30032 | 19 ян. 2013 | 15:08

Една от причините да откажа на Би Ти Ви е, че те се държат с актьорите като че ли са типажи от риалити

Г-н Пенев, преди старта на третия сезон на „Под прикритие“ казахте, че до края на новите серии ченгето Попов ще отслабне 23 кг. Малко след средата на сезона (и вероятно на около 15-ия „стопен“ килограм) героят ви действително не е особено щастлив - жена му го напусна, за малко да изнасилят дъщеря му, убиха партньора му... Какво още ще му се стовари на главата?
Наистина отслабнах и съм доволен, че така се случи. А на Попов му предстоят още драматични събития, защото „Под прикритие“ е драматичен сериал. Той е основният персонаж, който се противопоставя на организираната престъпност, т.е. на лошите. И за да се поддържа напрежението, би трябвало и на него да му се случват някакви кофти неща в личния живот, Които да провокират енергията му, за да се справя със злото.
Свикнахте ли вече с положителния герой? В началото сте искали да изиграете ролята на Джаро... Защо не ви я дадоха всъщност?
Не знам, не съм разговорял за това. Но като гледам Мишо Билалов, ми е трудно да си представя, че бих могъл да направя нещо по-хубаво. Изобщо няма нито един актьор в този сериал, който да не е на мястото си. А някои като Мишо, Захари, Сашо Сано и Мариян са направо открития. Просто перфектни.
Имало е идея да сте и друг злодей - Милото от „Седем часа разлика“.
Наистина имах няколко възможности да участвам и в други сериали. Колегите, които изиграха тези роли, а някои даже за мен се пишеха, станаха много популярни. Но аз съм доволен, че в крайна сметка избрах „Под прикритие“. А и в сериала ролята е винаги в движение, тя се развива, дори понякога излиза извън контрола ти. Не е като в театъра или в киното, където параметрите са ясни от пиесата или сценария. Много по-живо, динамично и неочаквано е.
А успявате ли да изненадате сценаристите в „Под прикритие“?
За съжаление не много. Сещам се сега за един танц във втория сезон, който не фигурираше в сценария. Връщахме се от купон, рожден ден на жена ми - ето и аз започнах да говоря като Попов - той се връща от рожден ден на жена си, на който нейните приятелки са я изненадали със стриптийзьор, и това никак не се харесва на героя ми. Като се прибират вкъщи, иронизирайки, той изтанцува един такъв мъжки стриптийз, което си беше импровизация. Подобни волности обаче трудно можеш да правиш, защото рядко се снима последователно, както беше в този случай. Имах късмет, че вече бяхме заснели сцената с рождения ден, и затова знаех какво мога да си позволя.
Все пак ще ви видим и в ролята на лошия герой, на мафиот в новия сериал на БНТ „Четвърта власт“. Той от престъпниците с морал ли е, както казва Куката в „Под прикритие“, или от по-класическия тип?
За съжаление все още подробностите около този сериал се пазят в тайна, а и не мога да съм сигурен как ще се развие образът. Заснел съм само началните сцени към първите три епизода.
Надявам се, че поне за ролята си на митрополит Кирил - бъдещия патриарх, който играете в другия нов сериал на БНТ „Недадените“, ще разкриете нещо. Тя изглежда доста любопитна, а за нея дори по форумите не се коментира нищо.

В ролята на митрополит Кирил в новия сериал на БНТ „Недадените“

Ами да, много е любопитна, но вероятно историческата тема не допада особено на тези, които висят във Фейсбук или във форумите.
На какъв етап е сериалът?
Той е само от 12 серии, темата е спасяването на българските евреи, разказана по-скоро през личните съдби на хората, а не толкова през обществените вълнения по това време.
Научихте ли интересни подробности за личността на Кирил?
По някаква случайност аз имам определена връзка с него отпреди това. Нашето място във Владая се намира до къщата на Патриаршията, купена от Кирил. И всъщност, докато съм бил малък, съм си играел в непосредствена близост до патриарха, който е живял зад оградата.
Спомняте ли си го?
Не съвсем, помня, че имаше някакъв свещеник.
