14332 | 14 ян. 2013 | 08:37

Ние - политиците, или те - нас

Нова година дойде и сега в България всичко е референдум. Пресилено казано. Макар да сме в кампания, темата заема важно място в медийните и политическите коментари, без това място да е главното и единственото. Интерес към първото в демократичната ни история допитване до народа има, но този интерес не граничи с ентусиазъм. Може да се каже, че наближаващото събитие попада в обстановка на нарастваща изнервеност - и обществена, и политическа,  и крие в себе си възможни трудно предсказуеми развития. Кое е лесно предсказуемото? До този момент, ако вярваме на политици и анализатори, се очертава картина на една умерено

ниска избирателна активност

надхвърляща 20%, но падаща далеч по-долу от необходимите над 4 милиона, за да бъде референдумът юридически валиден, всичко това с преобладаващи, но не прекалено драматично, отговори „да“. Факт е, че гласоподавателите трябва да вземат решението си, докато медийната среда кънти от стари и нови скандали, обсъжда стари и нови гафове, насища се с обвинения и контраобвинения, обърква се от променящи се позиции и въртящи се гледни точки, размива се от странични маневри и неочаквани сюжети. Това донякъде е нормално, защото референдумът се провежда броени месеци преди парламентарните избори и бива натоварен, искаме или не, с предизборни залози. Партиите се надяват - или опасяват - че тук ще проличат електоралната им кондиция, способността им да се мобилизират, умението да интерпретират резултати в своя полза, необходимостта да се позиционират в политическия спектър, да станат повече или по-малко ясни в отношението си към действията на управлението и реалния смисъл на това да си опозиция, позабравеното задължение да изразят виждане за България, за нейното икономическо бъдеще и за мястото на гражданите в политическия живот заедно с колкото любимата, толкова и притеснителна амбиция да заявят геополитически пристрастия и да обяснят къде се намират между Вашингтон и Москва. Кампанията по референдума тласка партиите все към

решаване на предизборни задачи

Референдумът поражда отчетлив социално-психологически залог. Имаме, първо, данните на социолозите, че двете основни партии - ГЕРБ и БСП, се намират доста близо като нива на обществена подкрепа. Имаме, второ, изначалната и неопровержима инициатива на БСП за референдума и за отговор „да“ на него. Имаме, трето, третото поред мнение на премиера Борисов по този въпрос, съдържащо се в тройното „не, не и не“. Следователно няма как резултатите от гласуването да не се тълкуват и като нова ситуация в съотношението между двата партийни гиганта. От много години на политическата маса на Борисов табелката „резерве“ украсява мястото на победителя. Той се храни от победата. Не спира да повтаря, че колкото пъти е срещнел Станишев на избори, толкова пъти го е бил, че е 29 пъти по-бърз от него в усвояването на еврофондове и така нататък. Можем да си представим какви имиджови проблеми би му създало тръгването към избори като бит от Станишев. И обратно, една твърде ниска активност или неубедително количество на отговори „да“ ще инжектира силна доза красноречие в тезата „от БСП един референдум не можаха да направят, пък тръгнали да искат власт“.

27 януари може да се превърне в репетиция за изборите, но ако стане така, засега по-вероятно е ГЕРБ да преживеят една от онези калпави репетиции, които провалят премиерата. Грешката на Борисов с неговото „не“ за първи път носи реални рискове да го нареди на скамейката на губещите. Едва ли ще му бъде комфортно. И видимо отсега иска да избегне явяване на репетицията, като замъгли сцената с противоречиви сюжети. Публиката остава с впечатлението, че строежът на нов блок на АЕЦ „Козлодуй“ започва едва ли не утре. Формулата е: който гласува против нова ядрена централа, гласува за нов реактор на старата. Депутатите от ГЕРБ продължават да ни държат в неведение агитират ли изобщо за този референдум, за какво и при какви медийни условия. РЗС избърза да се притече на помощ, като поиска референдумът да бъде отменен, защото енергийната политика по конституция била от компетенциите на Министерския съвет (нещо, за което не се сетиха, когато с решение на парламента през март спряха проекта „Белене“). Яне Янев предложи като утешителна награда да проведем референдум за по-малък брой депутати. От СДС, за да не останат по-назад, заявиха, че ще инициират референдум за пушенето на обществени места. „България на гражданите“ призоваха за бойкот, защото гражданите са подведени. Димната завеса тепърва ще се сгъстява. Изводът, внушаван на хората от цялата шумотевица: БСП не може да спечелят референдума, а ГЕРБ не може да го загубят, и в двата случая защото

не знаем за какво играем

Другояче казано, не искаме репетиция, по-бързо да идва премиерата. Поставен е въпросът: какво мисли българското общество за развитието на ядрената енергетика. Коронният аргумент на противниците на референдума се свежда до: „не може да мисли, защото му е сложно“. Какво разбира българинът от площадки, реактори, отработени горива и предпроектни споразумения, че да го караме да гласува. В крайна сметка обаче става дума за политическо решение. Още от древните знаем, че не всеки може да прави политика, но всеки има право да я оценява - в случая с гласа си. Ако тръгнем по тази плоскост, какво разбира обикновеният човек от държавно управление в различни сектори на производството и услугите, че да избира парламент? Или от национална сигурност и единство на нацията, че да избира президент? Или още повече от европейски институции, решения и регламенти, че да избира Европейски парламент? За жалост така е устроена демокрацията. Разяснителната кампания, вместо да оспорва правото на гражданите да се произнасят, е призвана да отговори на други, по-съществени казуси: как ще се намерят пари за строителството на централата, ще бъде ли гарантиран пазарът на енергия, ще предложи ли дългосрочно по-поносими цени на тока, ще бъдат ли покрити най-високите стандарти за безопасност, ще се намери ли механизъм, който би предотвратил крупно източване на пари от проекта.

Неизбежно отношението към тези въпроси ще се преплита и с отношението към българските партии. Със или без репетиция пред публика, премиерата наближава. Но все ми се иска гражданите да го свържат и с отношението към самите себе си като участници в политическия живот. На 27 януари, да повторим, ще бъде първият ни в демократичната история референдум.

Дано не се окаже последен

за дълъг период от време. Сами можем да провалим идеята за пряко участие на хората в политиката, като не идем да гласуваме и не направим своя избор, какъвто и да е той - да, не или дори със задраскване на двете опции. Отвсякъде ни притискат обяснения защо НЕ трябва да гласуваме. Най-вече защото политиците ни манипулират. С високата активност на референдума обаче можем да създадем предпоставки те да бъдат манипулирани, те да бъдат изправени пред една нова за тях реалност - българските граждани да поискат сами да решават. Може да ни хареса. И скоро да последва нов референдум.

 (в. Преса, печатно издание, брой от 364 от 14 януари 2013)