Не само муха и банка могат да се убият с вестник, оказва се, че така се екзекутира и човек. И то дори не знаменитост, а най-редови и безобиден гражданин. За малко да се зарадваме, че другарският съд по отечественофронтовски е заминал в историята, а той се оказа като херпеса - някои хора прихванат ли го, няма отърване цял живот. Но при социализма той поне ти съсипваше репутацията само в квартала, а сега можеш чрез него да си разчистиш сметките с колежката и съседката на национално ниво.
Пияната учителка от София вече получи милостта на обществото. Медиите първо се позабавляваха с нея, съсипаха й репутацията, аудиторията им я обруга и тогава се замисли, че тя всъщност има нужда от помощ, не от доутрепване. Емпатията сработи след другарския съд. Чак тогава се сетихме, че алкохолизмът е болест, не порок и жертвите му трябва да се лекуват и жалят, не да се порицават. Да не говорим, че здравният статус на всеки човек се смята за лична информация и разгласяването му е наказуемо. Вместо учителката трябваше да бъдат санкционирани хората, които мълчаливо са наблюдавали задълбочаването на здравословния й проблем, а после са го разтръбили.
Още по-абсурдно съсипване на друга човешка репутация все още тече с пълна сила. Благоевградската преподавателка по рисуване е обвинена, че върти любов с 19-годишен ученик, на когото дори не преподава. Доказателствената част на разпъването на кръст на младата жена по всички екрани и страници е толкова нелепа, че не би трябвало да попадне дори в колонката с дребни новини на заводска многотиражка. Но пък се появи на първа страница на благоевградски вестник и бе подета от всички национални медии. И още веднъж показа колко далеч сме от съвременното осмисляне на личното пространство. Първо, интимният живот на хората не е наша работа, когато е в рамките на закона. Защото дори клюката, пусната за учителката, да е вярна, тя не върши нищо наказуемо или неморално - обвиняват я за отношения между двама пълнолетни необвързани хора. Големият скандал е, че е няколко години по-възрастна. Чудо голямо! Изумително е как нещо напълно законно може да очерни човек, когато се съобщи с онова мръснишко намигане, след което ходи доказвай, че нямаш сестра.
Май вече и измислените знаменитости тип „Николети“ и „Златки“ не стигат на озверялата за сензации тълпа, та медиите тръгнаха да им произвеждат за антигерои най-обикновени хора, които никому не пречат. А подобен медиен уклон напълно ни отдалечава от главния дневен ред на свободното слово - разобличаването и контрола на високите обществени етажи.
(в. Преса, печатно издание, брой от 340 от 14 декември 2012)