39492 | 13 дек. 2012 | 12:30

''Аз бях буен жребец и не можеше всеки да ме язди'', казва актьорът в едно от последните си интервюта

1962г., Иван Шишман - актьорът играе тази роля повече от 500 пъти.

''Бог. След него никой не може да бъде Иван Ш и ш м а н “ , възкликва за Стефан Гецов Виолета Бахчеванова. Тя е негова партньорка - сестрата Мария Десислава, в епоса за последния български цар, обречен да види отечеството си погазено от завоевателя. Единодушни са изследователи и съвременници на актьора, че това е коронната му роля. Играе я над 500 пъти след 1961 г. - на първата ни сцена, но и в малки салончета из цялата страна. И неизменно публиката става на крака, аплодира, плаче... Всъщност това е и героят, в чийто образ самият Гецов е пролял най-много искрени сълзи. Мерената реч в пиесата на Камен Зидаров, а и трагичната тема лесно могат да подведат актьора към досадна хиперболизация на страстите: „Нима на мен ще падне тази участ / да погреба народ, земя, дър- жава/ във вечността безмълвна да потъна, покрит с позор, обречен на забрава?“ Но Гецов умело приземява романтиката в реалистичен човешки драматизъм, скулптурните метафори в изпитвано от всяко нормално същество страдание. Триумфът на Шишман-Гецов прехвърля и границите на България. Незапомнени хвалебствия валят и от руски критици, актьори.

„Публиката трябва да изпитва глад за изпълненията на големия актьор“, е научил Гецов от своя учител Николай Масалитинов. И още - тя не трябва да
познава добре големия актьор, той не трябва да и се натрапва, за да не и омръзне. „Самият Гецов лесно се пали, остър е, избухлив.

 Аз бях буен жребец

 и не можеше всеки да ме язди“, твърди той в едно от последните си интервюта.

Според съпругата му Теменуга, дългогодишна редакторка във в. „Средношколско знаме“, той е свръхчувствителен. И бързо му минава. Затова вкъщи покрай него винаги било весело. Но навън нещата изглеждат другояче... Като случая с генералната репетиция на „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс, където той играе Бащата - една от последните му роли на сцена. Бях свидетел на въпросното представление в Народния театър. Допуснат бе само един телевизионен екип да снима в началото, докато журналистите и първите зрители гледат спектакъла. Но в края на първо действие Гецов избухна и изгони камерата, а на колегите си - Виолета Гиндева, Илия Добрев и Татяна Масалитинова, нареди: „Започваме отначало!“ И те, смутени, го направиха. Доста хора се изнизаха от залата, защото трябваше да изгледат отново същите 40 минути. Но това не интересуваше звездата. В интерес на истината критици похвалиха и тази негова роля. Не знам така ли е, бях от напусналите.

Стефан Гецов е роден на 3 юли 1932 г. в с. Мъглиж, майка му се развежда рано и се местят в Казанлък - по това време изключително буден град. Местни млади хора заминават да учат медицина, право, архитектура в Германия, Австрия или Франция, но се връщат в родното си място, овладели
добри професии. Един от най-колоритните му жители - Чудомир, е описал и това покрай ироничните си задявки с нравите и пороците на казанлъчани. След години актьорът е много горд, че в един от дневниците си писателят го е споменал като „Нашенецът Гецов“. По думите на Теменуга Гецова, първата му любов от ученическите години, Стефан не е бил никога отличник, но четял много и имал доста таланти. Намерили се разни ментори да определят бъдещата му професия. Местен комсомолски шеф смятал, че със силния си глас е готов за офицер, да командва войниците. Капелмайсторът на военната духова музика го подканял да учи солфеж и светът ще е в краката му.

1954г.,Лопахин,„Вишнева градина“ на Чехов

Самият Гецов тогава искал да става лекар, но играел в самодейния сценичен състав на прочутото местно читалище „Искра“. При една от срещите му с Ванга след години пророчицата му рекла, че от него е щяло да излезе „добър касапин“, разказва в книгата си „Случаят Ванга“ Николай Стоянов.

