20723 | 14 дек. 2012 | 13:06

Иван Костов днес се бори за влизане в НС, Борисов - за втори мандат

Мнозина считат, че 14 декември 1989 г. е истинското начало на промяната в България. И са прави, защото тогава десетки хиляди граждани се присъединиха към студентските протести, обграждайки парламента.

Това не бе най-грандиозният митинг на опозицията, създала се едва преди седем дни ( б.р. - на 7 декември бе основан Съюзът на демократичните сили), но бе най-ожесточеният. Живата верига бе на метри от Народното събрание. Освен „СДС“ най-много се скандираше „Долу член първи“. За малко танковете щяха да и да окървавят българския преход.

Множеството се разотиде едва след горещи призиви на лидера на СДС д-р Желю Желев от балкона на Студентския дом и уверението му, че чл. 1 ще падне до дни. Това наистина се случи на 15 януари 1990 г., когато бе отменена въпросната конституционна разпоредба, гласяща, че „Ръководната
сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия“. Пътят към многопартийност, политически плурализъм и свободни избори бе открит. Демокрацията тръгна на битка с комунизма, която бе спечелена.

Еднопартийната система и тоталитарната държава останаха в миналото. Но въпреки това и въпреки разделението на властите през тези 23 години преход към демокрация по стечение на обстоятелствата две партии в различни ситуации доминираха във всички държавни органи - СДС в края на 90-те години и ГЕРБ в периода 2011-2012 г. Затова и двамата им лидери - Иван Костов и Бойко Борисов,

бяха обвинени в авторитаризъм

Първият бе кръстен Командира, а вторият и без това си има чин генерал. Интересна ще е съпоставката между двамата при употребата на немалката власт в държавата, която те съсредоточиха, разбира се, в условията на реална демокрация, тоест при наличието на опозиция.

- Иван Костов дойде на власт на „бял кон“ след граждански размирици и подпалване на парламента. бе избран с най-голямнозинство от депутати, на което не се е радвал никой премиер. При това имаше самостоятелно мнозинство в парламента. В края на мандата обаче групата на сините в Народното събрание се разби.

-Бойко Борисов отбеляза по-скромна победа, не в предсрочни, а в редовни парламентарни избори. Не можа да формира свое мнозинство от ГЕРБ-ери. Но е напът да стане първият министър-председател, изкарал пълен мандат с правителство на малцинството. Той не допусна нито един депутат от групата да се отцепи. Напротив, ловко формира цяла сурия независими депутати, които му гарантираха парламентарен комфорт.

-Костов работеше със син президент, когото толкова не харесваше, че през 2001 г. костовистите викаха „Петьо не е нашият президент“. Лани и генералът се сдоби с президент, когото обаче котка. Дори след сцената в Конституционния съд го изкара „мъдрец“, и то без кавички.

-Костов имаше син кмет на столицата. При това служебен премиер на президента Стоянов, положил началото на изправяне на България на крака, което Командира продължи. Но след време рече, че ще гласува за него с „отвращение“. Бойко не се отвращава от Данчето. Напротив, показва, че я обича, режейки ленти плътно до нея ден след ден.

-Костов чрез приближените си юристи успя да наложи свой главен прокурор през Висшия съдебен съвет, в който синьото доминираше. Самият г-н Ни-
кола Филчев бе негов зам.-министър на правосъдието. Но се скараха. Борисов наследи за главен прокурор юридически съветник на Първанов, назна-
чил го на този висок пост. Но така добре смазаха контактите, че Борис Велчев скоро ще оглави и Конституционния съд.

-СДС имаше голямо лоби в Конституционния съд, поставил рекорд по бързо вземане на решение, когато самолетите на НАТО трябваше да прелетят над наша земя. В сюблимния момент обаче лобито на Командира бе пробито и царят вместо да се насочи към президентската институция, тръгна към премиерския пост след конституционно решение при 7:5 гласа.

