25265 | 15 дек. 2012 | 13:51
- Г-н Найденов, доста стрели прехвърчат напоследък между вас и вицепремиера Симеон Дянков. В конфликт ли сте заради допълнителните бюджетни средства за агенцията по храните, които правителството одобри на последното си заседание?
- Изненадвам се, че нашите взаимоотношения се възприемат по този начин. Уверявам ви, че ако има търкания между мен и г-н Дянков, то те винаги са на принципно ниво. Колкото до последните 10 млн. лв., които правителството одобри на последното си заседание, те са предназначени за финансирането на екарисажите и за задължителната профилактика на животните.
- Защо тези пари не са били заложени в бюджета за 2012 година?
- Защото част от финансирането трябваше да бъде поето от общините. Идеята беше заложена с промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, които обаче не бяха приети от парламента с мотива, че това ще натовари общинските бюджети. Затова и средствата не бяха заложени във вече приетия закон за бюджета. В същото време агенцията по храните е направила тези разходи, защото са в нейните правомощия, и защото бюджетът винаги ги е покривал. След среща при премиера Бойко Борисов аз обясних нашите мотиви и министър Дянков нямаше възражения. Затова и на последното си заседание и кабинетът одобри допълнителните средства.
- Ще постигнете ли успех и по другия спор с колегата си Дянков за отпадането на данък добавена стойност (ДДС) върху даренията с храни?
- Там вече имаме принципно различие в позициите. Според мен трябва да бъде намерен механизъм, който да позволи при дарения на храни с изтичащ срок на годност или с увредена опаковка да не се плаща ДДС. Сега на фирмите им излиза много по-скъпо да даряват, отколкото да изгорят храните в екарисаж. Мотивът на вицепремиера Дянков срещу облекчението е свързан с опасенията, че би създало условия за източване на ДДС. Дори хипотетично да допуснем, че е възможно да се злоупотреби, аз не смятам, че даренията трява да се облагат.
- Очаквате ли да стигнете до разбирателство?
- Ние неведнъж сме водили този спор, дори и пред премиера. Мнението на министър Дянков е, че трябва да се постигне 100-процентова гаранция, така че да не се опорочи смисълът на тази благотворителна акция. Лично аз няма как да приема категоричния отказ от страна на финансовото министерство, защото този механизъм работи успешно в останалите европейски държави. Мисля, че данъчната администрация трябва да направи усилие и да намери начин за контрол. Кощунство е да се горят в екарисаж храни само защото съществуват определени притеснения за нарушения, а в същото време бедните да мизерстват.
- Да, но данъчните закони бяха приети. Смятате ли, че постфактум ще се стигне до компромис?
- Оптимист съм въпреки различията, които имаме с финансовия министър, защото споровете между нас винаги са принципни. И се изненадвам, че медиите търсят някакви скрити конфликти в кабинета. Самият вицепремиер неведнъж е признавал, че най-големи спорове води с мен по отношение на бюджета. Но моята работа, и аз смятам, че си я върша много добре, е да осигуря ресурс за ангажиментите, които министерството изпълнява по отношение на безопасността на храните, опазването на горите и за целия агросектор. От една страна обвиняват ГЕРБ в единомислие - че едва ли не се съгласяваме с всичко. Заедно с министър Дянков сме явен пример за това, че разногласия има и че те водят до решения.
- Идат празници. Ще има ли поредно понижение на цените за Коледа, както обещавате?
- Напук на всичките ни критици цените ще падат. И свиневъди, и птицевъди вече обявиха, че ще понижат доставните цени. Дано обаче магазините на принципа на „ден година храни“ да не тръгнат да ги задържат. Би трябвало да има намаление и то се случва в големите търговски вериги. Всичките тези шамани, дето се изредиха на мой гръб да обясняват как, като приключи тримесечната промоция на веригите, цените ще ударят таваните, не познаха. Случи се точно обратното. И това го доказаха последните данни на Евростат, според които храните в България са най-евтини в ЕС.
- Да, но храните у нас винаги са били най-евтините.
- Само че критиците ни говореха, че в България цените били високи, пък доходите ниски. Вярно е, че имаме ниска покупателна способност, но поне храните не са като европейските, както се говореше. Освен това вече втора Коледа ще постигнем ниски цени. Чудото се случва и освен една Коледа и един Великден иде поредният празник, когато цените падат, вместо да растат. Ако това е мерилото, че ние ставаме европейци, значи се случи.
- Настроен ли сте вече предпразнично и къде ще посрещнете Коледа и Нова година?
