41928 | 25 юни 2012 | 14:42

Мара тъпан била от КЕВОРК КЕВОРКЯН

Предлагам ви едно упражнение - не съм съвсем сигурен дали е подходящо за летните жеги,  и все пак. Запитайте се има ли изобщо нещо - значим факт, събитие или личност от вече 22-годишната история на Прехода, които да са категорично изяснени, достатъчно прозрачни и прилежно обгледани и анализирани, за да бъдат изпратени с наложен платеж на Историята?            

Бързо ще се убедите, че ще си останете с пръст в устата. Историята от ноември 1989 година насам е изпълнена с празни страници, с отблъскващи мистификации, с прибързани заключения и аматьорски напъни. Изобщо това е една Празна История. Може дори да се каже, че това е една история, която

бие тъпан като Празна Мара

Уж е бременна с нещо си, обаче всъщност не е ясно с какво точно, кой е бащата, кои са влъхвите орисници, какво се е пръкнало в крайна сметка. Празна Мара бие празния шибан тъпан, толкова.
 

И ония, които се занимават с Празна Мара, също не могат да се похвалят с особени успехи - дори и малцината, които са способни и добронамерени. Мистериите остават, неяснотите и особено лъжите са главните действащи лица във водевила на въпросната Мара.

Да не говорим за недобронамерените изследователи и божем тълкуватели, които впрочем са главните виновници Историята да си остане все тъй ялова. Вижте какви глупости се търкалят из белите лобни полета на Прехода - какви измишльотини, на които и деца не биха повярвали. Обаче дори и президенти им вярват - за 16-а република и други глупости. Ако не беше „Всяка неделя“, може би и досега нямаше да се сетят за лагерите край Ловеч, не преувеличавам.

И пожарът на Партийния дом си остава и досега една мистерия. Писах още преди година в бележките към сайта „Всяка неделя-БЛИЦ“ за една реплика на Лилов на сутринта след палежа - никой не й обърна внимание, а тя е извънредно важна, понеже може би хвърля светлина върху друга: тази на вечно почерпения Младенов с неговата „танкова“ реплика. 
 

Ами неизлъчените в ефир реплики, които си размениха в телевизията на 26 август 1990 година Тренчев и генерал Семерджиев и които доскоро останаха скрити? 

Някои герои на 26 август тогава бяха по къси панталонки - и сега кой знае какви биха си съчинявали за палежа - обаче аз притежавам репликите им от онзи ден, когато антикомунизмът им се изчерпваше с удивлението, че в Партийния дом има тоалетна хартия и  колбаси.

Изобщо у нас съвсем не е ясно как се става изследовател и описател на изминалото време. Изглежда, все пак най-нужното качество е да си фантазьор, да имаш някакво въображение - и толкова. Малцина са тези като проф. Драгомир Драганов, на които човек може да се довери, той вероятно си е водил съвестно бележки, а аз не ви съветвам да вярвате на човек, който не разполага с дневници и разчита само на въображението си, понеже то е най-коварният враг, то винаги преувеличава ролята ти и пр. Една история на първите години след 1989-а трябва да се пише от двойка антагонисти, които не могат да се понасят, примерно двойката Драганов - Луджето, както професорът нарича Димитър Луджев. И да я пишат пред арбитър, иначе нищо няма да се получи. Желев например написа доста страници, но той е толкова въздържан и сух, с толкова неизразителен език, че въздействието на текстовете му е озадачаващо слабо. Не съм чел още спомените на Йордан Василев, които излязоха наскоро, но предварително съм убеден в неговата скрупульозност, той се труди като роб на галера, когато изследва нещо.
 
Мнозина направо се страхуват от това занимание, и тогава към молива посягат най-недостоверните свидетели, тия,

дето си приписват някакво роднинство с Историята

Има и други, които чакат хубаво да се препълнят с отрова, за да започнат да пишат - а е известно, че злъчта и омразата никога не са били подходящи стимуланти за летописеца. Има автори, които и досега са „убедени“, понеже такава беше навремето поръчката, че папата е бил стрелян от българин, пък Георги Марков - „Ние сме на всеки километър, и така до края на света“ - е бил убит като специален подарък за рождения ден на Живков. Някои чужди служби още тогава са знаели, какви рибоци ще са някои от днешните летописци. Скарай се с жена си пред блока - и когато след два дни тя се яви с насинено око, никой няма да си мисли, че това й е подарък от ревнивия любовник. 