-Борисов стана премиер без нито един конституционен съдия от ГЕРБ, но не влезе в конфронтация с Конституционния съд.ГЕРБ чрез двете квоти – парламентарна и президентска обаче вкара в тази висока институция вече цели 5 души. Старият председател на съда получи награда удължаване на мандата и вероятно го чака дипломатическа кариера.

-Командира имаше сини председатели на двата Върховни съда. Бойко също не остана по-назад и има свой човек за председател на Върховния ад-
министративен съд.

Лобито на ГЕРБ във ВСС

вещае и завземане на председателското място на Върховния касационен съд, което ще се оваканти догодина.

-Костов се скара с най-знаковия министър в един кабинет - вътрешния. При това ген. Богомил Бонев бе популярен. Показаха го получените 17% в президентската надпревара (2001 г.). Обратно е поведението на премиера Борисов, който е в неразривна връзка с вътрешния си министър и показва, ако използваме речника преди промяната, че са си необходими като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Това, разбира се, респектира криминалния контингент.

-Иван Костов странеше от футбола. Насила отиде на един международен мач с Белгия. Човекът не бе спортен тип и не отчиташе, че тази игра отдавна е станала феномен. Затова по световни и европейски първенства бъка от крале, кралици, президенти и премиери. Борисов много добре си дава сметка, че ултрасите са вече по-добре организирани от партиите. Като спортен човек, без да се бърка на БФС, за да не ядоса УЕФА, помогна бащински на водещите и с голям електорат отбори като „Левски“, пловдивските „Ботев“ и „Локомотив“, „Берое“. ЦСКА малко се чувстват сираци, но все пак получиха стадиона за безвъзмездно ползване.

***
И Костов, и Борисов изкараха мандати със силно еднолично управление, което може би отива на България, защото у нас без силна ръка не става, особено като се има предвид, че престъпността бе победила държавата. На предстоящите избори Командира ще се бори за влизане в парламента за пореден път. Борисов пък за спечелване на втори управленски мандат, до който изглежда твърде близо.

*Авторът е бивш депутат от СДС и бивш конституционен съдия.

Какво се случи преди 23 години В 15 часа на 14 декември, близо месец след свалянето на Тодор Живков и седмица след основаването на СДС, започва 12-ата сесия на Деветото народно събрание. Заседават депутати, избрани по Живково време. Председателят Станко Тодоров съобщава, че има законопроект за отмяна на член първи от  конституцията, който гласи: „Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.“ Решението щяло да бъде гласувано през януари. Отлагането взривява първо студентите. За първи път от десетилетия парламентът е обсаден от жива верига, а комфортът на депутатите -  смутен от протестиращи - нещо, което в следващите години ще стане обичайна демократична практика. В 16 ч. на площада идват лидерът на опозицията д-р Желю Желев и членове на Координационния съвет на СДС. Напрежението се засилва привечер, когато се чуват призиви да бъде щурмувана сградата. В 19,16 ч.. от балконите на Студентския дом д-р Желев призовава за спокойствие с думите: „Ние ще победим със своята политическа култура, със своето превъзхождане на противниците на преустройството. Елате отново утре, в 17 ч. Лека нощ!“ Призивът му още буди спорове дали преди 23 г. бе пропусната българската нежна революция и началото на бърз преход. Други оправдават поведението му – твърди се, че сред митингуващите е имало хора от службите, действали като провокатори. Целта – да се дискредитира младата опозиция, като й се припишат екстремизъм и желание за кървави разправи. Точно в този ден председателят на Държавния съвет Петър Младенов гневно изрича: „Вие тласкате България към пропастта.“ И преди да влезе отново в парламента, изпуска прословутата реплика: „По-добре танковете да дойдат“, която половин година по-късно му струва президентския пост. Петър Младенов (горе в средата) по време на обсадата на парламента с искане за отмяна на чл. 1 от конституцията, когато произнася култовата реплика „По-добре да дойдат танковете“. Снимка - БТА

(в. Преса, печатно издание, брой от 340 от 14 декември 2012)