19505 | 5 ян. 2013 | 14:49

''Усещам се, че понякога, когато си приказваме вкъщи, говоря като тризначките, които имитирах''

- Албена, по телевизията играеш много роли, но сигурно си мечтаеш за някакъв образ, различен от скечовете?

- Актьорът винаги мечтае за нещо различно.

- Нали знаеш, че Татяна Лолова цял живот е искала да изиграе Жулиета?

- (Смее се.) Аз с тази роля започнах, но накрая ме изгониха от час, защото се смеехме като ненормални. Понеже не се възприемам в любовно амплоа. Сериозна роля - да, ама любовна ми е много неестествено. Вече сигурно бих могла, но когато бях във ВИТИЗ, ми беше адски смешно. Играехме сцена от „Ромео и Жулиета“ с Димо от група П.И.Ф. Той беше от моя клас. Майко мила! Не можехме да започнем от смях. Той само като ме
види, и започва да се кикоти. Опитвам се да бъда сериозна. „Извинявай много, но в момента съм Жулиета, какво се смееш.“ Накрая ни изгониха да си го репетираме в коридора. Целият клас се смееше с нас. Тогава се лигавехме - студентите опитват всякакви неща. Сега сме израснали и по -сериозни. Натрупали сме опит и знаем как да стигнем до образа. Сигурно бихме могли.

- Нямаш ли чувството понякога, че тези характерни ролички, които играеш непрекъснато, те износват?

- Не. Това са глупости! Лошо е, ако не търсиш нищо ново. Според мен тези скечове не ме правят елементарна актриса. Аз играя в театъра сериозни роли, и пея, и танцувам... И всичко! Аз се развивам. С образите в „Пълна лудница“ се докосвам и до имитацията. А това е друг нюанс на нашата професия. Едно е да играеш психология, хумор, гротески, друго е имитацията. Това е различен вид актьорско превъплъщаване. Защото влизаш бързо в характера, във външността, копираш поведение, говор. В театъра не имитираш, сам стигаш до логично изразяване на героя, което хич не е лесна работа.

- Не живееш ли обаче в един шизофренен свят?

- Че то е ясно! Ние сме пълни шизофреници. Всеки актьор е с контролирана лудост. Защото на сцената я култивираме. Вкарваме се уж в релси, но не може да не ни се отразява.

- Има ли роля, която да си я „носиш“ у дома?

- Много ясно, че понякога има „остатъчни качества“. Например тризначките, които имитирах. Усещам се, че понякога, когато си приказваме вкъщи, говоря като тях. И Тома (победителя в „Мюзик айдъл“ и неин спътник в живота) ми вика: „Ама стига си ми говорила като тризначките, насечено.“ Ужас! Казвам му веднага да ме спира. Не мога да изляза от образа, влияя се. Това означава, че съм влязла добре в ролята.

- Теб те забелязаха с образа на Елена Костова. Срещали ли сте се?

- Нито сме се срещали, нито знам какво е мислила за мен. Но не е имало никаква санкция от нейна страна. Значи хуморът ми е приет и не се е засегнала. Може и да се е обиждала по някакъв начин жената, защото българинът още не е свикнал с такъв вид хумор.

- Досега с имитации не си си изкарала боя?

- Имах малко търкания със Сашка Васева. Пишеше писма някакви милата. Ние от две години не сме я имитирали. Тя се присетила след толкова време, може би защото спряхме. (Докато говори, Албена изведнъж се превръща в Сашка Васева и прави такива физиономии и жестове с нейния глас - жалко, че вестникът не е свързан с камера.) Мисля, че това са глупости. Човек трябва да се научи да приема хумора. Аз бих се радвала, ако някой ме имитира. Много ще ми е интересно кои мои качества, аз се занимавам с такива неща.

- Като те слушам, си човек реалист. На 12 г. си изгубила родителите си и не си имала лесно детство. Мислиш ли, че на това се дължи?

- Житейският опит си казва думата. Не съм повърхностна. Отдавна си подреждам проблемите и си ги решавам един по един. Защото няма кой. Много
ми се иска да има, но няма. Не че нямам никакви роднини, но всеки си живее живота. А и аз съм голям човек и трябва да се оправям сама. Щом имам дете и съм си го отгледала сама до 13-годишна възраст, много работа съм свършила.

- Но си извадила късмет да не те изпратят в дом. Съседите са те огледали.

- Щеше да е много страшно, шок. Да живееш нормално и изведнъж да попаднеш в институция. Съседите са настойниците, които отговаряха за мен до 18 г. Аз съм им много благодарна. За съжаление мъжът почина. Ние си поддържаме връзка с жената, с децата им. Но не се виждаме често, защото са от Варна, а аз не се връщам често.

- Нещастието кара човека да се оправя с всичко.

- Да, ама докато свикне... такива спомени имам, че по-добре да ги нямам Бая стъпалца изкачих дотук.

- Винаги ли си искала да станеш актриса, покрай родителите си?

- Не ми е било мечта. По- скоро ми беше интересно. А и нашите не искаха да ставам актриса. Кандидатствах за детска учителка, но ми беше скучно. Пробвах в театралната академия. И от първия път влязох първа в списъка. Не защото бях първа по буква, ами по успех. Много съжалявах, че са ме приели кукли, а не актьорско майсторство, но попаднах при проф. Николина Георгиева. Спечелих две стипендии и така се издържах. От сутрин до вечер - във ВИТИЗ ми беше животът.

- Като че ли куклените актьори по-добре се оправят в шоубизнеса?

- Ами - да. Мая Бежанска, Зуека, Камен Воденичаров, Мария Сапунджиева, Къци Лафазанов... по-рефлективни са куклените актьори, по-бързо възприемат, по-лесно стигат до това, което искат режисьорите, пеят, танцуват. А и това, което си учил, трябва да го вкараш в ръката си, за да го предадеш на някаква си кукличка... Тънка работа е.

