19714 | 26 юни 2012 | 17:09

Още не е късно да се излезе с политическа декларация, която предвижда не само създаването на политически съюз в дългосрочна перспектива, но

На срещата на "четворката" от Европейския съюз в Рим лидерите на Германия, Испания, Италия и Франция се договориха за мерките по създаването на банков съюз и отпускането на сравнително малки средства за стимулирането на икономиката; тези мерки трябва да допълнят предложения по-рано план за бюджетна интеграция на страните от еврозоната.

Но германският канцлер Ангела Меркел отхвърли предложението да отпусне на Испания и Италия средства, които биха им позволили да се справят с прекомерната премия за риск по техните държавни облигации. Заради това юнската среща на върха на ЕС може да завърши с провал, носещ фатален характер, защото няма да бъде създаден работещ механизъм, който да огради останалите държави от еврозоната от последиците, свързани с отделянето на Гърция.

Даже ако фаталното събитие бъде избегнато, различията между страните-кредитори и страните-длъжници ще се усилят и държавите от периферията на еврозоната ще се лишат от възможността отново да станат конкурентоспособни: положението не се развива в тяхна полза. За Германия това може да бъде от полза, но Европа ще престане да бъде открито общество, за което всички се мечтали. Германия ще се окаже в центъра на империя, а периферията – навеки в подчинено положение. Това въобще не е това, от което се нуждае канцлера Ангела Меркел и голямото мнозинство германци.

Ангела Меркел твърди, че Европейската централна банка не трябва да решава фискалните проблеми на страните-членки на еврозоната, защото това противоречи на приетите правила и тя е права. Президентът на ЕЦБ Марио Драги каза почти същото. В програмата на юнската среща само едно нещо недостига: точка за създаването на Европейско фискално управление (European Fiscal Authority, EFA), което заедно с ЕЦБ бе направило това, което ЕЦБ не може да свърши сама. EFA би учредил фонд за съкращаване на дълговата тежест – модифицирана форма на европейския пакт за намаляване на дълговете /такъв пакет по-рано предлагаха комитетът от икономически съветници на Меркел, а социалдемократите и "зелените" го подкрепиха/. В замяна на гаранциите за провеждането на съгласувани структурни реформи в Испания и Италия фондът може изкупи и запази значителна част от държавните облигации на тези страни.

Покупката на облигации би могла да се осъществи за сметка на емисия европейски съкровищни бонове – съвместни облигации на страните-участници във фонда, а страните-длъжници биха могли да се възползват от евтиното финансиране. Съкровищните бонове биха имали рейтинг с минимален риск и биха се използвали като висококачествено осигуряване за операции репо, провеждани от ЕЦБ. Банковата система остро се нуждае от ниско рискови ликвидни активи. В момента банките държат в ЕЦБ излишна ликвидност в размер на над 700 милиарда евро, получавайки само от четвърт до 1% годишно. Това гарантира огромен пазар за съкровищните бонове, които могат да се ползват с голямо търсене при доходност от 1% или малко по-ниска.

Ако някоя от страните-участнички в договора не може да изпълни своите ангажименти, EFA може да наложи глоба или да избере друга форма на наказание, съразмерна на допуснатите нарушения, за да не се прибягва до крайни мерки, които е невъзможно да бъдат изпълнени. Това ще предпази от недобросъвестност. Например, правителството, което ще смени кабинета на Монти в Италия, няма да може да нарушава поетите ангажименти. Съкращаването на италианския дълг с 50% за сметка на европейските съкровищни бонове е равносилно на съкращаването на средния срок на дълговите задължения. Следователно следващото италианското правителство ще бъде много чувствително към всяко наказание, наложено от EFA, и всячески ще се старае да го избегне.

След определено време страните-участници ще вземат участие в програмата за съкращаване на дълга, разработена специално за тях, за да не се подкопава техният икономически растеж.

След това ще последва създаването на пълномащабен политически съюз и въвеждане на евробонове. За емисията европейски съкровищни книжа ще е необходимо разрешението на Бундестага. А Конституционният съд на Германия трябва да бъде удовлетворен от факта, че всички ангажименти, одобрени от Бундестага, ще бъдат ограничени във времето и като мащаб.

Още не е късно да се излезе с политическа декларация, която предвижда не само създаването на политически съюз в дългосрочна перспектива, но и план за създаването на фискален и банков съюз. Въз основа на тази декларация Европейският фонд за финансовата стабилност EFSF може незабавно да изкупи от ЕЦБ гръцките облигации, ЕЦБ да пристъпи към изкупуването на испанските италианските облигации, а Италия и Испания могат да проведат структурни реформи, които ще им позволят да получат достъп до фонда за съкращаване на дълговете.

Основното препятствие остава политиката на Германия с нейния лайтмотив - "това не трябва да се прави". Канцлерът Меркел настоява, че първоначално трябва да се създаде политически съюз и едва след това – пълномащабен фискален и банков съюз. Това не е реалистично и не е разумно. Всичките три съюза трябва да се създадат успоредно, стъпка по стъпка. Ако Европа не се обедини, за да подкрепи това предложение, а Германия го отхвърли, на нея ще й се наложи да поеме отговорността за финансовите и политически последици.