42415 | 18 дек. 2012 | 12:58

Най-актуалният виц за моловете тези дни е предизвикан от телефонния тероризъм: „Как е положението във вашия мол?''-'' Бомба!“

Сряда, 12 декември, 23,59 ч.

Магазините в новия столичен мол на бул. „България“ изпращат последните си клиенти. Продавачите са усмихнати, но уморени. Работно време до полунощ е „ново двайсе“ за тях. Няма как - свободната им вечер е паднала в жертва на безмилостната борба между моловете.

Събитието, наречено „нощен шопинг“, описва прекрасно как търговските центрове се бият за всеки клиент.

Откриването на „България мол“ на 1 декември

поразмърда „старите“ центрове

Дни по-рано в „Сердика център“ заблестя огромна коледна елха под звуците на Биг бенда на БНР. На 5 ноември от „Мол София“ загатнаха за предстоящо възраждане, включващо обновяване на магазини и влизане на нови марки. На 27 ноември „Сити център София“ оповести, че започва поетапно реновиране на общите части - подмяна на тавани и инсталации. А на 1 и 2 декември в The Mall на бул. „Цариградско шосе“ имаше двудневен моден спектакъл. Въобще - замириса на живот в модерните храмове на търговията.

Най-актуалният виц за моловете тези дни е предизвикан от  телефонния тероризъм: „Как е положението във вашия мол? Бомба!“

Всъщност малко търговски центрове могат да се похвалят, че са превърнали посетителите си от зяпаща витрините публика в клиенти, които излизат с препълнени чанти. Показателен за настроенията на търговците е процентът на празни магазини във всеки мол. В това отношение с отлична запълняемост могат да се похвалят „Скай сити мол“ (изненадващо само с две празни помещения), The Mall и „Мол София“.

На обратния полюс е най-новият конкурент „България мол“. Всеки пети магазин там е празен, което би трябвало да стресне трите мола, които ще отворят врати в следващите месеци. Интересно е, че „Сити център София“ вече не е лидер по голи витрини и сякаш се посъвзе след

„Перфектната буря“

1 декември - денят за откриване на „България мол“ беше перфектно подбран. Хората току-що бяха взели заплатите си за ноември. И в същото време започваше предпразничното пазаруване. Въпреки това много посетители само влизаха, разглеждаха и излизаха. Снимка - Антон Станков

През последните години обектът до хотел „Хемус“ бе връхлетян от ураган „Три в едно“ - спаднало потребление, сравнително високи наеми, които изгониха над 30 търговци, плюс строителство на метрото, което затрудни достъпа до обекта. Най-тежкият тест за обекта ще настъпи през март 2013 г., когато на два километра в южна посока ще отвори молът исполин „Перъдайз център“. С появата на този гигант с 80 000 кв. м търговска площ ще се съобразяват всички молове.

„Откриването на „България мол“ засега не доведе до натиск върху наемните нива, защото обектът не е толкова голям като търговска площ. Но отварянето на „Перъдайз център“, който залага на нова концепция за България, ще принуди другите молове да свалят наемите, за да задържат търговците и да привлекат нови“, коментира Росен Генев, мениджър „Търговски площи“ във „Фортън“.

„От гледна точка на търговеца водещи при избор на мол са наемните условия. Но трябва да се мисли и дългосрочно - брандът да бъде правилно позициониран като местоположение, за да достигне до потенциалните си клиенти“, коментира Иглика Йорданова, мениджър „Търговски площи“ в „Колиърс“.

Средното ниво на наемите в софийските молове е трудно да се определи, защото част от договорите, особено за ключовите наематели, се обвързват с оборота. И все пак, ако сравним площта на комплексите с приходите от наем, се получават средни ренти между

20 и 30 евро/кв. м

Ключовите наематели и хипермаркетите плащат много под тези нива, а най-високите наеми са за по-малките магазини близо до входовете и ескалаторите.

„Когато договорите са обвързани с оборота, модните магазини плащат най-често около 8% от продажбите. При хранителните хипермаркети и веригите за електроника показателят може да падне до 3% от оборота“, обясни Росен Генев.

