33018 | 21 дек. 2012 | 10:00

Интервю на Людмила КУЮМДЖИЕВА за амбициите на данъчните, свършената работа и очакванията за догодина

-Г-н Стефанов, краят на 2012 г. наближава, успя ли НАП тази година да изпълни плана си и имаше ли сфера, която изостана въпреки усилията ви?

-Очаквам до края на годината да съберем повече от планираните приходи. През миналата година събрахме и 700 млн. лв. повече от 2010 г., мога да кажа, че в условията на безпрецедентна криза за две години НАП успя да повиши приходите с над милиард. Това е безспорен успех, и най-големите ни критици не могат да го отрекат. Очаквам до края на годината в хазната да влязат над 13 млрд. лв. от данъци и осигуровки. Благодаря на колегите за усилията им.

-Какви са очакванията ви за следващата година? Ще се оправдаят ли очакванията за 2% ръст на икономиката?

-Вижте, данъчните и осигурителните приходи зависят не само от макроикономическите показатели. Не е тайна, че има резерви по отношение на събираемостта. Изваждането на част от сивата икономика на светло, по-ефективна работа в контролно-ревизионната сфера, принудителното събиране са основните източници на допълнителни приходи дори в случаите, в които прогнозите за ръст на БВП не се сбъднат напълно. Планът ни за приходите за 2013 г. със сигурност ще е напрегнат, но ще направим всичко възможно, за да го изпълним.

-През годината НАП проведе масирани акции, стартира дистанционната връзка с касовите апарати и други. Какво обаче бе поставено като цел, но не се случи?

-Целите, които си поставихме за 2012 г., ги изпълнихме. Справихме се с приходите, дистанционната връзка беше труден, но успешен проект, отбелязахме напредък в борбата с данъчните измами. Основната причина за ръста в постъпленията е именно връзката на касовите апарати с НАП и по-добрата превенция на данъчните измами.

Предизвикателствата, които предстоят за следващата година, са единната сметка за плащане на данъци и осигуровки едновременно с традиционната данъчна кампания, нови декларации, нов начин на плащане. С проекта за единна сметка се опитваме да решим проблеми, трупани вече повече от петнадесет години.

Не изключвам някои сътресения, но вече е крайно време този въпрос да се реши
Смятам, че ползите - близо 50 млн. лв. спестени на бизнеса и гражданите от по-малко разходи за платежни , ще бъдат повече от неудобствата.

-Какво сочат данните от дистанционната връзка на касовите апарати с НАП. Има ли наистина ефект от нея?

-Подобна система няма в нито една друга държава от ЕС освен в България. Безспорен е ефектът от свързването на касовите апарати с НАП. С 11 млрд. лв. е нараснала общата сума на данъчните основи на облагаемите с ДДС доставки от началото на годината до края на октомври в сравнение със същия период на 2011 г. Прекият фискален ефект само за 9 месеца работа на дистанционната връзка е от порядъка на 130 млн. лв. повече приходи от ДДС и преки данъци. Голяма част от този ръст се дължи именно на дистанционната връзка. Освен това наблюдаваме значително подобрение на дисциплината при бензиностанциите, които монтираха и нивомерни системи. Оборотът на т.нар. малки бензиностанции нарасна два пъти и половина повече от този на по-големите обекти. Сигурен съм, че тези мерки имат положителен фискален ефект. Дори вече колеги от други данъчни администрации в Европа се интересуват от нашия опит и проучват възможностите да направят подобен проект.

-Какви са най-смелите ви мечти в професионален аспект за догодина?

-Добрите резултати обикновено се постигат с добро планиране и работа. Реалист съм, предпочитам в професионален план да не мечтая.

-Темата с тотомилионера леко замря, но има ли вече резултати от наложената му ревизия - все пак според сроковете в петък е крайната дата, на която трябва да му бъде изплатена печалбата?

-Тече ревизия, запорирани са банковите му сметки. Повече подробности не мога да съобщя.

-Какво се случва с милионерите в България? В условия на криза, вместо да видим намаляване, те реално се увеличават.

-Винаги съм казвал, че не е порок да си милионер. За НАП е важно да си платил дължимите данъци и осигуровки върху доходите. Броят на милионерите поне според данъчните декларации тази година е 118 души. Това са хората с декларирана данъчна основа над милион лева, тоест доход след приспадане на нормативните разходи, авансовия данък и осигуровки. Освен ръст в милионерите отчитаме и увеличаване на приходите от данък върху доходите от всички останали.