Винаги се намира подръка и някакъв предател като кагебиста Калугин, който подхвърля някаква глупост и сетне запрашва нанякъде. Малцина са изследователите като Виктор Суворов, който също трудно сдържа понякога злъчта и преднамереността си, обаче в същото време е и  потискащо педантичен изследовател. И няма как да е иначе, понеже никой там, на Запад, няма да му повярва. Разказвал ми е как бяга посред нощ от Женева, където работи в мисията под прикритие - англичаните го приемат след известно колебание, но съвсем не му се доверяват веднага - та се налага известно време дори да работи като метач в метрото. Едва когато се убеждават, че стоката му струва, те му осигуряват нужните условия за работа. А пък нашите метачи веднага са готови да продават лъжите си,

те така небрежно премитат историята

че само прах се стеле след тях, нищо повече. Книга за Георги Марков например можеше да напише Владимир Тодоров - достолепният генерал, бивш началник на Разузнаването, който предпочете да лежи повече от година в затвора, но така и остана безмълвен за досието на писателя. Другото са догадки, правени в повечето случаи със злост и амбиция, нищо повече.
    Изобщо, почти всичко, което привидно е „документ“ и се отнася за годините на Прехода, също е стръв за баламите, нищо повече - тук нещо, там друго, и никаква възможност да скърпиш цялостната картина. И най-добрият реставратор да се яви след време, някой като прочутия герой на Даниел Силва Габриел Алон, и той няма да успее да възстанови образа на Прехода. По-лесно ще му бъде с фреските от някоя тракийска гробница, отколкото с онова, което уж ставаше под носа ни. 

Ето я Празната Мара, нашата нова история.

Каква е истината всъщност за пленума на 10 ноември 1989 година - каква е истинската история на преврата? Как Желев стана внезапно президент - имаше ли и какви бяха по-далечните договорки? Кой и по чия поръчка го елиминира в навечерието на втория му мандат? Как бе организиран финансовият пуч срещу Виденов и България, каква бе ролята на Сорос, кои бяха черносотниците му тук, как се развиха по-късно кариерите им, какви други пучове успяха да спретнат? Какви бяха договорките през 1997 година между Костов и Николай Добрев, които в края на краищата струваха на държавата 20 милиарда долара? Какви договорки пък имаха Костов и Първанов, макар че публично взаимно се наричаха „кръстник на мафията“? С какво мишкуване бе довлечен в София „царя“, какви са били действителните му контакти с режима отпреди 89-а година? Писарев разказваше, писал съм го в дописките си, че Живков му е пратил подарък един ситроен в края на  60-те години на миналия век след посещението си във Франция.  Ами срещите и близостта на „царя“ с Тилев и Илия Павлов - само на несъобразителността му ли се дължаха те? Ами мишкуването преди 6 април 2001 година - деня, когато внезапно откри картите си? Какъв разговор е водил с Костов на приема в „Бояна“ при посещението на тогавашния испански премиер? Ако наистина „царят“ е казал, че няма никакви политически амбиции  - потвърждава го току преди внезапното огласяване на намеренията му! - тази лъжа как трябва да бъде оценена? Ами превратът на Станишев срещу Първанов? Ами кой сега придържа фустите на Мис Пробита кауза - Кунева? И пр., и пр.

Колкото и да се разхождаме напред-назад из Празна Мара от 89-а година насам, все ще излизат още и още мъглявини, нескопосано съшити истории и мистификации. И Стефан Цвайг от онзи свят да се опита да напише историята на тия две десетилетия, няма да успее - не само понеже

повечето от героите й са постни яхнии

ами и защото няма да може да стъпи на нито един достатъчно ясен, убедително проверен и заради това ефикасен факт. Историята се пише с факти и събития, които имат несъмнена степен на достоверност, а не с измислици.

Постните фигури на прехода - главно приспособенците, които лъщят отдалеч заради олиото на лъжите, с което обилно са се намазали - биха се оказали непосилни за всеки ваятел на характери. Ами Луканов, извинявайте, ама какво ни занимават с глупости - а той бил ли, или не агент на чужди служби - една, две или повече? За това още преди десетина години писа Гордън Томас - обаче нашите пънове се направиха на още по-глухи. Открийте архивите за всички - няма никакво значение дали са мъртви, и тогава седнете да размишлявате. Защо Луканов тичаше да се срещне с всеки, дори треторазреден, американски пратеник  лично съм му уреждал такива срещи, примерно с Лари Гарбър от Института за международни отношения на Демократическата партия - защо беше целият този зор? И кой го уби всъщност - а в отговора на този въпрос се крият още прекалено много други отговори? Ако беше паднал от някаква яхта в пустото нощно море като Максуел - добре, но това се случи посред бял ден в столицата, а и покушението не бе особено сръчно организирано.