Битката между търговските комплекси ражда интересни прийоми за лов на наематели. Например ползване на помещението за определено време без наем, т. нар. рент фрий период, както и поемане на довършителните дейности в магазините.

„Рент фрий периодите не са масова практика, но ги има по-скоро за ключови наематели. Най-често наемателите се освобождават от наем за три месеца“, обясни Росен Генев.

Mall-ко или много са търговските центрове Иглика Йорданова Росен Генев Пренасити ли се вече пазарът от молове, или има място за нови играчи. При всяко поредно рязане на ленти около този въпрос се разгарят горещи страсти. Средно в Европейския съюз се падат около 250-270 кв. м търговска площ на 1000 души население. В момента в София този показател е 150 кв. м/1000, а в началото на 2014 г. ще набъбне до около 277 кв. м/1000. Други градове на страната отдавна са над средните стойности за ЕС, например Варна, Русе и Стара Загора. Но тежко и горко на инвеститори, които си правят сметката само на база този показател. Много по-важна е покупателната способност на населението. По средни доходи и брутен вътрешен продукт на глава от населението България е твърдо на последно място в ЕС. Обещанията, че влизайки в единната общност ще стигнем доходите на богатите западноевропейци, се оказаха без покритие. Именно липсата на реалистичен бизнес план доведе до фалити - „Централ мол“ във Велико Търново, „Варна тауърс“ и „Мол Плевен“. „Сити център София“ се размина с най-лошото, след като собственикът му успя да предоговори заема с банката. Но сянката на неплатежоспособността още виси над „Гранд мол“ Варна. Отделно има молове, които са готови от години, но не отварят врати, защото няма наематели - „Дунав мол“, „Галерия Варна“, молът на Аладин Харфан в Плевен. „От три години изследваме връзката между покупателната способност и насищането с модерни търговски площи. Преди година алармирахме, че Варна, Стара Загора и Русе навлизат в червената зона. С откриването на двата нови мола догодина и София ще се приближи към свръхнасищането“, смята Иглика Йорданова, мениджър „Търговски площи“ в „Колиърс“. „Чувам постоянно коментари от типа „Има толкова молове, защо строят повече“. Специално за София бих казал, че не е проблем да поеме търговските центрове, които са в етап на изграждане. В столицата е концентрирана голяма част от населението с по-голяма покупателна способност. Затова не предвиждам ултранегативни черни сценарии. А и банките едва ли биха отпуснали пари за строежите, ако имаха притеснения“, каза Росен Генев. Той припомни и хубавите неща покрай появата на новите молове: създават се стотици нови работни места, изгражда се прилежащата инфраструктура, често се строят и нови офис сгради в комбинация с търговските комплекси.

Шофьор на такси скрит коз в Бургас

Лалка Кипрова

Томболи за екзотични екскурзии, почивки в петзвезден хотел и състезания за шофьори, превозили най-много клиенти до моловете - това е само част от арсенала на „Бургас плаза“ и „Галерия Бургас“ в битката за привличане на клиенти. В условията на финансова криза и безработица традиционният маркетинг е недостатъчен. Обявените намаления до 50% не стигат, за да привлекат тълпи от посетители. Факт, е че и коридорите на двата мола в Бургас са пълни, но повечето от клиентите се разхождат в магазините като в музей и цъкат с език, щом погледнат макар и намалените цени на „експонатите“.

„Галерия Бургас“ организира през юни т.г. съревнование между таксиметровите шофьори от Поморие, Несебър, Равда и Свети Влас за най-много посетители, превозени до търговския обект. В надпреварата с награден фонд 4000 лв. се включиха над 100 души. Така до миналия месец „Галерия“ отбеляза над два милиона посещения, като близо 5000 са били осигурени таксиметровите водачи.

„Бургас плаза“ първи бе включен от туристическите фирми в картата на обиколките за чужденци. През лятото пред комплекса се изсипваха цели автобуси с руснаци, които за минути разграбваха стоките от сравнително по-евтините марки.

