1. Сините - силни само на власт

От неизвестен функционер Емил Кабаиванов стана лидер на СДС.

За десет години след окончателното си падане от власт сините не можаха да дадат доказателства за смисъла на по-нататъшното си съществуване. За жалост успехът в политиката се мери не по най-чистата фланелка, а по възможността да водиш мача. Затова СДС/ДСБ продължиха да бъдат част от първа лига по-скоро по традиция, по симпатично подразбиране, но не и по логиката на състезанието и успеха. Намаляващ ресурс при прекалено много лидери и амбиции не беше печеливша изходна точка за завръщане на първа позиция. Оказа се, че сините бяха силни и единни само в годините на властта. Единствен мандат. „Тя танцува едно лято.“ Прекрасен, но овехтяващ спомен.

И тогава, и сега в сините редици една личност продължава да доминира: за радост на своите и за ужас на другите. С годините радостта се е превърнала в утеха, ужасът - в ненавист. Но е факт, че единственият политик, който беше в състояние да строи и насочи чорлавите пионерчета, беше именно техният разрушителен създател. Тъй като в 2001 г. Костов не бе съзнателно и безвъзвратно отстранен, днес доживяхме съмнението, че може би само той е бил в състояние да управлява синия хаос.

Двойният аршин е в основата на синия край. Няма принципна партия, всички купуват гласове и търгуват с влияние, политиците са против корупцията, когато не ги облагодетелства лично. Въпросът е, че СДС винаги е проповядвал, че е различен от този принцип, а при ДСБ тази проповед беше издигната дори в болезнен, макар и фалшив култ. Безпринципността се среща при всички ръководства на двете партии от 1997 г. до сега и никой от лидерите им не е чист в нейното изповядване. В мандата си всеки председател е вършил неща, които яростно е критикувал в опозиция, предприемал е стъпки спрямо другите, които не е искал да му се случват лично. Катя изключи Евгений, Надя изключи Пламен О., Мартин изключи Пламен Ю., Емил изключи Мартин, Димо, Ваньо и Мишо, Надя се самонапусна - чак библейски звучи. Рубиконът на синия финал беше отношението към набиращите сила и дошли на власт ГЕРБ. След 2009 г. и СДС, и ДСБ жадно очакваха да се включат в управлението покрай генерала, когото венцехвалеха, но тайно презираха.

В началната суматоха сръчният Костов дори успя да вреди свои близки кадри в ключови министерства и да добри позиции, наивно представяйки ги за безпартийни експерти. Продължителното сватосване, което Борисов майсторски изигра, подклаждайки огъня на надеждата в двата лагера, даде резултат. Костов и Мартин Димитров, рамо до рамо с „Атака“ на Сидеров, бяха стожерите на миноритарното правителство на ГЕРБ.

Не принципът крепеше сините в тези действия, а надеждата за историческа реабилитация и изплуване на повърхността чрез споделяне на властта с Бойко и обиране на трохите от трапезата му. Затова днешната гръмка опозиция, която прокламират ДСБ и Синята коалиция, е следствие на тъжната констатация, че нямат шанс да се наредят в управлението до ГЕРБ - тоест до овластените, заможните и успешните. Ако навремето двете сини партии бяха формулирали понятието ГЕРБ, бяха посмели да развенчаят лидера и антуража му и рязко се бяха дистанцирали от тях, днес те можеха да са най-малкото морална, че дори и изборна алтернатива на режима.

3. „Приятели на ГЕРБ“ надделя в СДС

„СДС ме напусна“, каза Надежда Нейнски и пое към „Единство“.

Синята коалиция просъществува от 2009 до 2012 г., създадена целево и конюнктурно - със заблудата, че политическото оцеляване ще вдъхне живот на едно тяло, съшито от несъвместими органи. Със задълбочаване на безизходицата в неравния брак закономерно дойде и разтрогването му. На 15 май Националният съвет на СДС отхвърли проекта за споразумение за Синя коалиция с ДСБ за парламентарните избори догодина. Мартин Димитров подаде оставка. Костов изрази съжаление. Борис Марков пое партията. Костов съжали двойно. Макар разсипниците на синьото семейство да имаха герберска близост и по столично-общинска, и по родствена линия, скъсването с Костов в онзи момент не може да се припише пряко на ГЕРБ. В основната си част то е залп на дълго потискана нетърпимост срещу ДСБ и лично към Костов - логично и с радост подпомаган от управляващата партия. 

На 15 юли на „Раковски“ избраха за председател Емил Кабаиванов - провинциален кмет и неизвестен функционер на партията. Групата „приятели на ГЕРБ“ надделя над костовистите с неколкостотин гласа - сериозна преднина при гласували около 7000 партийни членове: всичкият капацитет, който двете страни съумяха да мобилизират. Председателската алтернатива на Ваньо Шарков не беше нито по-добра, нито по-перспективна, но като флагман за запазване на Синята коалиция минаваше за по-симпатична. За няколко седмици натрупаните с години проблеми на СДС избиха на повърхността и се загнездиха в задочния диалог между овластени и опозиционери. Въпросът, който днес витае над сините, неправилно се ограничава единствено с дилемата „за или против Бойко“, защото тя е просто последният от редица неизговорени фрази и премълчани въпроси. Толкова години на „Раковски“ 134 нямаха смелостта да кажат ясно и принципно за или против Костов са и какво е той за СДС: пръв неприятел или необходим непокаял се грешник?

Кога какво се случи

9 април – Четирима членове на ръководството на ДСБ хвърлиха партийните си книжки. „Бегълците“ Прошко Прошков, Даниел Митов, Христо Ангеличин и Петър Николов отидоха в движението на Меглена Кунева. 

15 май - драматичен Национален съвет реши СДС да излезе от Синята коалиция, а лидерът Мартин Димитров подаде оставка.

На 15 юли се проведе вторият тур на вътрешнопартийните избори в СДС, на който изненадващо победи карловският кмет Емил Кабаиванов.

След провала „Марковска“ СДС лансира експрезидента Петър Стоянов за конституционен съдия. Това стана на 20 ноември, а след тридневен размисъл той отказа номинацията.

На 26 ноември СДС изключи от редиците си трима депутати - Мартин Димитров, Ваньо Шарков и Димо Гяуров, заради критики към ръководството и отказа им да подкрепят номинацията на Стоянов. Евродепутатката Надежда Нейнски пък сама напусна СДС.

На 29 ноември „Раковски“ 134 номинира прокурорката Галя Гугушева за конституционен съдия, но и тази кандидатура претърпя пълен крах.