Всеки русенец би могъл да зареди колата с газ за 36 стотинки литъра, да хване пътя чудо, плод на публично-частното, българо-арабско сътрудничество, и за нула време да иде на гости на братовчед си митничар от Свиленград. За Коледа ще подари на скъпия си роднина четири кюлчета самородно трънско злато. Така де, за митничар шал и пантофи не вършат работа. Звучи налудничаво, нали?

Напълно възможно е обаче такава действителност да се роди в главите на много психично здрави българи. Достатъчно е да се интересуват от управлението на държавата и да държат да са добре информирани - да четат вестници, да гледат телевизия, често да влизат в интернет. През годината медиите ни засипаха с грандиозните проекти на властта - България беше Клондайк и Кувейт на Балканите, петродолари се изсипваха върху съсипаните български пътища, отгоре на всичко станахме (или поне щяхме да ставаме) житницата на Израел.

Разселихме чиновниците.  Не съвсем, не съвсем

Колко печатарско мастило, колко телевизионно време се посветиха на великото преселение на администрацията! Местенето на чиновниците се превърна в една от най-значимите новини на 2012 година. Така е в модерния свят, Германия например не е централизирала цялото управление в Берлин. Покрай важните институции, които ще сменят жълтите павета с площадите на областните градове, ще живне местната икономика, ще се намали корупцията, ще се увеличи пътният трафик, ще се стимулира незаконната любов. Железни аргументи. Кой може да каже нещо против?

Според грандиозния план митничарите трябваше да заминат за Русе, данъчните - за Велико Търново, агенцията по рибарството да се установи в Бургас, туризмът да има за седалище Пловдив. Е, последното поне вече е факт. Никой не може да твърди, че властта не е последователна в плановете си.
В Пловдив незаети щатове няма. 12 души избраха друго професионално поприще и не последваха зам.-министъра на туризма Иво Маринов в града под тепетата. Наплив от кандидати за държавни служители запуши кадровата дупка. По 200-300 са били кандидатите за едно място. Туристическият бранш не се оплаква от смяната на адреса, но и не изразява особени благодарности към държавата.

Всъщност изобщо не видяхме финансов анализ на приходите и разходите от голямата чиновническа екскурзия. Какво от това, че сме данъкоплатци? Търсеха се сгради, жилища, детски градини... Митничарите протестираха, данъчните ги подкрепяха с половин уста. Според първоначалните планове (от май) преселението трябваше да е факт през септември. За парите нямайте притеснение. Най-много 100-150 хиляди да се охарчим за пренасянето на всяка от агенциите. Сметки „на око“. Към октомври вълненията затихнаха. Плановете се отложиха. Незнайно за кога. Непреместените си отдъхнаха, очакващите ги областни центрове се разочароваха.

Ваньо Танов искаше митниците да бъдат в родния му град Русе. Снимка: БГНЕС

Така например във Велико Търново институциите, училищата, университетът и редовите граждани все още таят надеждата, че в един хубав ден данъчните ще потропат на вратата. Но не да правят ревизия, а да съживят живота на старата столица. Градът има капацитет да се установи като данъчна столица на страната, твърдят местните. Сграда вече е намерена, въпросът ще се реши с вътрешно преструктуриране, смятат местните власти. Експерти са изчислили, че преместването ще разкрие 1000 нови работни места в областния център.

Бирниците в централното управление на НАП неофициално казват: „Тая няма да стане!“, а официално: „Каквото ни наредят!“. Митничарската драма беше по-сериозна. В средата на годината изглеждаше, че разселването на агенцията е в кърпа вързано. Властта прояви твърдост по въпроса. На когото не му харесва, да си намери друга работа. И без това кандидати за митничари никъде по света не липсват. Русе продължава да чака и да се надява. И край Дунав имат столични амбиции. Русенци обаче трябва да проявят будистко търпение. При посещение в града на 18 септември премиерът Бойко Борисов охлади страстите:  „Одобрявам идеята Агенция „Митници“ да бъде преместена в Русе, но това няма да стане сега, а след няколко години“. Според министър-председателя планът митничарите да стегнат куфарите и да си купят билет за влака е правилна, но ще струва доста пари. В края на тази година вече е ясно, че нищо по този въпрос не е ясно. Преместване ще има, но не сега. Администрацията ще се разсели. Не съвсем, не съвсем! Иначе съвсем реално ще пие и пее по Коледа.