34361 | 16 дек. 2012 | 11:33

Едно интервю на Красимир Ангелов за лъскавите лимузини на зърнопроизводителите и скъсаните гащи на овчарите, за политиката и полицейските

Как се случи така, че вие ходите със скъсаните гащи, а пък зърнопроизводителите карат лъскави лимузини? Нали всички сте в сферата на земеделието?

От години зърнопроизводителите получават високи субсидии. Може да се каже, че над 60 процента от парите в земеделието са насочени към тях. Докато при нас субсидиите са ниски, често едва смогваме да изхранваме стадата. За това сме със скъсаните гащи. Държавата не гледа с едно око на всички в земеделието, това е истината.

Защо?

Когато ние водихме националните протести, станахме душмани с всички - и с управляващите тогава партии, и с държавните структури. Станахме неудобни на всички. А през това време колегите зърнопроизводители си подредиха нещата. За разлика от нас те не вървяха с рогата напред, направиха си политиката в техния бранш. Това, което жънат сега, са го посадили преди това.  В животновъдството нещата едва сега тръгват, в края на мандата на ГЕРБ. Загубихме много време, изтървахме много средства, които трябваше да се усвоят още преди три-четири години.

И все пак няма ли доза несправедливост? Едните милионери, а пък другите едва свързват двата края?

Не им завиждаме на зърнопроизводителите, не злобеем. Искаме и ние да сме като тях. Коментира се, че получавали много средства. Ами то законът е направен така, че им се дава тази възможност. Те не ги крадат, нали? Да, наистина е малко несправедливо, защото те в момента са ни изпреварили с хиляди пъти. Но е така, те са работили навремето, вероятно са имали силно лоби в политическите среди. За разлика от нас. Но който и да управлява страната, трябва да знае едно - в много региони единствената алтернатива е животновъдството. При нас също - промишлеността рухна, тютюнът си заминава, единственият печеливш отрасъл, който може още да се развие, е животновъдството. За разлика от зърнопроизводството то създава много повече работни места, решава социални проблеми и дори опира и до националната сигурност, защото, когато за хората има работа и доходи, регионите са спокойни.

Обаче в животновъдството пари няма.

Ще има. При мен са идвали животновъди от Гърция, от Италия. И като гледат каква ферма имам, колко животни отглеждам,  ми викат: „Ти трябва да живееш като барон.“ А ние живеем така, като сиромаси. Трудно е, наистина, само че нещата лека-полека ще се оправят и когато дойде време, субсидиите у нас да се изравнят с тези в Европа, нещата ще изглеждат по съвсем друг начин.

Би ли препоръчал сега на млад човек да се захване с животновъдство?

Не. Все още не. Преди да влезем в Европейския съюз, аз дадох кураж на много млади момчета. Сега разочароването е по-голямо от надеждата. Заради всички шансове, които пропусна нашата държава.

Ти имаш ли обяснения? Кой е виновен?

Знаеш ли как един овчар от Родопите познал служител от Министерството на земеделието?  Казал му да хване една овца, пък чиновникът хванал кучето. Така го познал.

Чиновниците са виновни, така ли?

Този виц народът го е измислил, не съм аз. А са виновни наистина чиновниците и политиците. Защото масово не се познават проблемите на отрасъла, вземат се неадекватни решения, назначават се кадри, които понякога и понятие си нямат от земеделие. И лошото е, че това е политика от десетилетия и негативите се натрупват. Вижте какво правят съседите - румънците искат за всяко едно нещо, гърците са същите, а ние си мълчим пред Европейската комисия. Когато един чиновник не знае за какво става въпрос, той няма как да защитава интересите ти. Аз съм наясно, че ние в България няма как да вземем 100 процента от субсидиите, които получават животновъдите в Европа. Обаче втори програмен период да караме с 20-25 процента от техните субсидии... то ние живи сме умрели.

Ти си завършил право. Защо юрист ще се захване с животновъдство?

То ми е в кръвта. Цялата ми фамилия от векове са били овчари. Прадядо ми е имал две стада и е обикалял от Бяло море до Смолян и обратно. Родителите ми също бяха животновъди, през 1972 г. се преместиха в село Балабаново до Момчилград  и аз съм отрасъл тук. Завършил съм Техникума по селско стопанство в Садово. През 1990 г.  започнах работа в АПК-Момчилград. В началото на 90-те години демокрацията дойде  със съкращенията. Наложи се сам да си изкарвам прехраната, регистрирах си фирма и започнах с търговска дейност. Имах два нощни бара - в Момчилград и в Кърджали. Четири години се занимавах с това, само че дойдоха смутните времена, нямаше закони, появиха се групировките... През 1998-а решиха да продават сегашната ми ферма. Моите родители работеха цял живот в нея, аз съм израснал там  и реших да я купя. През 2000  г.  стартирах с 200 овце.