Но по-любопитното в историята е, че тогава петричката ясновидка накарала Гецов да признае пред свидетел неизвестен факт от биографията си. В началото на 50-те години в Казанлък офицер от Държавна сигурност му предлагал да го пратят да следва медицина във Франция, ако съвместява ученето с тайно агентство и шпионаж. Е, очевидно не е приел, а за онези години това показва проява на характер и кураж.

В крайна сметка надделява любовта към театъра. В института, където го приемат веднага, учи актьорско майсторство при Николай Масалитинов. Именитият строг преподавател и режисьор имал слабост към даровития си възпитаник. В III курс му поверява главната роля от „На дъното“ на Горки. Неговият Сатин въпреки цялата пошлост и мизерия на живота, спуснал се „на дъното“, носи и някаква аристократичност. Големите звезди на родния театър от онова време посрещат изпитния спектакъл с възторг - според свидетели Иван Димов се разплакал, Петко Атанасов прегръщал младите си колеги зад кулисите, Д. Б. Митов, който по принцип не харесвал нищо, решил, че този път може да каже „Браво“. Успехът бил толкова голям, че преместили спектакъла и на професионална сцена - в Младежкия театър.

За кратко Гецов е назначен на щат в провинцията, в Бургаския театър. На 23 години вече е Федя Протасов от „Живият труп“ на Толстой, роля,

1961, Вуйчо Ваньо на Чехов

поверявана на далеч по-зрели актьори.

И скоро е повикан на първата ни сцена - в Народния. Там се редуват блестящите му изпълнения като д-р Ранк от Ибсеновата „Нора“, Вуйчо Ваньо от едноименната Чехова пиеса, Шекспировият Отело... През 1966 г. Гецов е пратен в Англия за годишнината на Шекспир. Там гледа и прочутата постановка на „Отело“ с Лоурънс Оливие и иска да се срещне с великия актьор. Молбата му стига до Оливие чрез нашето посолство. А след вълнуващият разговор насаме за роли и автори именитият англичанин му казва: „Вие 

трябва да изиграете Отело

И това се случва - след като директорът на Народния Мирослав Миндов се връща от специализация в Англия. Той кани известния Шекспиров режисьор Клифърд Уилямс, а за сценограф - художника Ралф Колтай. Дездемона играе Ванча Дойчева. Покрай стрелите на соцкритиката към „студения“ английски режисьор и абсурдните обвинения, че това е „театър на абсурда“, че постановката е „модерна“, спектакълът печели публиката. А акад. Михаил Арнаудов, негов ревностен фен, настоява да замине на турне из Европа. Но времената не са подходящи за воаяжи на Запад и гастролът зад граница е провален.

Друг чужденец - Борис Захава от Вахтанговия театър в Москва, поставя у нас „Егор Буличов и другите“ на Горки. Ролята на Буличов е трагична, с тежък мизансцен, причинява и физическа болка... Гецов се прибира у дома изцеден напълно, дори с рани по гърба си. „Добре че играя тази роля толкова млад, та издържам“, казвал актьорът на жена си, която дезинфекцирала последиците от сценичния ентусиазъм. „Ролята на Егор Буличов Сарафов изигра великолепно на 73 години, Гецов я изигра превъзходно само на 34“, казва един от ветераните на първата ни сцена Петър Василев. За
успешния софийски спектакъл идват похвали дори от високомерна театрална Москва.

1977г., Големанов на Ст. Л. Костов

По време на голямото земетресение през 1977-а в Народния играят „Големанов“, в главната роля е Гецов. И колеги, и зрители след това разправят как
само благодарение на неговото самообладание подплашените зрители не се изпотъпкали, бягайки от залата. „Всичко се тресеше, а аз бърборех измислени реплики за някакъв ремонт в дома на Големанов“, разправял после на близките си. „Прецених, че трусовете намаляват, и извиках с цяло гърло: „Не се безпокойте, беше земетресение, но отминава...“

Доста редове са изписани и за участието на Гецов в скандалната за времето си пиеса на Георги Джагаров „Прокурорът“. Джагаров е негов кум и въпреки чепатите им характери и честолюбие ги свързва дългогодишно приятелство. Прокурорът Миладин Войнов трябва да прати в затвора човека, спасил го от смърт през партизанските годи- ни. Израсли са заедно, обичали са се като братя - а вече са „идейни врагове“. И се завърта машината на партийната месомелачка... Докато накрая героят на Гецов изхвърля фаталната заповед за арест, която вече е подписал. Критици смятат образа на прокурора Войнов за най- силното изпълнение на Гецов в съвременната драматургия.