- Като всяка година ще се съберем във фамилната ни къща, която се намира във Врачанския Балкан. Неведнъж съм го казвал, но аз почивам само в България, и празниците също ги празнувам само тук. Обичам родното си място село Челопек, което е свързано с исторически събития. Знаете, че това е селото на баба Илийца. След като дойдох в София, то винаги ми е липсвало, затова и всеки свободен ден гледам да прекарам с близките си. Казвам го, защото понякога хората си мислят, че ние министрите сме нещо по-специално и на всяка цена празнуваме я в чужбина, я по скъпи курорти.
- Участвате ли в приготвянето на трапезата?
- Не, това си е женска работа. Нито мога да меся баници, нито да правя питки. Но понеже съм мръвкар, аз приготвям месото. Сега стана модерно да се купува пуйка, но българската традиция е да се слага свинско на масата, което е и моето предпочитание.
Хубавото на Коледа е, че е семеен празник. Радвам се, че ще се съберем цялото семейство. Голямата ми дъщеря ще си дойде във ваканция и заедно с малката ще са около нас - нещо, което все по-рядно ни се случва.
- Къде учи голямата ви дъщеря?
- В Лондон, специалността е „История на изкуствата, режисура и актьорско майсторство“.
- Значи е изневерила на семейната традиция да се впусне в лечението на животни.
- Да, тя е аристична натура и това се видя още в средния курс. Тя завърши Френската гимназия. Доста й е трудно в Лондон, но се справя. Малката ни дъщеря е в първи клас и това ще бъде първата й ваканция. Радва се на празниците като всяко дете.
- Купихте ли подаръците?
- Малката пише писмата, та още не са получени. Но се изхитри и освен до Дядо Коледа, пише и до Дядо Мраз. В моето детство нямаше Коледа, а само Дядо Мраз, който идваше на Нова година, и аз съм й го разказвал. Тогава тя изведнъж реши, че след като има Дядо Коледа и Дядо Мраз, значи единият ще й носи подарък на 25 декември, а другият - на Нова година. Хубавото е, че все пак исканията на децата са скромни. От встъпването ми на поста досега винаги съм се опитвал да ги предпазя от публичност и те не се въприемат като по-различни от останалите. Въпреки че още не мога да си простя какво последва след абитуриентския бал на голямата ми дъщеря. В жълтата преса се появиха снимки с какви ли не текстове - че роклята била от Париж, от Милано. А лично тя си я купи от Асеновград, където има много модни салони. Нито беше скъпа, нито беше специална. Но коментарите бяха направо гнусни. Тук ще призная нещо, което много ми тежи - именно заради тези негативни писания не отидох на първия учебен ден на малката си дъщеря. За да не разваля празника на детето. Но какво да се прави, това е обратната страна на публичността и не е никак лицеприятна.
- Значи няма да съжалявате, че идва краят на министерстването. Какво ще правите след това?
- О, аз имам прекрасна професия, към която спокойно мога да се върна. Имам различни възможности. Със сигурност обаче те ще са в сферата, в която съм учил. Аз се гордея с професията си.
- А как професията ви се свръзва с хобито ви на ловец?
- Това е друга философия. Грешно е разбирането, че ловците ходят из гората да безчинстват и да стрелят каквото мръдне. Може да има и такива, но те се наричат бракониери, и срещу тях сме впрегнали цялата система на агенцията по горите и горските стопанства. Ловците правят много повече за природата, отколкото останалите. Грижат се за биоразнообразието в горите, зареждат хранилките за животните, почистват, санират. В България има 120 хиляди ловци, но това не значи, че те убиват толкова животни.
- Значи целта на хобито ви е съвсем друга?
- Да, това е начин да излезеш сред природата, ако щете, начин да избягаш за малко от къщи. Защото ако се забрани ловът, най-нещастни ще бъдат жените. Представяте ли си как мъжете ще им се пречкат събота и неделя в домакинството? Пак в рамките на шегата мога да кажа, че ловът ми помага и като политик. Знаете приказката, че най-много се лъже преди избори и след лов. Та затова един изпечен политик трябва да е прихванал и да знае да разказва легенди като ловците след лов.
- Кой е най-запомнящият се случай в ловната ви кариера?
- Не се хваля с трофеи, защото ловуването за мен е по-скоро възможността да изляза сред природата, възможност за релаксиране и да се видя с приятели. Нашият лов не е като при сафаритата в Африка, където гърмиш по животни, отгледани за целта в стопанства. Тук си в дивата природа и животното не стои да те чака. Именно в това е и тръпката, да го изненадаш или както казва народът, „да случиш, т.е.„наслука“.
(в. Преса, печатно издание, брой от 341 от 15 декември 2012)
Мобилна верси
RSS