За времето от откриването си през май „Галерия“ успя да се утвърди като културен център. Там се намира единственото кино в града, което всяка седмица излиза с хитови заглавия. За премиерата на биографичния си филм по червената пътека в мола стъпи футболната легенда Христо Стоичков. По-рано по покана на ръководството за среща с почитатели пристигна и естрадната прима Лили Иванова.

В навечерието на празниците „Галерия“ организира коледен базар по виенски, в който над 60 производители и търговци ще представят изделията си на общо 80 щанда, разположени пред сградата и във фоайетата на мола. Прави впечатление, че от откриването до момента пет магазина от елитни марки затвориха врати. А в края на ноември веригата за спортни стоки „Спорт депо“ освободи помещението в мол „Бургас плаза“.

Истинската битка за клиенти ще започне през пролетта на 2013 г. Тогава на пазара ще стъпи трети играч - българско-британската компания ZBS, инвеститор в проекта „Странд“. Тя строи първия мол от открит тип с площ от 30 000 кв. метра. В него ще има развлекателна част с кино на индийската верига „Синегранд“, детски и семеен център, тематични заведения - винарна, индийски, руски, гръцки рибен ресторант и тапас бар.

Във Варна са на изкуствено дишане Свилена ВЕЛЧЕВА Четири мола, разположени в един и същ район, се борят за клиенти във Варна. Два от тях в края на годината преминаха на изкуствено дишане. На всеки 1000 души в града се падат по 360 кв. м търговски площи в молове, което няколко пъти превишава средния за страната показател. Такъв обем няма как нормално да функционира на пазара и да издържа на конкуренцията, предупреждаваха още при строителството експерти. Статистиката се променя единствено през лятото, когато туристопотокът накланя везните към търговските центрове. Първият модерен търговски център във Варна „Централ плаза“, който бе открит през октомври 2007 г., остана в историята. В него имаше 50 магазина и 15 офиса, но всички са затворени. ''Потъналият'' мол ''Варна тауърс''. Най-тъжна изглежда картината в „Пфое мол“. От близо година едното тяло на комплекса не работи. В другото функционират десетина обекта. Налаганата през последните години стратегия за аутлет център не проработи успешно. Имаше идея част от сградата да се превърне в офис център. През 2011 г. компанията собственик дори спечели конкурс за публично-частно партньорство с община Варна. Тя трябваше да предостави едното тяло с площ 5722 кв. м за администрацията на район „Младост“ срещу общински парцел от 12 дка и 2,5 млн. лв. „По тази причина половината сграда не работи вече от около година“, заяви един от мениджърите на дружеството Христо Братинов. По думите му сделката е на финалната права. Не така обаче смятат от администрацията на общината, където подготвят нов конкурс за сграда на районното кметство. Критична година отбеляза и „Варна тауърс“. Комплексът де факто фалира, след като собствениците му не плащаха кредита си редовно и Пиреос банк придоби контрол върху заложените активи. Допълнително масло в огъня наля най-големият наемател на офисната част чешката компания „Енерго-про“, която купи енергоразпределението на Североизточна България от Е.ОН и сега си търси нов дом. Почти половината магазини и заведения в търговската част на двете кули в момента са затворени, а останалите са обявили разпродажби. По процент на заетост на площите най-успешна изглежда концепцията на „Мол Варна“. „Стратегията ни е насочена основно към поддържане на силен и атрактивен микс на търговските обекти и комфортна среда за клиентите“, заявиха от управата на комплекса. Плътно до него е „Гранд мол“ с 83% запълняемост. И двата търговски центъра през лятото залагат на туристически групи от курортите, които се водят организирано от туроператорите. Като най-силен ден от „Гранд мол“ отчитат 11 август, когато там са пазарували над 40 000 души. Извън туристическия сезон предпочитан подход за привличане на клиенти са изложенията и специалните събития. „Гранд мол“ провежда изложения за яхти и водни спортове, за автомобили, за цветя и градинско обзавеждане, за сватби и дори за бира. От „Мол Варна“ залагат повече на концерти и културни събития с популярни актьори и музиканти. Програмата им от изложения включва Фестивал на пътешествията и свободното време, Tuning Fest за тунинговани автомобили и др.

(в. Преса, печатно издание, брой от 344 от 18 декември 2012)