12254 | 18 дек. 2012 | 14:32
Родният предприемач е като нежно цвете, което трябва да се отглежда, защото богатството се създава от предприемчивите и работещи хора. Банално, а? Но не е. Наложи се председателят на Асоциацията на търговските банки в България Левон Хампарцумян да го припомни и вчера пред Нова телевизия. Два дни по-рано същото казаха и шефове на Българската стопанска камара. Когато бизнес лидери започнат твърде често да повтарят основополагащи истини на икономическото мироздание, нещо не е наред. И спешно трябва да бъдат чути.
Резултатите от изследванията на бизнес климата са противоречиви. За ноември националната статистика отчете леко подобрение, но за годината има влошаване. Заетостта пада, а безработицата расте. Хората, останали без заплати, свиват потреблението си, а оттам се задълбочава и стагнацията в икономиката. Ако имаше телефон 112 за спасяване на закъсали предприемачи, да е почервенял като разтопената кремиковска стомана, дето вече я няма.
Българските власти не могат да носят отговорност за международното положение. Кризата у нас трябваше да свърши на Димитровден 2010 г., но междувременно анализаторите в Евросъюза започнаха да я рисуват като W. Догодина може да си примъкнат от интернет и знака www.
Но има достатъчно неща, които властите ни могат и са длъжни да направят по най-бързия начин. От октомври в парламента отлежават промените в Търговския закон, които изискват междуфирмените плащания да стават в срок до 30 дни. Ако чуваха гласовете на „цветята“, депутатите трябваше да не спят, но да го гласуват на второ четене.
Другият бич за инвеститорите е непредвидимата бизнес среда. Усещането на предприемачите, че във всеки момент „палачинката може да се обърне“, не работи в полза на производството и растежа. Затова ударът, който държавата нанесе с извънредната такса за „достъп до мрежата“ за зелените електроцентрали, отекна заплашително в цялото стопанство. Така не бива.
Или да вземем сегашната система за плащане на такса „смет“ въз основа на данъчни оценки и други съображения. Даже съдът се произнесе срещу тази практика, която вреди на фирмите, но решение няма.
А ако един ден реформите в съдебната система най-сетне я приведат в нормално европейско състояние, не само предприемачите, ами всички граждани вкупом ще имат епохален повод да почерпят.
Така че съществува огромен смисъл всички власти да си поговорят с „теменужките“. Или поне да се вслушат в мълчанието им, преди да са изчезнали.
(в. Преса, печатно издание, брой от 344 от 18 декември 2012)
Мобилна версия
RSS канали