Ролята и пиесата са възможни след Априлския пленум - логични, но и дръзки за времето си. В популярния тв сериал „На всеки километър“ (1969 г.) Гецов играе ролята на генерал, който громи комунисти и партизани. Ала за мнозина от съвременниците той е по-известен като най-добрия Георги Димитров, пресъздаден на екрана. Докато камерата следи драматичните сцени от „Наковалня или чук“ (1972, режисьор Христо Христов) в Лайпциг, негови немски колеги аплодират изпълнението му на снимачната площадка.

Някъде през 80-те из София плъзна

слух за голям пожар

в дома на Гецови. Добре почерпен, актьорът подпалил с цигара пердето на хола и къщата близо до „Оборище“ пламнала. Пожарникарите едва я

1968г., Отело по Шекспир

спасили. А Гецов плакал: „Довчера бях героят от Лайпциг, а сега съм обикновен подпалвач, не и на Райхстага.“ Дългогодишният шеф на популярния клуб в Народния театър Никола Антикаджиев си спомня, че само веднъж му се е наложило да плаща сметката на добре почерпилия се Гецов и това било „вечерта, когато си запали къщата“. Но после той му се издължил. „Голям актьор беше, но много тежък характер“, коментира колоритният дома-
кин на артистичната софийска бохема. Съпругата Теменуга обаче твърдеше, че всичко било нещастен инцидент, в който алкохолът е клюкарска измислица. Но и до днес нещастната случка с пикантни окраски се тиражира при разни дати, свързани с известното име.

Естествено, голям наш актьор не може да мине и без участие във Вазовите „Хъшове“. Гецов играе Македонски в постановката на Кръстьо Мирски и според критици интерпретацията му излиза извън традиционния калъп за този популярен герой. Актьорът не набляга на първичната натура и душевна елементарност на браилския хъш. А изтъква добродетелите му, готовността му за саможертва. До комедийния блясък има и романтична страстност. По-късно самият Гецов поставя Вазовата пиеса на сцената в казанлъшкото читалище „Искра“, откъдето е тръгнал някога собственият му път в театъра. От самодейците иска да извади най-добрите качества, репетира всеотдайно по 10 часа на ден.

Последната му роля в театъра е в „Пред залез-слънце“ на Хауптман. Възрастен професор е влюбен в своя ученичка. Партнира му съвсем младата тогава Емануела Шкодрева. Предупреждават я, че може да бъде насметена от достолепния и страховит корифей. По сюжет трябва и да се целуват. После Шкодрева разказва колко толерантен се оказал той, как се държал

1989г., С Емануела Шкодрева в „Пред залез слънце“ от Хауптман.

естествено в интимните сцени

Съществуват всякакви версии за близостта на актьора с Тодор Живков. Факт е, че Първия често е в ложата на премиерите на Гецов. Актьорът пък неведнъж е сред избраниците във височайшата ловна дружинка. За подробностите историята мълчи.

Стефан Гецов е пенсиониран на 58 г. Прекарал е тежък инфаркт, болестта на сърцето не му позволява физически натоварвания. Отрязани изненадващо от академичната трупа негови колежки - Мария Стефанова, Таня Масалитинова, до вчера звезди в Народния, го канят в частния театър „Барбуков“, където са се приютили. Но той отказва. Пътуват с жена си до Банско, Казанлък, с носталгия обикалят любими места. Ограничил е излизанията, среща се само с най-близки приятели, чува се с тях главно по телефона... Докато сърцето му не издържа и на 10 септември 1996-а Гецов издъхва забравен от някогашната си предана публика. На поклонението във фоайето на Народния театър прозвучава от запис трагичният глас на актьора от най-популярната негова роля - на цар Иван Шишман.

(в. Преса, печатно издание, брой от 339 от 13 декември 2012)