27486 | 19 дек. 2012 | 12:16

Шансове, надежди и илюзии в сянката на ГЕРБ

Наблюдателите на българската и европейската политика могат да се развличат с гатанки. Коя е онази българска партия, която първоначално нямаше нито един депутат в Европейския парламент, а накрая се озова с цели двама? Отговор: ДСБ. Помним, че до влизането в сила на Лисабонския договор Светослав Малинов бе принуден да стои в готовност и да изчаква. Изчака. А Надежда Нейнски, преди член на СДС, вече навлиза в орбитата на Костов и се подрежда в нея.

На протест на ГЕРБ в София, Слави Бинев влезе в стилистиката на "Атака" и агресивните улични действия.

Друга гатанка. Коя е онази българска партия, която първоначално успя да вкара двама депутати в Европейския парламент, а накрая се озова без нито един? Отговор: „Атака“. При това двамата й представители - Димитър Стоянов и Слави Бинев, не просто не принадлежат на партията, а решително я критикуват и дори вече сами оглавяват други партии. Подобни движения са показателни, ако не друго, то за динамиката на българския политически живот и усилените процеси на партийно разграждане и партийно изграждане.

В политологията е познато понятието „електорална волатилност“ (от англ. volatility - летливост, подвижност, изменчивост). То обозначава степента на промяна в електоралното поведение на избирателите между изборите, другояче казано, тенденцията да прехвърлят предпочитанията си от една партия към друга. Освен избирателите това активно правят и политиците. Тяхната подвижност също не е за подценяване и дори само в рамките на последната година можем да се убедим във високите й стойности.

Ту се разрояват, ту се съюзяват

Яне Янев се заканваше да уволни Бойко Борисов преди президентските избори миналата година, днес е плътно с него.

Много интересен пример за роенето на формации си остава „Атака“. Тя все така си е парламентарно представена партия, със своя група в Народното събрание. Но колко партийни субекта произлязоха от нея - или най-малкото от средите, близки до нея!

Първо, Националният фронт за спасение на България, който се роди след развода на „Атака“ с телевизия СКАТ и бавно, но упорито печели привърженици и прави структури далеч отвъд родното място Бургас. После - Национално-демократичната партия на Димитър Стоянов, родена след един малко по-личен развод. После - ГОРД на Слави Бинев. За да стигнем до най-новата инициатива на бивши депутати от „Атака“ за формиране на Евроскептична коалиция, призвана да ни изведе извън пагубния Европейски съюз. Да не забравяме и Партията „Свобода“, а след нея Партията за хората от народа на Павел Чернев, възникнала след разногласията около един крайпътен инцидент.

Или да вземем РЗС. Там процесът на ядрен разпад също протече достатъчно бързо. Част от депутатите на Яне Янев си харесват сега управляващата партия, друга част се ориентираха към нов проект, наречен ДАНО. За произхода на „ Движение България на гражданите“ на Меглена Кунева от НДСВ отдавна е говорено. Но ето че на терена е и „Новата алтернатива“ на бившия военен министър Николай Цонев, набеден, както постанови съдът, абсолютно неоснователно за абсолютен престъпник.

Драмата в синьо върви от стъпало на стъпало

доста години. Бившият председател на СДС Мартин Димитров вече е изключен от това СДС. А още по-бившият, Пламен Юруков, си има собствена партия, ВОТ - Консерватори, и развива своите виждания за модерен консерватизъм върху канапе от мисли на Хайек и група американски учени. Даже ДПС е изправено пред предизвикателството на своите бивши ръководни кадри Касим Дал и Корман Исмаилов, обявили официално учредяването на Народна партия „Свобода и достойнство“. Във всенародния повик по създаване на нови партии засега не се включват - многозначително - единствено най-големите две, ГЕРБ и БСП.

Освен центробежни тенденции

трябва да признаем, тръгват и центростремителни. „Атака“ и ВМРО все повече се ориентират към едно патриотично обединение. ЛИДЕР вече действа съвместно с НИЕ. В случая с Янев, Редът, Законността и Справедливостта ще вървят ръка за ръка с Марешки. Още е рано да заключим какво точно ще се случва и ще се случва ли нещо в пространството между СДС, НДСВ и Касим Дал. Докато се сближават и раздалечават, партиите търсят и своето място под слънцето.

След взаимни обвинения в купуване на гласове между аптекарския бос Веселин Марешки и Яне Янев, ете изненадващо влязоха в предизборен съюз.

Някои избират ролята на радикална опозиция. Интервютата и акциите на Слави Бинев, воюващи срещу „диктатурата“ на сегашния премиер, добиха популярност. Партията на Теодор Дечев „Свободен народ“ неспирно заклеймява властта за всяко нейно действие и нещо повече - твърди, че въпросната власт е в параноя от това. Повечето нови партии обаче са значително по-кротки и като цяло позитивно настроени към ГЕРБ. И нещо, което няма как да не направи впечатление. С изключение на „Свободен народ“ всички се самоопределят като десни. Изглежда на пръв поглед странно. В условията на криза и масово обедняване, на изтъняване на портфейлите и амортизация на активите би следвало да се очаква олевяване на масовите нагласи. Партиите обаче са твърдо убедени, че колкото по-беден, толкова по-десен става човек.

(в. Преса, печатно издание, брой от 345 от 19 декември 2012)