30404 | 14 дек. 2012 | 14:25

Розовата перла е като хубавата книга - няма финал

Съмнителната точка G е открита и описана през 1950 г. от немския гинеколог Ернст Грефенберг. Уж се намира на три сантиметра под купола. Нервен ганглий.

Да повярваш, че е някъде там, е все едно да повярваш, че в Созопол има мощи на Йоан Предтеча. Но какво да се прави: гинеколозите са като археолозите - все трябва да открият нещо.

Неразгадаемата точка предизвика мощни дискусии, някои твърдят - и мощни оргазми. Други, обратно, продължават да я търсят. Хиляди последователки на точката доказват, че тя май не е там.

Девите едва я налучкват, какво да говорим за мъжа. Мраморният стрък нахлува в тъмния купол с по-в/л/ажна цел: върховния миг, сублимата на предназначението. G най-много да го разсее. Затова не се занимава с отклонения.

От 1950 година насам търся сподвижнички на Ернс Грефенберг. Питам, анкетирам кога директно, кога покрай другото. Всички насъбрани признания са съмнителни като созополските мощи на Йоан Предтеча. Нито един убедителен отговор. Нито едно доказателство. Затова както точката, така и мощите са легенда. Тя също върши работа. Преди всичко на въображението. На възможното.

Но легендите не асистират на истината. Легендите са мечтите на търсача. Иманяр без конкретна находка е като мастурбация без конкретен образ. Затова не търсете Михаля. На много по-видимо място е друга точка. Тя според персийския поет е розовата перла. Стои над главния вход и който успее да я открие, открива великия подход. Въведението към райската врата по израза на Рей Бредбъри. Холивуд му го открадна, набута го поне в десет филма, без да му плати и долар хонорар. Така е с великите фрази. Все едно някой сценарист да плаща на Уди Алън. Афоризмите обичат да живеят без автор.

А всяка дама е автор. Нейната точка е текст с предварителен сюжет, понякога дълъг увод, понякога кратък като една дискотека. Розовата перла е като хубавата книга - няма финал. Чете се цял живот. Тя е първото откритие на невръстните, още преди да се научат да четат, момичетата научават нейните текстове. Нейните възбуждащи послания. Те я опознават с пръсти. Те са първите пациенти на Фройд. В „Психоанализа“ той не ги лекува, защото много преди родителите, вцепенени от заниманието на децата си, открива, че опознаването на точката не е болест. Тя е естествения увод към следващите сюжети, когато към нея ще се прибавят чувства, страсти и раздели.

Сексът е като бриджа, казва Уди Алън, ако нямаш добър партньор, трябва да имаш добра ръка. Много преди да се появят чувствата, момичетата вече са с добри ръце: управляват любимата си точка, галят я, настървяват я, къпят я, пазят я от лоши погледи. В точката надзърта тяхното въображение. И първите пориви. Розовата перла се превръща от въведение в същност. Текстът е поема. Драмите идват по-късно, когато вниманието категорично се насочва към райската врата и посетителят изобщо не иска да вдигне глава, за да съзре върховната миниатюра. Мраморният стрък в 99 на сто от случаите се интересува само от пещерата, не от нейната диадема. Не от онази малка принцеса над входа, която колкото повече стои изолирана, толкоз повече страда.

Никой от съучениците ми не успяваше да я разчете. Нямаше доклади за нейното присъствие. Пуберските забежки бяха бая еднопосочни, защото нямахме опита - бяхме чели малко, доста съкратена програма на обучение, когато настръхналият интерес подминава миниатюрите. Така де, пред теб се отворил цял роман, ще ми четеш стихове.

За наш срам я открихме късно. Късно съзряхме колко прекрасно стои над ръба на разцъфналата роза. Колко е малка и нежна. Колко хиляди нервни окончания съдържа. Открихме, че в повечето случаи тя е най-красивият бутон за отваряне на вратата.

Научихме се да я ухажваме, нашите ласкателства придобиха по-мека форма - научихме се да я целуваме, да събеседваме, да си говорим,  да произвеждаме стонове и гърчове. В тази миниатюра видяхме Космоса. Като първия спътник на земята - не Гагарин, ние бяхме първите космонавти, понеже нашата вселена във всеки случай беше по-голяма от неговата.  Когато той излетя, изкараха цялата гимназия на двора. Всички ликувахме, ама нищо не видяхме в небето. Космосът се оказа много далече. За сметка на това нашите миниатюри бяха наблизо. Протягаш ръка и гол-полугол излиташ. Не ти трябва скафандър. Защото от малката кула за ръководство на въздушното движение попадаш в нещо по-сигурно, не толкова необятно - слава Богу!, - но и не толкова светло. Във всеки случай топло, с дъх на роза или луканка, зависи. И над всичко това стои и гледа розовата перла. Докосната-недокосната, тя  съучаства. Нито едно излитане не се случва без нейните наставления. Понякога се чудя кое е по-велико: полетът или красивата стюардеса.

За жалост има едни рогачи, които цял живот я подценяват. И едни рогачки, които цял живот не ни позволяват да се ръкуваме с нея. И едните, и другите губят. То е като директно влизане в театралната зала - пропускаш фоайето. Като секс без свирка - виждаш само последното действие на пиесата.

Пръв я описва Овидий. В „Изкуството на любовта“ я възпява като „живия сапфир, който наднича над розетката“. Пиетро Аретино, признат баща на съвременната порнография, описва живия сапфир в един от прословутите си шестнайсет сонета, обединени в „Позите на Аретино“ (1524 г.). Този автор освен доблест и доста сочен език имал и късмет: отървал затвора. Но, както е известно, в Средновековието са живели най-големите сексуални лицемери.

Розовата перла съществува в „Камасутра“, в древни египетски фрески, тайно наднича в ред витражи от по-късно време - майсторите са я рисували или придавали барелефни изображения като неотменна част от съсъда. Овидий е прав: взрете се и ще я видите във всяка катедрала, господ да ме прости.

Будизмът й се прекланя, и до днес в някои райони на Тибет мъжете й се молят, без да стигат до нефа на храма. Ей така, подпират се на лакти, гледат божествената пъпка и шептят заклинания.

Тъкмо обратни значения са се вплели сред десетки африкански племена. Сапфирът символизира дяволската сила, разюздания секс. Без да си признават, че се борят срещу многото деца, жреците отсичали пъпката. Пред цялото племе. Практиката се поддържа и до ден днешен. Моя позната, гинеколог с десет години стаж в Етиопия, с потрес ми разказа как дядовци, бащи, родствени старейшини водят жени, за да им махнат „дяволската точка“. Включително и на момиченца. По-късно ми разказваше без потрес. Рутинна операция.

В прекрасната си книга „Парфюми в четири сезона” авторката Калина Гарелова казва, че парфюмът е скъп предмет, който при употреба се превръща в невидими молекули. Правя допълнение: жената е парфюм, който при употреба придобива видими молекули. Една от тях е великата розова перла, тази разядка. Японска вишна с дъх на моята паста за зъби.

(в. Преса, печатно издание, брой от 340 от 14 декември 2012)