Следите ли събитията около избора на нов патриарх?
Не много внимателно, но това наистина е труден избор. Вярата изобщо е нещо много особено и когато всичко е сложено на масата по този начин... Въобще посредниците мен малко ме смущават. Аз мисля, че съм вярващ човек. Но не мога да кажа, че много, много ходя в църква, защото посредничеството на някакви хора в общуването ми с този, който е там, над нас, не ми помага. Затова и не бих могъл да кажа какъв трябва да бъде патриархът. Кой е този човек? Да, не трябва да има агентурно минало, но пък дали тези хора не са били принудени да вършат подобни неща. Никой не се занимава да се рови в мотивите им. Пък и самите те не искат да си признаят, защото сигурно не е чак толкова лесно. Сложен въпрос.
При толкова ангажименти в телевизията, как се справяте с театъра?
Доста е натоварено, редувам репетиции със снимки, но те са наистина различен тип натоварване, изискват различен тип концентрация. В театъра трябва да натрупваш и можеш да си позволиш да отлагаш във времето крайните решения, в киното е точно обратното, там се иска да си бърз, спонтанен, за да бъдеш истински. И когато примерно имам репетиции след снимки или обратното, винаги едното разтоварва напрежението от другото и дори зарежда с енергия за другото.
А да играя в три сериала приех не защото обичам да ме показват по телевизора. Смисълът за мен е в различните възможности, които ти дават ролите. Съществува една инерция у зрителите, че ние, артистите, играем някак си типажно. Играем това, което си можем - да бъдем себе си. Това вероятно идва от риалити форматите, където някакви хора участват със собствените си имена - и в живота, и на екрана, доколкото им позволяват интелектът, културата и възможностите. А ние играем роли и колкото повече и различни роли играем, толкова по-добри ставаме. Нали един актьор се оценява не по това колко хубаво е изиграл един персонаж, а колко добре може да изиграе различни герои - в различни представления, с различни режисьори, в различни телевизии. Тук може да развием темата за това как една  телевизия си присвоява правата на едни артисти.
В какъв смисъл си присвоява права?
Ами това е една от причините да откажа да се снимам в Би Ти Ви. Точно те се държат с актьорите като че ли са типажи от риалити. Бях намислил да отида и да подпиша договор под псевдоним с тях. Псевдонимът на героя, за когото ме канят. И после, ако имат претенции за това, че се появявам по друга телевизия, да казвам, че се явявам с името си. Защото това, което правят, е наистина голяма глупост. Нито сме гигантски пазар, нито сме толкова богати, че да си позволим подобно нещо! И наистина, когато искат да държат артисти и те да бъдат само техни, да им плащат заплата. Но понеже младите нямат особено голям избор, се съгласяват на техните договори и остават съвършено излъгани. Използват ги за някаква роля, след това дълго време не им дават нищо да играят, а нямат възможност да отидат другаде.
Когато избухна този скандал с крепостничеството на актьорите в телевизиите, доста ваши колеги опровергаха тези твърдения и казаха, че са доволни от договорите си и са напълно свободни.
Бях наскоро при Кеворк Кеворкян във „Всяка неделя“ по Нова тв и основната част от разговора ни беше за „Под прикритие“ - филм, който в момента тече по конкурентна за тях телевизия. Това обаче не ги притеснява. Но в предаване на БНТ, в което искаха да подготвят изненада за мен, не успяха да поканят Ваня Цветкова, с която съм приятел от детинство, защото била лице на друга телевизия. Със Силвия Лулчева не можем да рекламираме спектакъла си „Дуети“, който играем в Театър 199. В сутрешния блок на Би Ти Ви канят само нея, защото не искат да показват чуждо лице. В същото време БНТ няма нищо против да ни покани и двамата, само че Би Ти Ви забранява на Силвия да ходи в друга телевизия. И понеже тя не иска да го представя сама, както и аз, защото е наистина абсурд, не го рекламираме. А става дума за театрално представление, не за телевизионен продукт! И за актьори, които по никакъв начин не са станали известни от телевизионните си изяви.