-Темата за данъчните дознатели отново излезе на дневен ред. Знаем, че има стар законопроект и че е в момента се разработва нов. Какви са исканията на НАП и очаквате ли тази идея най-накрая да стане реалност?

-Това все още е политически въпрос. Иначе укриването на данъци не е само административно нарушение, за него се носи и наказателна отговорност и в този смисъл, смятам, че бъдещи дознателски правомощия в НАП ще ускорят и подобрят наказателното преследване на данъчните престъпления. Още повече че именно органите по приходите имат експертните познания за това.

-Данъчните знаят ли  имената на всеки длъжник в държавата? А и на тези, които кътат пари в чужди банки?

-Естествено, че знаем името на всеки длъжник. Всяко физическо или юридическо лице има своя данъчно-осигурителна сметка, в която се отразяват задълженията и съответно плащанията по тях. А за доходите от чужбина има специални регламенти в рамките на ЕС за обмен на информация по тези въпроси. В повечето от спогодбите за двойно данъчно облагане също са предвидени възможности за обмен на подобна информация.

-Колко банкови сметки и имоти са запорирани заради дългове и на каква стойност?

-Тези данни са динамични. Ежедневно данъчните запорират стотици банкови сметки заради неплатени дългове. Годишно само НАП София налага над 9000 запора на сметки и събира над 1,1 млрд. лв. просрочени данъци и осигуровки. Но все пак целта на НАП не е да събере задълженията си на всяка цена и да фалира фирмите. Обръщам се към всички, които дължат данъци. Не се крийте, свържете се с колегите, те ще ви предложат начини да плащате на части, така че да можете да работите спокойно.

-През годините на криза видяхме бум на прехвърляне на фирми с дългове на хора, които нямат нищо. НАП успя ли да овладее тези темпове и какви мерки бяха взети?

-Тази практика не е феномен за България. Тя е „внесена“ отвън и решава проблемите на собствениците на такива фирми краткотрайно. НАП разполага с различни законови механизми, за да търси парите си от длъжници, макар и продали фирмите си със задължения. Знаете че може да искаме от съда да развали вече сключена сделка, съществува т.нар. солидарна отговорност на физическо лице собственик на фирма за дългове на дружеството. Разполагаме и с инструменти за обявяване в несъстоятелност на търговски дружества. Преди време беше приета и промяна в закона, която дава 60-дневен срок за проверка или ревизия преди заличаване или прехвърляне на фирма, това също подобрява нещата.

-ДДС измамите продължават да бъдат сред най-сериозните проблеми. Според ваши изчисления годишно те са за около 700 млн. лв. На колко възлизат измамите, които успявате да предотвратите?

-Борбата с данъчните измами не е само на НАП. Тя е на всички институции, които се борят с икономическите престъпления - НАП, митниците, МВР, правосъдната система. Усилията в тази посока са значими, а резултатите от съвместните акции с органите на реда излизат публично всеки ден. Конкретно от ревизии по ДДС мога да кажа, че за деветте месеца на 2012 г. допълнително установени задължения са близо 2 млрд. лв., като това е с 300 млн. лв. повече от същия период на 2011 г.

-Колко укрити данъци и осигуровки установихте тази година?

-2,7 млрд. лв. данъци и осигуровки допълнително са начислили ревизорите на НАП на некоректни данъкоплатци и осигурители за деветте месеца на 2012 г. - със 700 млн. лв. повече от миналата година. Това са най-вече пресечени опити за ДДС измами. За деветмесечието на 2012 г. общият брой на издадените ревизионни актове е 11 000.

-Кого планирате да ревизирате догодина?

-По отношение на контрола имаме същите, макар и не така сензационни приоритети - това са парите в плик, респективно необлагането на реалните заплати с данъци и осигуровки и борбата с ДДС злоупотребите. Това са най-съществените рискове. Всъщност най-важното, което трябва да ви кажа, е, че всяка уважаваща себе си данъчна агенция в света има приоритет в насърчаването на доброволното плащане, а не налагането на глоби на всяка цена. Това е правилният път и хубавото е, че виждам у българите все повече коректно данъчно поведение.

(в. Преса, печатно издание, брой от 347 от 21 декември 2012)