22857 | 24 юни 2012 | 14:32

"ДС не разреши да остана в Зографския манастир и нареди на гърците да ме изгонят"

- Архимандрит Емилиян, само преди дни чествахме 250-годишнината от написването на „История славянобългарска“. Преди години сте били послушник в Зографския манастир. виждали ли сте малката книжка, написана от Отец Паисий?
- В Зографския манастир бях послушник през 1983 година. Книжицата бе сложена в библиотеката, мисля, че беше на третия етаж. Стоеше в стъклена витрина на една маса и не се пазеше по някакъв суперспециален начин. Това всъщност бяха едни листове. Не съм се опитвал да ги разлиствам, защото не исках. Страх ме беше да пипам такава ценност, можеше да я повредя. Като си помисля тези няколко листа какво означават за нас българите, тръпки ме побиват.
- Били ли сте там, когато Историята е взета от манастира и е донесена в България?
- Зная, че е била измъкната оттам с помощта на Държавна сигурност, но това се е случило, след като си заминах. Бил е взет оригиналът и естествено подменен с добро копие. Чувал съм слуховете, че Историята била в касата на ген. Бриго Аспарухов, а после се оказала в музея. Не зная къде е истината и къде - мистиката, но освен оригинала, аз съм виждал и фалшификата. През 1991 г. пак отидох в Атон и тогава в библиотеката на българския манастир се намираше копието. Опитах се да го снимам, но снимката се получи много размазана.
- Всъщност преди да се отдадете на Бога какво правехте, какво ви интересуваше?
- Пристигането ми в Атон е с доста дълга предистория. Аз имах документ на политически емигрант. Учих ядрена физика в Прага, а после заминах десетина години за Швеция. Там учих археология и после реших да попътувам по света, като се снабдих с яхта ветроход. Купих я на старо, преправих я и стана много удобна и хубава. Отначало тръгнах с нея на околосветско пътешествие. Останах в Средиземно море и после за една година в Света гора.
- Как така изведнъж решихте да отидете там?
- Един сърбин ми каза, че има български манастир. През лятото на 1982 г. отидох в Атина, за да взема разрешение от външното им министерство. Като ме попитаха защо ще ходя там, аз отговорих, че искам да отида в българския манастир, и това ми беше грешката. Мъжът веднага отсече: „Няма такъв манастир!“ „Но мой приятел е ходил там, дори съм виждал снимки“, недоумявах аз и държах на своето. „Тук всички манастири са гръцки. Няма да получите разрешение“, рече гъркът и всичко свърши.
След няколко дни обаче успях да си уредя разрешение от Министерството на Северна Гърция в Солун. Обиколих Атон и попитах игумена на нашия манастир дали може да остана. Отговорът му бе: „Положението е сложно, но ако даде Господ, може и да стане.“
- Бяхте ли вярващ тогава, спонтанно ли поискахте да се отдадете на Бога или това бе дълго обмисляно решение?
- Откакто се помня като сериозен човек, съм вярващ. Такова решение е въпрос на зреене, то не може да бъде спонтанно. Вече знаех, че ще се отдам в служба на Бога. Та игуменът дядо Евтимий тогава ми каза да се обадя догодина. Така в началото на следващата 1983 г. пристигнах там и... останах.
- Какви бяха впечатленията ви за манастира, изводите, които си направихте?
- Монасите бяха разделени на две групи: едната искаше да си запазим независимостта и да си сътрудничим с нашите власти, а другата се пазеха настрана. Имаше един отец Порфирий, който държеше манастирът да остане независим, но да сътрудничи с българската църква. Това беше като сламка в окото на Държавна сигурност. После научих, че е бил изгонен от манастира, а нашите служби го плашели с „българския чадър“, ако много знае.
- Вярно ли е, че манастирът ни е бил доста беден?
- Това не е вярно. Зографският манастир дори е богат, имаше строителство. Той е зле по други причини. Едно време са имали големи имения, а сега в центъра на Солун, на главната улица, има 12-етажна сграда, собственост на манастира. В нея са офиси, които се дават под наем. Имат и още една сграда с офиси. Собствеността им е достатъчно, не им пречи толкова финансовата част.
- Какво точно правехте в Атон?
- О-оо, девет месеца аз бях министър на транспорта там (смее се). Шегувам се, през това време манастирът имаше шест мулета и един кон и всеки ден ходех с тях. Повечето от манастирите са на брега, но нашият е на 4 км от него. И когато дойдеше параход да донесе материали и провизии, ходех с тях до брега, за да натоваря чували и да ги закарам с мулетата. - Редовно съм товарил на магаретата по 70 кила единия чувал с леща и други неща.
- По онова време в Зограф е бил и младият Кирил Варненски. Засякохте ли се?
- Не, той е бил малко преди мен, но са го изгонили. Работите около изгонването му са малко неясни.
- Митрополит Кирил казва, че докато следвал в Атинския университет е подкрепил управлението на „Свети Георги Зограф“ в момент, когато нашите монаси искали да обсебят делата на манастира, а станал още по-опасен, защото решил да стане техен брат там. Вашата информация каква е?
