16228 | 12 ян. 2013 | 12:55

Може да сме мързеливи, може да сме назубрили само няколко клишета, може да сме нелепи със старите си представи в модерния свят, но сме поне п

Не знам колко е вярно, че стока без реклама е като мъж, който напразно намига на жена в тъмна стая. Обаче виждам, че рекламите са като намигванията - има неустоими, има закачливи, има и вулгарни. Има и обидни. Обидни не за естетическите ни представи (такива вече не са ни останали), а за патриотичните ни чувства (нали само те са ни останали). Как може да се подиграват на хан Кубрат и неговия сноп пръчки, с който ни е завещал мъдростта, че съединението прави силата? Не можаха ли да съчинят някакъв да речем отец Амфиохий, който да събира номерата на нов модел мобилен телефон и да рекламира

с аритметично пророчество „Клиентът ке падне!“

Малко неща сме сигурни за хан Кубрат, едно от тях е, че не е правил никаква демонстрация пред синовете си с пръчки. Това е хубава приказка, заимствана впрочем. А отец Амфиохий е бил една от най-колоритните личности в българските борби. Бродел из страната и появяването му тук и там винаги било предизвестие за местен бунт. Участвал в освещаването на Самарското знаме в Плоещ.

Преди това скитал из българските земи и разнасял кабалистичната формула „Турция ке падне“, в която сборът на числата, съответстващи на буквите, сочи годината 1876. Не се знае откъде е попаднала в ръцете му, знае се, че той не се уморявал да я разяснява на всеки, така че да попада в сърцата. Проучванията по този въпрос отвеждат до калугера от Рилския манастир Полиевкт (когато приел по-късно протестантството вече известен като Петър Велянов), който бил открил цифровото пророчество в архивите на един от светогорските манастири.

Ако Иван Вазов не беше сложил кабалистичното заклинание в устата на Мичо Бейзадето, който над черешовия дънер убеждава чорбаджи Марко, че точно тази година „Турция ке падне“, можеше и въобще да не знаем нищо за „тази светулка в мрака“, като я нарича Вазов. А ако нова марка телефон се продаваше от отец Амфиохий, никой патриот нямаше да е възмутен, защото щеше да си каже, че е измислен персонаж. Сега обаче зрителят е възмутен, защото рекламата се гаври с измислената легенда за хан Кубрат. Рекламата не е патриотично обидна, а тъпо обидна, но това е друга тема.
Ей такива патриоти сме - крайно непреклонни и безкрайно неграмотни.

Господи, какви неща правя за Англия! - мислел си принц Чарлз по време на някаква визита, докато отхапвал от сервираното му змийско месо. Божкеее, какво да я правим тая България, какво? - изпъшква моята съседка, докато гледа новините. И в двата случая става дума за патриотизъм. Патриотизмът е любов, а времето ни е нелюбовно.

Ябълките на раздора са толкова много

че можем да си сварим мармалад за векове напред. Омразата и гневът се натрупаха в такива огромни количества, налага се да им се намерят по-прилични названия. Едно от тях е патриотизъм. Донякъде знам какво не е патриотизъм.

Менчета със здравец, пафти и навуща не са патриотизъм, те са фолклор. „Който не е православен, не е българин“ не е патриотизъм, то е фундаментализъм. „Ние сме първите европейци“, не е патриотизъм, то е неграмотност. „Охридското езеро - гребна база на Софийския университет“ не е патриотизъм, то е само

симпатичен протест срещу крадлив прочит

на историята. „Циганите на Сатурн“ въобще не е патриотизъм, то е психологически проблем. Да разпространяваш снимка на невръстна циганка с бебе като виновница за това, че не се раждат българчета, не е патриотизъм - това си е най-обикновена глупост по инерция.

„За всичко и навсякъде са виновни евреите“ не е патриотизъм, то е плюене в един от малкото останали кладенци, от които можем да пием самочувствие. „Аман от ДПС!“ не е патриотизъм, то е мързел. Турците не са ни виновни, че не си правим труда да отидем до урните. Всеки от тях би ни казал по този повод на майчин език: Зорлем гюзеллик олмаз (Насила хубост не става). Въпреки че техният гюзеллик в избирателната активност си е баш зорлем. Да си против новини на турски език не е патриотизъм, то е много елементарен популизъм.

„То така е лесно - казва една приятелка, която произнася тиради срещу онази антипатриотична реклама с хана, - това не е, онова не е. А твърдиш, че модерните хора се познават не по онова, което отричат, а по това, което утвърждават. Дай пример за патриотизъм днес, с един човек дай пример.“
С цял отбор може ли? Националния отбор по ръгби. За по-точно цитирам: „В момента, когато домакинът на градския стадион в унгарския град Кечкемет не успя да включи уредбата и изпълнението на българския химн пропадна за пети път, зрителите по трибуните получиха първия загатък за предстоящо необичайно преживяване. Спонтанно и без предварително наговаряне

националният отбор по ръгби

на България реагира на гафа със спонтанно хорово изпълнение на „Мила Родино“. Общо 23-мата състезатели - титулярите и резервите, изпяха с пълно гърло националния химн и предизвикаха бурните овации на публиката. За унгарците това беше предупреждение, че гафът може да се окаже в тяхна вреда, защото сплоти още повече българите.“

Приятелката ми обаче: „В чужбина автоматично ставаме патриоти. Нещо по-нашенско дай, делнично, с един човек…“

Бате Ники. Един път в седмицата идва в детската градина на моето внуче и ги учи да играят народни танци. Гледах видеозапис. Хлапетата колкото малки патета и точно толкова стабилни. Не се спъват едно друго, сами си падат. Обаче бате Ники се държи като хореограф на световен ансамбъл. Всичко в него танцува, пръстите, погледът. Заразява ги. Увлича ги, повлича ги в някаква магия, която идва много отдалече и ще продължи надалече точно заради хора като бате Ники. Представям си какъв хонорар получава бате Ники за четири занимания месечно в квартална детска градина. Не, колкото и да си представям, сигурно е още по-малко. Но как иначе щеше да е по-различен от тези, които си претупват с досада работата, как щеше да е бате Ники?

У нас обаче патриотизмът се доказва с преданост към миналото. Може да сме мързеливи, може да сме назубрили само няколко исторически клишета, може да сме нелепи със старите си представи в модерния свят, но сме поне патриоти - затова няма да позволим някаква реклама да се гаври с този виден представител на рода Дуло от племето кутригури.

Това все пак е невинният патриотизъм, служи главно за лично ползване, укрепва самочувствието с аргументи отпреди векове

по липса на доказателства от днес

Рекламата не застрашава този вид удобен патриотизъм, напротив - надъхва евтините патриоти.  От друго са застрашени те - от стоката „патриотизъм“, която ще бъде предложена за продан на предизборните щандове. От такива хора се очаква да я купят.

Швейцарските войници от гвардията на Ватикана боледували смъртоносно от любов към Родината. Били убедени, че са болни от патриотизъм, защото, когато се връщали в Швейцария, чувствали подобрение. Доста по-късно станало известно, че боледуват от туберкулоза. А подобрение наистина чувствали - от климата в швейцарските планини. Ето колко е лесно патриотизмът да бъде сбъркан с друга диагноза.

(в. Преса, печатно издание, брой от 362 от 12 януари 2013)