48947 | 20 дек. 2012 | 11:58

Интервю на Ваня ДРАГАНОВА с дългогодишния директор на Математическата гимназия и бивш заместник-министър за ликвидирането на математичес

- Г-н Атанасов, как гледате на факта, че в новия закон за училищното образование математическите гимназии в сегашния им вид не съществуват?

- Ще отговоря с едно сравнение. Пловдивската математическа гимназия е създадена през 1971 г. от далновидни хора, които са преценили, че математиката е в основата на цялото обществено-икономическо развитие и трябва да има кадри със средно математическо образование. 40 години по-късно същото решение взе и председателят на Европейската комисия Жозе Барозу, който в своя доклад „Европа 2020“ заяви, че за да има икономика на знанието, трябва математиката да бъде издигната на най-високо ниво. В този доклад той посочва изрично само този предмет - математиката. У нас обаче някой в ръководството на Министерството на образованието е решил, че математическите гимназии са нещо едва ли не противозаконно и трябва да се променят. А те са най-добрият експеримент, който образователната система в България е създала в последните 45 години, те доказаха как могат да развиват интелекта на децата, и то не само в математиката, а и във физиката, информатиката, химията...

- Ясно е, че създадохте едва ли не гении, които решават задачи както си искат, и то на световни форуми.

- Да, но за всичко това беше много важен приемът на деца след ІV клас. Точно затова сега се казва, че е незаконно. Разсъждението, че една гимназия не може да има випуски в по-малките класове, е елементарно. Гимназии, в които се учи по осем години, т.е. от V клас, има и в Германия, и в Унгария.

- Това обаче не е ли формален спор? Има ли значение дали едно добро училище ще се нарича Математическа гимназия или Средно общообразователно училище със засилено преподаване на математика примерно?

- Има, разбира се. Ще се променят две неща. Първо, навсякъде всяка фирма държи на името си и когато я преименуваш, тя боледува години, докато си върне общественото признание. Второто е, че главната задача на математическите гимназии е да развиват потенциала на децата от най-ранна възраст, само така се постигат върхове. Ами тези наши ученици, които вземат медали по световни олимпиади, са започнали да учат математика във водещите математически гимназии точно от V клас. Може ли някой да стане шампион за две години? Идва ученикът в ІХ клас и - хоп! - в Х вече печели на олимпиади. Как да стане тази работа? Това е абсолютно невъзможно. Затова ликвидирането на математическите гимназии в досегашния им вид е вредно.

- Излиза, че се посяга на доказано успешен модел на обучение. С каква цел се прави това?

- По две причини. Едната е, че има хора, които не разбират, че нанасят вреда на образователната система, ликвидирайки един от челните й отряди. Втората причина е, че се изпълнява някаква чужда програма, чиято цел е елитните училища в България да бъдат ликвидирани.

- На кого например?

- Примерно на програмата „Ран“ на Ричард Ран, която се създаваше през 1990 г. Ако прочетете какво пише в тази програма за образованието, ще ви настръхнат косите. Там изрично е записано, че в обозримото бъдеще България няма нужда от елитно образование, от развитие на електроника, електронноизчислителна техника и високи технологии. А в края на 80-те години ние бяхме на водещо място в света по разработката на персонални компютри и роботи, бяхме след САЩ и Япония.

- Искате да кажете, че правителството и досега угажда на Ричард Ран и хора като него?

- Някои хора, не казвам цялото правителство.

- И кои са тези хора?

- Тези, които са стояли зад Ричард Ран, вероятно си имат последователи и по един или друг начин прокарват разни идеи. Крайната цел е България да бъде селскостопанска страна, да развива хранително-вкусова промишленост и туризъм и нищо повече, точка по въпроса. Това ни е разрешено по тази програма и добре че тя не се случи, въпреки че в отделни сектори на вълни на вълни избухват разни елементи от нея.

- Съсипва ли се българското образование с промени като в новия закон за училищното образование?

- Разбира се, че се съсипва. Предвижда се да има два вида математически гимназии. В едните ще има обучение от V клас, но училището няма да има право да подбира децата с конкурсен изпит. Това е абсурд! В другия вид - от VІІІ клас, ще се приема на базата на външното оценяване, но то не гарантира, че в гимназията ще влязат деца с интерес към математиката, ще има и такива с висок успех, които обаче не се интересуват от тази наука. Нещо повече, те няма да имат право в края на курса да извършват професионална подготовка, а сега това е много характерно за математическите гимназии. Дават се професионални квалификации, например пловдивската гимназия за първи път започва да обучава за професиите „програмист“ и „компютърна графика и дизайн“. Така че наистина се прави опит да се съсипе образованието, щом се премахват елитните структури. Сега много се говори за тунелите и метрото, при чието строителство вървят напред едни японски къртачи и пробиват. Ами ако им махнеш зъбците, с които пробиват? Нека машините си останат, ще въртят на място и няма да направят и една крачка. Същото е с образователната система. Махнеш ли пилотните водещи училища, тя започва да забавя темпо.

- А виждате ли опасности в предвидената в закона автономия на училищата? Ваши колеги съзряха в нея възможност да се преподава на турски в някои райони.

- Всички искат да имат автономия, въпросът е каква автономия и на каква цена. Казват, че централизирането е много лошо нещо, но то създаде елитното образование в България и всички, които са с професорски и други титли, са учили точно при централизирана система. Имат обаче някаква амнезия за това, не знам защо. Сега се говори за автономия с влияние на гражданите върху училището, гарантирано от две структури - училищни съвети, които са нещо ново, и училищни настоятелства. Тези училищни съвети могат да кажат - вие в това училище обръщате твърде малко внимание на учениците с еди-каква си етническа принадлежност, и да поискат обучение и на техния език. В закона няма такова нещо, но те казват, че трябва да има, и ако директорът не се съгласи, могат да пишат на съответния началник в инспектората и той, вслушвайки се в училищния съвет, да уволни нарочения директор.

- А как ще се избират тези съвети, щом ще имат толкова власт?

- На този етап няма никаква яснота. Казано е само: двама учители, двама родители, представители на кмета, двама общественици и т.н. Но как ще се избират тези двама родители например, не е ясно. Отварят се портите за нещо, което е абсурдно.
Така че „да“ на автономията, но без с училищни съвети и настоятелства да се посяга на единоначалието, в образованието има задължителни неща.

- БСП е много против финансирането на частните училища с пари на данъкоплатците.

- Това може да се осъществи, но не сега, не в този период. В момента ние нямаме достатъчно средства да поддържаме държавните и общинските училища и не можем да си позволим разпиляване на средства. Министърът казва: става дума за 10 милиона, нищо не са. Нищо не са, обаче 10 милиона са 10 спортни зали в 10 града, които сега липсват. Всяко нещо, което ще е хубаво след пет години, не е удачно, ако го направиш сега. Ще стане като с целодневното обучение. Не може да искат то да се въведе сега и веднага, когато общините казват: Ние не сме готови! Не може един държавен орган да ги кара да извършват закононарушения. Същото избързване наблюдаваме и при финансирането на частните училища.

(в. Преса, печатно издание, брой от 346 от 20 декември 2012)