - търговете?
- В България археологията е държавна. Няма частни фирми, които да се занимават с нея. И в този смисъл да се търси конкуренция между държавни
учреждения е нелепо. Още повече че вече има и ценоразпис (наредба), който бе публикуван в „Държавен вестник“, бр. 30 от март т.г., където теренните археологически проучвания са детайлно остойностени по пера. Сумите са привързани към средната работна заплата - хонорари на археологическия екип, надници на изкопчии и прочие.
Колко би трябвало да получи ръководител на екип, да речем доц. Диана Гергова от вашия институт, която откри най-новото наше златно съкровище?
- Според въпросната държавна наредба ръководител получава на терена около 2000 лева бруто, от които се вземат данъци и за работодател, и за работник.
Две хиляди лева на месец у нас съвсем не е сума за изхвърляне.
- Тези пари се получават само за един-два месеца през годината. Те са предшествани от солидна предварителна подготовка и последваща тежка финансова и научна документация. Ръководителят отговаря и за охраната на обекта, за здравето на екипа и на наетите хора. Работи се в пек и студ, често и с тежки машини. Трябва да издържаш физически, да си добър и с кирката, и с разнообразната геодезична техника и най-важното - да си психически устойчив, да намираш верния подход към властен кмет, към неграмотни и агресивни и з ко пч и и, з а м е н е н и понякога от непредсказуеми затворници, и най-често към обезверени безработни. София не е България!
При спасителните разкопки работим по 18-20 часа на ден. Затова мнозина студенти се отказват от професията.
Показателно е, че нито една институция, засегната професионално от този законопроект, не го подкрепя. Против него са Министерството на вътрешните работи, Върховната касационна прокуратура, ИКОМОС, Съюзът на архитектите, Асоциацията на българските археолози и т.н. Неслучайно вносителите от Министерството на културата не бяха уведомили парламентарната комисия по култура за становището на МВР и се наложи да го правим ние по време на напреднало обсъждане.
Да си представим, че законопроектът е приет и се налага доц. Диана Гергова да се яви на такъв търг. Копала каквото копала, намерила каквото намерила в Омуртаговата могила. Сега да видим кой ще ни даде най-ниската оферта - той да продължи напролет разкопките на същото място. Това възможно ли е?
- Теоретично би могло да бъде така. Но има и друга реална опасност - търговете може да се о бжа л в а т и така да се блокират спешни спасителни разкопки по големи инфраструктурни проекти. Същевременно спечелилият търга заради дъмпинг цена може да не получи разрешение за разкопки от Теренния съвет, защото не е достатъчно подготвен научно-методически. Какво правим тогава? Затова именно вносителите на законопроекта предлагат промени и в Теренния съвет, които да осигурят послушно мнозинство от неексперти (тоест неархеолози) и удобни за министъра колеги конформисти. Евентуални търгове за теренни археологически проучвания ще доведат неминуемо до навлизане в археологията и на хора, свързани с мощни иманярски групи. С две думи, търговете ще доведат до законово унищожаване на археологическото наследство на България.
Какво печели Националният археологически музей от бронзовата глава на Севт III, открита от д-р Китов, която сега е в изложба в Лондон?
- Най-вече авторитет, това е добра реклама за музея. Много посетители - и българи, и чужденци - идват тук специално заради главата на Севт III. Това е най-ценният артефакт в нашата колекция, не златата, които имаме. Тя е изключително произведение на античното изкуство. Дори Британският музей не разполага с такова. Засега липсва друга комбинация от бронзов портрет на известен от писмени извори и монети ранноелинистически владетел, достоверно документиран от археолог в рамките на непокътнато погребение.
Докато главата отсъства, има ли заместител, копие в НАИМ?
- Не, а и с копията трябва много да се внимава. Първо трябва да се спазва законът, разрешени са определен брой копия, другото са реплики. Политиците ни редовно даряват у нас и навън копия на уникални експонати, съхранявани в български музеи. Обзалагам се, че невинаги имат тяхното разрешение, както изисква законът. Така се обезценява културно-историческото ни наследство.