Сега колко  имаш?

Сега имам 1200. От скоро започнах да се занимавам и с отглеждането на крави от породата „Родопско късорого говедо“. Вече имам 48 и смятам да направя стадо от 200 животни.

Ти поведе пръв бунтовете на животновъдите в страната. Защо?

Защо ли? Ами, защото умирахме. Гледаме животни, произвеждаме агнета, мляко, вълна, а все сме  на загуба. Нямаше с какво да изхранваме животните.  Когато те започнат да умират от глад, умираш и ти. Затова тръгнахме на протести, затова блокирахме пътища седмици наред. И добре че стана така, защото около протестите започнахме да се организираме, да се обединяваме и сега вече имаме сериозни организации. Гласът ни вече се чува, а пък тогава какво беше - някакви чобани там от Родопите мрънкат, голяма работа. Ние сме на пътя, депутатите минават покрай нас с мерцедесите и никой не спира даже да ни попита какво става тука.

Не ви ли беше страх в началото? Тръгнахте срещу държавата.

Е, имаше моменти и да ни е страх, обаче още от самото начало ние знаехме, че протестите са на ръба на закона. И че без тях няма да постигнем нищо. Понесохме си последиците, доста глоби отнесохме и по някоя синина от полицейските палки. Но нямаше друг начин. Така са протекли протестите на земеделците и в други страни от Европейския съюз. Всеки си защитава правата, това е.

На няколко пъти се посбивахте с полицаите. Сега, като ги видиш в Кърджали, какво се случва?

Аз не им се сърдя. Те си гледаха работата момчетата, ние пък си търсихме своето. Даже по време на протестите много от тях ни симпатизираха, защото и те са от нашата черга - обикновени хора.

По-леко ли биеха?

Не знам дали е било по-леко. Доста болеше. Ама няма начин - като се счепкаме, и вече няма накъде. Никой не гледа кой гръб налага. А и те са длъжни да изпълняват заповедите. Не им се сърдя.

И какво спечелихте?

Спечелихме това, че вече всеки животновъд знае как трябва и могат да се случат нещата. Прокарахме път. Като се върна назад, си спомням, че имаше много кризисни ситуации. Националната стачка в София, протестите тук, в Родопите. Но това е формулата. Аз друга не познавам.

Първи забихте байрака на ГЕРБ на моста за Момчилград. Сега е избелял, разкъсан от вятъра - няма ли да го смените с нов?

За байрака е вярно.  Специално за кърджалийския регион политическа партия ГЕРБ имаше една мижава структура, която беше неработеща. Когато ние проведохме национален конгрес в НДК, заявихме, че ще подкрепим  новата политическа партия ГЕРБ.  Тогава забихме байрака. Тук е труден регион - комунисти, ДПС, трудно можеш да пробиеш. Но успяхме. Вежди Рашидов събра над 18 хиляди гласа. Но като взеха властта, политическите фигури от ГЕРБ, които обещаха да подкрепят и да защитават интересите на животновъдите, не гледат сериозно на обещанията. И затова няма кой да смени байрака с нов.

Чувствате ли се излъгани?

На национално ниво не се чувстваме излъгани. Все пак, макар и трудно, много неща се направиха за животновъдството. Но ако трябва да правя анализ по региони, да, има много региони, в които ГЕРБ излъга животновъдите. И ако регионалните им ръководства продължават с тази политика, на парламентарните избори ще получат лош урок.

Ще подкрепите друга политическа сила?

Не сме поели и няма да поемем никакви политически ангажименти. С никого. Ние си гледаме само браншовите интереси.

Наскоро съобщи, че земеделските производители искат да основат своя партия. Това сериозно ли е?

Идеята е на наши регионални структури. Животновъдите считат, че в този момент няма партия, която да защитава техните интереси. Всички се вслушват в нас, но изкривяват нещата през собствената си политическа призма. Съществуващите земеделски партии са всичко друго, но не и изразители на интересите на селските стопани. За това считаме, че една нова партия ще има широка подкрепа. Изпратили сме нашето становище до други браншови организации и вече имаме положителен отговор от Националната асоциация на земеделските производители, очакваме мнението на зърнопроизводителите. Ако се стигне до учредяване на партия, това ще стане в началото на следващата година, за да може тя да участва в парламентарните избори.

(в. Преса, печатно издание, брой от 342 от 16 декември 2012)