- Здраво работиш, а как си почиваш?

- Обичам филми за духове. Ама с призраци, а не с вампири, кървища и ужаси. За духове, паранормални явления. Вече има толкова филми, че не мога да сваря да седна да чета. А и тех- никата е толкова развита, че ми е любопитно как ще ги пресъздадат - дали духът ще е достоверен, или не. Понякога се смея, де.

- На теб случвало ли ти се е да срещнеш дух?

- Не. Но аз вярвам в паранормалното. Любопитно ми е. А и като малки сме викали духове и оттогава ми е интересно. Наистина чинийката се движеше!
Без ничия помощ. Разбира се, намираха се хора, дето викаха „Стига си я движила“. Защото аз бях много вживяна. Много странно беше, защото чинийката познаваше. Но никой не знае дали са биотокове на мисълта.

- Помниш ли какво ти позна?

- Е, чак такива подробности...

- Викаш ли духове със сина си?

- А, да! Синът ми да си открие сам заниманието. Навремето нямахме компютри и правехме какво ли не - на тъмно, на светло.

- Май си го оставила да се оправя сам?

- Как ще е сам?! Нали живее с мен. Иначе ще трябва да му взема апартамент и да го оставя да се оправя сам. Той си има акъл в главата. Не се увлича от такива неща като майка си. У нас всеки си има свое занимание, интереси и хоби.

- И кой с какво?

- Аз нямам време за хоби. Гледам да легна и да спя, защото съм уморена. Заедно слушаме музика с Тома. Той сега извади ново парче - I’m lost. Много хубаво, новаторско парче. Клипът е страхотен. Той играе космонавт в него. За мен е много смешен. Парчето е толкова модерно, че не съм сигурна дали слушателите са готови за такъв тип музика. Защото това е рок, но от новите стилове. Аз се радвам, че Тома се развива и забива със свой стил.

- На пръв поглед сте малко несъвместими?

- Защо?

- Ами изглеждаш по джаста-праста човек.

- О, много съм праволинейна даже. Казвам си нещата директно. И Тома е така. Затова си допаднахме. Затова и често се караме. Когато си творец, ти
си по-чувствителен, мнителен и не търпиш критики. Аз пӝ съм се научила, но Тома има още да израства в това отношение. Да се научи да слуша, да приема несгодите. Не може човек непрекъснато да е на гребена на вълната. Човек трябва да свикна и да е горе, и да е долу.

- А твоята роля е да го при- ласкаеш и утешиш?

- Подкрепям го. Дано го оце- нява. Борим се двамата. Шоубизнесът е борба, но животът за мен не е състезание. На никого не завиждам за нищо. Каквото направя, за себе си го правя. И гледам да е повече.

- Няма ли да запишете общо парче с Тома - и двама пеете?

- Питай го него. Той уж се беше навил (имитира го) „О, трябва да направим!“ И това се отмива с времето. Представям си музиката като яка жица смес
с джаз. Готино ще е! Само тряб-ва да го измислим. Двамата заедно измисляме музики. Имаме няколко наши песни, но не са видели бял свят още. Няма време! Много работа ми дойде!

- Я да попитам, ще се жени- те ли с Тома?

-А, въпроси от личен план много мразя. Това са неща от Бога. Когато той каже - тогава. Това не може да се планира.

- Как се погажда Тома със сина ти?

- Когато се срещнат, добре.

- А синът ти Мартин каква музика слуша?

- Всякаква. Той е тийнейджър - рап, рок, хип-хоп, поддържа Тома, харесва го, оценява го.

-Да не слуша и чалга?

- А, това - не! Поне ен я пуска, когато си е у дома. Веднъж в клас ги бяха хванали да танцуват на някакво чалга парче. Вика му: ''Само да си посмял! Майка ти джазменка, у дома имаш рокаджия!'' Ако си пускаме чалга у дома, то е за да се смеем. За мен това са хумористични песни.

- Тома не ревнува ли, че ти много тичаш нагоре-надолу?

- Даже май се радва, че тичам и ме няма вкъщи. Така поддържаме баланса.

- А с вкусни гозби приласкаваш ли го?

- Всичко мога да готвя и ми се получава. И мъжете са доволни, всичко си изяждат. Особено сладкиши като направя, нищо не остава.

- Обземат ли те понякога черни мисли, че в един момент ще престанат да те търсят?

С Жоро Бекъма - Митко Рачков

- Може да изпадна и в дупка, да се комплексирам. Но аз така съм си намерила тази работа - чукам на вратата и си предлагам услугите. Ако имат нужда от мен, ме викат. Аз не чакам като някоя велика звезда да ми звъннат. Но сега нямам нужда да подсещам хората за себе си. И слава Богу! Дай Боже, все така да е. Дете имам, трябва да го храня. В България всичко поскъпна. Като ти доставя удоволствие работата, не мислиш колко пари ще ти донесе. Но и не можеш да я приемаш за нещо вечно. Не можеш да си спокоен никога.

- Коя от известните жени искаш да имитираш?

- Която ми дадат. Няма проблем. Ще я „изям“.

- Цецка Цачева?

- А, не. При нас мъжете ими- тират по-дървените жени. Аз съм за по-женствените. Има черти за всеки. Напоследък „Пълна лудница“ не е само имитация. Тя е със собствен подпис за известните образи. Защото живеем в малка страна и е нормално да се обиждаме.

- Каква е твоята лична представа за „Пълна лудница“?

- Достатъчна ми е тази лудница, в която живеем. Ако можеше да се подреди малко...

(в. Преса, печатно издание, брой от 355 от 05 януари 2013)