Ваши колеги са се оплаквали неведнъж, че парите от входа за посетители на музеи и обекти, конкретно Свещари например, не се реинвестират в нови проучвания, консервация, реставрация. Новият проект предвижда ли някаква промяна, или още повече се задълбочава проблемът?
- Не познавам детайлите в музея в Исперих и къде отиват парите от билетите. Факт е, че много често по места общините мачкат музеите. Възползват се от тях, за да привличат посетители, но много рядко инвестират обратно тези средства. Фонд „Култура“ към Министерството на културата също не акумулира очакваните средства от български изложби навън, а парите биха могли да се реинвестират в музеите. И най-вече за застраховане на екс-
понатите в българските музеи. Дори и най-ценните не са застраховани!
Главата на Севт III застрахована ли е при това пътуване?
- Когато е навън, се застрахова, защото пътува за сметка на канещата страна. Но как да я покажем в други български градове, като нито ние, нито тамошните музеи могат да платят застраховката и? Иначе се говори за пътуващи изложби, за добрите европейски практики и пр. чиновнически клишета.
Замряха ли обвиненията, че археолозите се туткат и забавят магистралите?
- Уморих се да опровергавам тези лъжи. Никога археолозите не са бавили инфраструктурни проекти и за това имаме папки с документи. И когато ги представим - отсреща мълчат. Примери мога да ви кажа страшно много: вдигна се голям шум около магистрала „Хемус“ в участъка Белокопитово - Шумен, че ги бавим. А фактите са, че още през 2007-а сме уведомили Агенция „Пътна инфраструктура“, че там има археологически обекти, какъв е обхватът им. Имам тяхно писмо от 2008 г., с което уведомяват строителната фирма, че трябва да спрат строежа до археологическото проучване на
тези обекти. 2008, 2009, 2010, 2011 г. - нищо не се случва. Ние им пишем тревожни, подсещащи писма... Раздвижиха се едва през есента на 2011 г. в последния момент и започнаха уговорките. Ако може теренното издирване да стане с ваши пари, пък ние ще ви ги платим после... Настана голямото мотаене. А накрая ние сме виновни. Стигна се дотам, че при колеги в Шумен са ходили служители от ДАНС да ги разследват. Защото висши чиновници се опитват чрез археолозите да оправдаят организационните си слабости. Накрая от ДАНС установили, че всичко е наред, но когато археолозите ги попитали: а ако се окажеше, че набелязаните при издирването обекти са по-малко на брой или на площ? Защото все пак това е археология и не може да бъдеш 100% сигурен. Щяхме ли ние да отидем на съд? И те им казали откровено - да, щяхте.
Какво означава промяната в статута на досегашните резервати - Стария Пловдив, Арбанаси, Жеравна, Копривщица, Ковачевица?
- Не съм достатъчно запознат с този въпрос. Но от отрицателните реакции на Съюза на архитектите и на ИКОМОС разбирам, че с тези промени се улесняват частни инвестиции в ущърб на културно-историческото наследство.
Мутробарокът ще надвие?
- Той почти ни е надвил. Като археолог мога да говоря за археологическите национални резервати, които са над 20 и за които няма ясна държавна стратегия как се управляват и финансират. Защото често пъти те са в малки бедни общини. Примерно Деултум - огромна римска колония, разположена край с. Дебелт, община Средец, до Бургас. Това е един от най-перспективните обекти на страната, но община Средец не може да се справи финансово с управлението му. В Плиска, Преслав и Трапезица се вливат редовно средства. Докато други национални археологически резервати, които са не по-малко атрактивни и достъпни, нямат такова финансиране - то често е инцидентно и пренебрежително оскъдно. И морските туристи се чудят какво да посетят, освен да се напиват по кръчми. Като си направил национален резерват, ами грижи се за него! Осигури му поне екзистенц-минимум.
Какви са прогнозите ви за този скандален проектозакон?
- Има сигнали от вносителите, че между двете четения в парламента е възможно да настъпят промени. И те да ревизират някои свои схващания. Но ние не знаем какво точно искат да ревизират и кога ще се случи. Все пак съм умерен оптимист, че разумът ще надделее над партийната дисциплина и голия стремеж за печалба.
(в. Преса, печатно издание, брой от 339 от 13 декември 2012)
Мобилна верси
RSS