- А-аа, според мен Кирил, който е племенник на всесилния тогава Христо Маринчев (генерал от ДС и оглавяващ Комитета по въпросите на БПЦ и религиозните култове - б.р.), е пратен от него да слухти и да праща сведения. И някой е подшушнал на гърците да го екстрадират. Знаете ли, от Държавна сигурност не разбираха нищо, те просто искаха пълен контрол на манастира ни в Атон. И полицията тогава натоварва Кирил на едно магаре, връзва го за него и така го изкарват оттам. Мен също ме изгониха...
- Защо, кой нареди да ви изгонят?
- Виновна пак беше нашата прословута ДС. Те не можеха да търпят това, че съм политически емигрант. Дадоха ми само 24 часа, за да напусна манастира, но успях да направя сделка с полицаите, като поисках седмица време.
- Какво им казахте?
- (Усмихва се.) Казах им, че искам седмица, за да си оправя нещата. Но с допълнението:  „Да си нямате вие неприятности, а и аз да нямам, дайте ми само 7 дни.“ Толкова сериозно им го казах, че те отстъпиха.
- Но как така гърците са се съобразили с нашите тайни служби?
- Имаше връзка между тях и нашата ДС на административно ниво. Нашите дават молба и те са длъжни да се съобразят с нея. Ако се бях опънал, те можеха да ме изгонят начаса. Така след девет месеца в Зографския манастир тръгвах за Париж. Не можех да обявя война на Гърция и България и се съгласих да напусна. Отец Евтимий също не можеше нищо да направи, вдигна ръце и ми рече, че съжалява.
- Архимандрит Емилиян, след промените през 1989 г. се очакваше, че църквите ще се напълнят с хора, защото страхът ще изчезне. Българите обаче си остават атеисти. Кое ни пречи да стигнем до Бог?
- Това е въпрос на възпитание, на културна среда. Средата по време на комунизма, а и сега, не само не е християнска, тя е антихристиянска. Преди 7-8 години имаше предложение в законите на ЕС да се напише, че основата на Европа е християнската цивилизация. Франция, в лицето на президента Жак Ширак тогава, както и други страни отказаха. Аргументите им бяха, че тя е и мохамеданска, и еврейска. С течение на времето ние се отдалечаваме от тази цивилизация, а това доведе до разложение на обществото. Но винаги има едно „ако“.
- Българската православна църква изпълнява ли службата, която хората очакват от нея?
- Преди 1990 г. знаем каква беше работата. Но след това църквата ни беше разбита и трябваше сама да се излекува. Тя е болна,  напълно объркана, а корените й са подрязани и трябва да се регенерира.
- Учуди ли ви, че 11 от нашите митрополити се оказаха свързани с ДС?
- Никак. Една тоталитарна система, особено комунистическата, иска да контролира всичко. За мен винаги е било ясно, че църквата и всички отговорни в държавата по онова време са сътрудничили с властите. Църквата бе необходима, за да се бори до известна степен с разни пацифистки движения, в които участват повече протестанти. Те имаха много пари и се даваха на различни организации.
- Нашата православна църква има ли нужда от покаяние заради връзките й с тайните служби?
- Това е задължително. Но защо го няма покаянието, трябва да питате тях. Само ще припомня, че епископът на Варшава си подаде веднага оставката, когато разкриха, че е сътрудничил на полската ДС.
- Да не намеквате за оставки на нашите митрополити?
- На този въпрос не мога да отговоря. Защото ако го направят, кой ще ги замести? Та църквата ни няма кадри, монасите са много малко, липсват хора, подходящи за това призвание. В Румъния например има много монаси. Най-слабата църква в православието е българската.
- Не е ли много силна такава присъда? През Възраждането нашата църква е играла огромна роля.
- Тогава и църквата заедно с народа и с политиците, а и след Освобождението, са били много силни. Защото вярата е била силна. Вярно, че тя е била повече на етнографска основа, битова, но наистина силна.
- Как се разви съдбата ви в Париж?
- Завърших богословие във Франция, участвах в Руската западноевропейска архиепископия, която е създадена от емигранти след революцията в Русия. Тя не е задгранична църква. В Париж е и внучката на генерал Гурко - Мария, която е към Московската патриаршия. След като през 1990 г. се смениха нещата, си отидох към българската църква. Първо ме подстригаха за монах, после станах дякон, свещеник. И от 2006 г. ме избраха за български архимандрит. Ръкоположен съм за предстоятел на Българската църковна община в Париж не от нашия синод, а от Западноевропейския митрополит Симеон.
- Къде се събират българите в Париж, имате ли църква?
- Още през 1985 г. Светият синод беше отпуснал 300 000 франка, за да се направи параклис в Париж. Тези пари много дълго време бяха размотавани, намери се под наем помещение, но си останахме безпризорни. Прибра ни една руска църква, после отидохме да служим към катедралата в Криптата само в събота. Слава Богу, че през 2006 г., след като ме избраха за архимандрит, намерих помещение. Даде ни го католическата църква, празен параклис, в който сме досега. Казва се „Свети Евтимий Търновски“. Във Франция параклисите са по-големи дори от „Свети Георги“.