27171 | 21 дек. 2012 | 14:48

Невъзможно е между мен и Свилен Нейков да има скандал. С него се знаем от 25 години

-Каква година изпраща Стефка Костадинова?

-В чисто спортен план не мога да кажа, че е лоша. В обществото остана такова впечатление вероятно заради резултатите на олимпиадата. Но малцина оцениха, че там имаше известна доза малшанс за българските състезатели. Най-много ме е яд за такива като Мария Гроздева и Петър Стойчев, които останаха на косъм от осмицата. Волейболистите също бяха страшно близо до медал, както и момичетата на Илиана Раева. Среброто на Станка Златева и бронзът на Тервел Пулев не са малко постижение. Трябва да призная, че се подведох и смятах, че ще имаме повече медали. Стана така заради доброто представяне на спортистите ни на световни и европейски първенства. От тук нататък стягаме редиците и мислим за зимната олимпиада. Истината е обаче, че сме по-силни в летните спортове. Все пак се надявам да ни изненадат мъжкият отбор в биатлона, Владимир Зографски и Александра Жекова.

-За първи път от 21 години фондация „Български спорт“ не връчи най-престижния „Икар“ за впечатляващо представяне.

-Не бих искала да коментирам решения, които са вземали други. Но все пак смятам, че е натежало представянето на олимпиадата. В година, когато има летни игри, е нормално липста на златен медал да се отрази и при раздаването на наградите.

-След олимпиадата в Лондон се чуха приказки, че българският спорт е погребан.

-Винаги има такива, които си чешат езиците. Постигнатото не е малко. Погледнете Ивет Лалова, стана еввопейска шампионка на 100 метра. Това малко ли е? Спортът ни не е погребан, просто беше забравен 20 години. В последните четири се направиха доста неща - базите „Белмекен“ и „Спортпалас“ станаха неузнаваеми. Но за четири години не се изгражда един елитен спортист. Всичко започва от най-ранна детска възраст. Трябва да се инвестира в младите и треньорите. Трябва да върнем специалистите от чужбина. Да направим треньорските заплати големи. Не може човекът, който гради бъдещето на децата ни в спорта, да се чуди как да работи на още две места,

за да не е гладно семейството му

Всеки, който се е състезавал, знае какво е да има до себе си добър наставник. Треньорът е и майка, и татко, и доктор... След четири години в Рио де Жанейро не са ни необходими медали, ако се работи правилно, можем да ги очакваме на следващата олимпиада.

-Продължавате да държите рекорда в скока на височина. Винаги сте казвали, че това е българска дисциплина, но и там бележим отстъпление. Защо?

-Това е остатък от тези 20 години, за които говоря. Не се обръщаше внимание на базата, треньорите, селекцията. Занемариха се часовете по физическо възпитание. Трябва да има достатъчно спортни площадки между блоковете. Когато се прибере детето от училище, да хвърли раницата и да излезе да спортува, вместо да лежи пред телевизора. Основна е и ролята на семейството и възпитанието. Днес всичко е платено, по мое време тренирахме без пари. Освен това поколението е друго. Вие виждали ли сте наскоро дете с книга в ръка?

Младите все са изморени

-Имаше идеи олимпийската подготовка да мине към вашата организация.

-Това е много трудно. Казах го веднага. В БОК работят само осем души. Недоволни винаги ще има. Всеки бърка. Но аз винаги търся грешката първо в себе си. Лесно е, когато няма какво да правиш, да търсиш кусури в другите. Лошото е, че се тиражираше скандал между мен и Свилен Нейков. Това е невъзможно. С него се знаем от 25 години. Питаха ме дали сме си стиснали ръцете. Мога да кажа, че ние не сме си ги пускали.

-Мандатът ви изтича през 2013 година. Ще се кандидатирате ли отново?

-Обичам работата си. Имам и много идеи, които искам да осъществя. Догодина обаче ще обявя дали ще се кандидатирам.

-Говори се, че Васил Иванов-Лучано има желание да ви смени?

-Всеки има право да се кандидатира. Говорих с Лучано, той се закле, че това не е истина. Но аз смятам, че изборите за Българския олимпийски комитет са демократични, всеки има право да гласува, за когото прецени. Аз съм щастлива, че държавата винаги ме е подкрепяла. Финансиране никога не ми е отказано. Но най-много ме топли отношението на спортистите.

Всички се обръщат към мен с малкото ми име

Това говори много.

-Вие сте първата българка с място в лекоатлетическата зала на славата. Какво е чувството световни звезди да ви молят за снимка?

-Знаете ли, всичко беше много емоционално. Почувствах се сякаш съм в Холивуд. Стоях със съпруга си на първия ред в залата и когато обявиха името ми, се разтреперих. Пред очите ми изникна картина отпреди много години - как майка ми ме хвана за ръка и ме заведе в спортното училище в Пловдив. Искаше да спортувам, защото бях много палава. Тогава и през ум не ми е минавало, че ще стигна дотук.

-Защо не насочихте вашия син към спорта?

-Всъщност той се занимаваше с футбол. Научи се да кара ски, да играе тенис. Но сякаш не успях да му намеря подходящ треньор в атлетиката, а и хвърлихме усилията към образованието и езиците. Искало ми се е да има моите спортни успехи, но всеки върви по собствен път в живота. Той има спортен ген. На едно градско състезание наскоро стана първи в дългия скок.

-Преди година казахте, че не бихте влезли в политиката. През лятото ще има избори, какво би ви накарало да размислите?

-Нищо. Мен са ме канили, но аз съм отказвала. Това не е моята сфера. Аз разбирам от спорт. Ако пак ме поканят, ще ударят на камък.

(в. Преса, печатно издание, брой от 347 от 21 декември 2012)