14662 | 27 дек. 2012 | 10:55

Две са най-простите правила за всяка една държава, за да поддържа прилични условия за развитие на бизнеса: първото е - НЕ ПРЕЧИ, а второто е -

Няма нито един обективен източник на информация, който да твърди, че през 2012 г. бизнес средата в България се е подобрила. Тъкмо обратното - сред специалистите съществува рядък за нашата географска ширина консенсус за обратното. Този консенсус се потвърждава както от влошаването на всички възможни измерители (или индекси) по въпроса, така и от обикновено наблюдение с просто око.

Индикаторите за влошаване на бизнес средата са твърде много, а редица от тях са и твърде специализирани за разбиране. Има обаче

два прости измерителя

които са понятни за всеки: първо, тенденциите на пазара на труда, тоест движението на безработицата и, второ - тенденциите в потреблението, тоест движението на парите.

Безработицата нараства през целия мандат на ГЕРБ с близо 400 хиляди души, което е почти двойно повече, отколкото при  предишното правителство. В момента процентът й е близо 13% по официални данни на Евростат. Ако отчетем и така наречените трайно безработни, то над една пета от българите в трудоспособна възраст са на улицата.

Да погледнем и потреблението. По време на управлението на ГЕРБ то сумарно спада с около 19%, като само за 2012 година резултатът е минус 4,3%.

Има и един интегрален измерител - съотношението между ръста на благосъстоянието и ръста на спестяванията. Когато на дадено място благосъстоянието спада, а се регистрира значим ръст на спестяванията, то икономическата среда на това място е лоша. На света съществува само един икономист, който напоследък упорито се опитва да докаже обратното. Той има черен колан по не знам си какво.

Все по-често чуваме управляващите у нас да повтарят че бизнес средата в България е прекрасна, но сме жертва на външен фактор - кризата. Това би било вярно, ако износът ни търпеше катастрофа. А той е в подем. При това обясним и закономерен подем - притиснатата от дългово бреме западна икономика (наш основен търговски контрагент) търси в момента главно цена, а не качество. И точно тук е нашият шанс, а не малшанс, както се опитват да ни обясняват. Дори съществува гледна точка, че ние сме извън окото на кризата, доколкото тя е дългова. Именно с държавния дълг благодарение на борда ние сме добре. (Не обаче и с частния дълг, където цъка бомба със закъснител.)

Истината е, че в Европа като цяло безработицата расте, а потреблението стагнира, но при нас вместо тези отрицателни тенденции да са по-слаби, са по-изразени. Нещо повече - общата европейска статистика в момента е силно изкривена в резултат на драстичните негативни данни за Гърция, Испания и Португалия. Следователно

нивата на безработица и потребление у нас

сериозно се отклоняват от тези на страните в „нормална криза“ в Европа. Именно това отклонение, т.е. влошаване, се дължи изцяло на вътрешни фактори, на политиката на правителството.

Две са най-простите правила за всяка една държава, за да поддържа прилични условия за развитие на бизнеса:
първото е - НЕ ПРЕЧИ,
а второто е - ПАЗИ МАЛКИЯ

Нашата държава драстично нарушава и двете. Проблемът с потъпкването на първото правило е манталитетен: това е дълбокото убеждение на шефа на финансите и на неговия шеф, че всеки работодател им е подчинен. Казано на достъпен за представите им език, те са старшини, а работодателят е редник. А каква е основната задача на старшината? Да тормози редника. Накратко: работодателите са или потенциални, или актуални престъпници. Затова тяхната дейност трябва да се криминализира.

Само че в такава манталитетна среда трябва наистина да си луд, за да правиш производство и да създаваш работни места. Съзнателно не се спирам на списъка с извращенията на властта - той е погнусяващо дълъг, публикуван е нееднократно от всяка една работодателска организация, пък и идват празници.

И с потъпкването на второто златно правило проблемът е манталитетен, в случая - на улично ниво. Там, на улицата, нещата са ясни - по-голямото куче пикае по-високо, силният изяжда слабия и така нататък джунглология.

Смисълът на правилото „Пази малкия“ не е в някакво сиромахомилство, меко сърце или състрадание, а в златния постулат на икономическата ефективност - конкуренцията. Независимо дали си малък, или голям, условията и правилата трябва да са еднакви. Казано на достъпен език,

зайци трябва да се състезават със зайци

а не с тигри. Това обаче е недостъпна мисъл в главите на нашите управници, пък и колко е забавно да се наблюдава храненето на хищника. Не, връщам си думите назад - проблемът не е в главите им, те прекрасно си функционират и разбират. Проблемът е, че те са тигрите, че за тях това са честната игра и истинската конкуренция.

Става дума за съзнателно насърчаване на монополите и за монополизация на малкото все още немонополизирани пространства. А държавата на монополите винаги е държава на бедността. И на безработицата, тъй като основната заетост в нормалната пазарна икономика (справка - Германия, Франция, Италия и т.н.) се осигурява от малкия и средния бизнес, от онези предприятия, които днес у нас масово съкращават заети и фалират. Фактите в това отношение са изобилни и също потресаващи, но, както казах, идват празници.

Основният пропаганден мит на настоящите управници е митът за ниските данъци в България. Действително нисък е само един данък - плоският. Равнището на данъците в една страна обаче не се определя в зависимост само от един данък. Всеки, който плаща заплати, прекрасно знае колко отива в джоба на работника и колко - в държавата. В държавата отиват не 10%. Не отиват и 20%. Не отиват и 30%. Отиват повече от 40%. При това много повече, защото

и корупцията е данък, който тежи върху бизнеса

и контрабандата в крайна сметка глобява честния работодател, и сивата икономика му бърка здраво в джоба, да не говорим за изцяло черната.

Данък, при това много висок, за всеки предприемач в България е и съдебната система, картелът на нотариусите, рекетьорските такси за административно обслужване, неофициализираните, но неизбежни тарифи на джоб дори и за най-елементарната скица, удостоверение, сертификат…

Накратко - в страна без правов ред, без върховенство на закона просперитет е невъзможен.

Идеята да накараш рибаря да има касов апарат може да обогати само чиновника, който отговаря за това.

Идеята да контролираш онлайн колонката за гориво, която продава 500 литра месечно за тракторите на селяните, при това 500 литра, които са вече регистрирани и отчетени пред държавата, може само да затвори двете работни места.

Разпореждането да се построят и отделят помещения за пушачи, незабавно последвано от забрана тези помещения да бъдат използвани, може само да разори ресторантьора.

И тъй нататък, и тъй нататък.

Бюджетът е от нашите пари, социалните фондове също са наши, на нас, българите. И ако пресметнем колко ни струва изхранването на 400 хиляди нови безработни, ще видим, че не всяко събиране на данъци и не събирането на данъци на всяка цена е ефективно. Ще видим, че нанесените щети многократно надхвърлят ползите, когато доминира формално, счетоводителско в лошия смисъл отношение към обществото и гражданите. Когато правилата са не в тяхна услуга, а в услуга на администрацията. Когато въпросната администрация не може да започне и едно изречение без „Аз“.
И накрая - по тясната ми специалност, социологията. Какво става с отношението на българските работодатели към ГЕРБ?

Сетете се сами.

Идват празници.

(в. Преса, печатно издание, брой от 349 от 27 декември 2012)