Обичайно фактите се използват като някоя мизерна уличница - главно и дори единствено за политически цели, за нищо повече. А подобно фалшиво усърдие не може да напълни дори и една страница от Празна Мара.

Да продължим да прелистваме празната книга.

Ами приватизацията на Костов? Ако той предвидливо не беше поръчал Филчев да бъде оплескан от горе до долу, истината за този грабеж отдавна щеше да е известна. Обаче сега удобно не се доверяват на бившия главен прокурор именно заради лъжите, които прислугата на Костов натрупа около него. Ами как бяхме приети всъщност в ЕС - какво се говореше по кьошетата в Брюксел, какво мрънкаше там Кунева, кога ще прочетем протоколите от тази завера - вместо да се задоволяваме със сълзите на Симеон и сополите на Паси, помните онзи „вълнуващ“ телевизионен кадър. Винаги когато „царят“ се разплакваше, Соломон го правеше два пъти. И той ли е най-големият храбрец, та ще измъдри на своя глава позорната фраза „Майната му на православието!“. Кой му я внуши и какви са били и са намеренията зад това словоблудство?

Както донейде успешно граф Мадол написа историята на цар Фердинанд, така трябва да дойде някакъв чужденец и да опише Прехода - само че и тогава Празна Мара ще си остане все толкова празна, понеже вече не съществуват никакви документи за най-мътните далавери на тази Мътна Епоха. И на кого му е интересно вече, защо бе премахнато може би най-важното задължение на прокуратурата - участието й в приватизационните сделки, с което можеше да бъде защитен държавният интерес. Никой не се интересува от нещо толкова дребно, нали - обаче покрай това отмъкнаха над 20 милиарда.

Всичко е омотано до безобразие - и пълна лудост е да се очаква Празна Мара да зачене.

А има и няколко ефикасни инструмента страниците на Историята да останат празни или да бъдат запълнени с безсмислия, което е същото - и единият от тях, може би най-важният, е псевдосензационността. Медиите вече не могат да съществуват без тази отрова, тя шаржира всичко, превръща Историята в балон, пълен с неприятни миризми - и той непрекъснато изтрещява в лицето ви. А Празна Мара пак си остава празна, свита като бито кученце. Ще имаме добра съдба, изглежда.

Кой има полза от всичко това?

Естествено, героите на Прехода. И най-вече онези, които сега чакат реда си пред утробата на Празна Мара. Те са съвсем спокойни - толкова пушилка се стеле над всичко, че спокойно може да се изтъркаляш донякъде и ти на свой ред. Вижте какво става из партиите. Да започнем с „царската“, тя изначално си беше един абсурд, който може да вирее само в селенията на Празна Мара - представяте ли си английската консервативна партия да се казва КПМТ - Консервативна партия Маргарет Тачър! Този Симеон сякаш искаше още в началото да ви каже, че всичко е просто едно лигавене, нищо повече. И когато избяга, сложи начело Христина Христова - свястна жена, беше и добър министър, обаче това точно ръкоделие сигурно й е в тежест. Защо обаче Симеон не постави начело Герджиков, Илчев, Петканов или Велчев - защото те са нещо и без него и защото никога не са му трябвали истински личности - сметчица, типично нашенска, пък уж Кобурга бил от не знам къде си. Така и Костов си игра със СДС, така и Първанов набута на поста му нефелния Станишев, изтика го до връх Бузлуджа, забравяйки, че онзи е закърмен с отровно партийно мляко, син е на един от най-хитрите играчи край Живков и ще му види сметката. От тази развала бе спасена единствено ДПС, а засега и ГЕРБ - представете си Бойко да сложи начело на партията си Цецка, трябва веднага да викате линейката.

Това - извън всичко друго - пак са криви сметки и с политиката, и с Историята, затова тя си остава празна. Ако си направите труда да сравните ръководството на СДС от началото на 1990 година - нищо, че то се държеше като нахлулите в Смолни моряци, които използваха безценните китайски вази там за клозети - със сегашните шефове на тази клета организация, окончателно ще се убедите, че българската политика е като подивяла, запусната нива, възстановяването на чийто хумусен пласт ще отнеме 500 години.

Затова всеки самозванец пробва с нова партия и пр. Следващият въпрос е като от викторина на Петър Вучков: има ли нещо засега зад Кунева, че да хлопа на вратите на Празна Мара?  Отговорът е ясен: нищо, освен чиновническото й „прескочикобила“. И затова и след нея Мара ще си остане празна.

Хайде, стига ви толкова тъга сред летните жеги.