Но сериалите наистина допринасят доста за популярността на актьора. И май водят публика и в театъра.
Честно да ви кажа, не мисля, че има пряка връзка между двете. Телевизиите суетно си приписват заслугите за това, но според мен хората, които гледат сериали, не са задължително тези, които ходят на театър. Това, че на представлението влизат и няколко души, които просто искат да видят популярни лица от екрана, не оказва кой знае какво влияние. А състоянието на българския театър е фантастично, за разлика от състоянието на много други неща в държавата. Театърът ни дори в моментите на най-голяма криза е бил добре заради талантливите хора, които работят в него. С български постановки съм обиколил голяма част от Северното полукълбо, и то не за да играя пред българи, а на фестивали, което показва, че българският театър е в чудесна кондиция. Вероятно когато се твърди, че зрителите в театралните салони са нараснали, се имат предвид и някои представления, които аз лично трудно мога да нарека театър.
Мислите ли, че през последните години се е комерсиализирал театралният афиш и какъв трябва да е здравословният баланс между спектакли за широката публика и т.нар. висок театър?
Има такава тенденция и тя е неминуема. Театралните директори като мениджъри трябва да балансират между представления, които да събират зрители, и качествени постановки. Което не означава, че добрите неща задължително са негледаеми и на тях не идва публика. Има много примери за висок театър, който се харесва, и един хубав спектакъл не е задължително да е суперсложен и интелектуален. Но пък наистина доста представления, които са пълни с хора, не заслужават успеха си. И тъй като ролята на театъра е в това да възпитава вкус е трудно да се намери този тънък баланс  - хем да е добра постановката, хем да събира зрители. Ще ви дам два примера от спектаклите, в които аз играя. „Арт“ е вече 13 година в програмата на Малък градски театър „Зад канала“, сменили са се поколения и всяко явно намира нещо в това представление, което да си заслужава. Или пък „Приятнострашно“ в 199 - в него няма политически закачки, нито каквито и да било „актуални“ теми, няма суперзвезди от сериали, секссимволи и не знам какво си, но парадоксално за мен събира страшно много хора
Защо парадоксално?
Ами след като най-популярна е чалгата и този жанр пълни салони, кръчми и т.н., човек не очаква нещо качествено да бъде посещавано. А като се замисля, се съмнявам, че телевизиите, които пропагандират този жанр, ще напълнят зала „Арена Армеец“, както Лили Иванова го направи по същия парадоксален начин.
Като дете сте пели в хор „Бодра смяна“. Мислили ли сте някога за музикална кариера?
Не. А и в театъра съм имал достатъчно възможности да пея - и в мюзикъли съм участвал. Спомням си, когато постъпих в Младежкия, малко след това го затвориха за ремонт. И дълго време не правеха нищо, а на третата година от ремонта, за да се ускори работата, организирахме концерт в руините на театъра. Тогава Младежкият театър имаше оркестър и хор и пяхме „Лакримоза“ на Моцарт. Беше толкова вълнуващо, че започнах да рева още на първите акорди, а ние бяхме само по двама души на глас и аз общо взето успявах само да си отварям устата. А един път дори отидох на „Златният Орфей“. Любо Денев беше написал едно хубаво парче по текст на Борис Христов и аз отидох на предварителен кръг във Варна да го представя, обаче ме скъсаха. Ето от това съм се притеснявал най-много - да правя нещо, което не мога или не съм сигурен, че мога.
А в актьорското си призвание кога се убедихте?
И сега не мога да кажа, че съм 100 процента убеден, с времето просто добиваш някаква сигурност. Но не спираш да се съмняваш, да искаш повече от себе си и това мисля, че ти позволява да се движиш напред.
Какво повече например?
Да правя нещо различно от това, което съм правил. Нещо, което да изненада мен самия, а не толкова да се хареса на публиката. Може би често си патя от това, защото вкусът на публиката е доста по-първичен, и с прости средства може да се постигне една елементарна популярност. Пък аз сега чак на 55 години, след повече от 30 години в театъра, след сума награди, за които широката публика не е чувала, изведнъж ставам популярен под името Попов.
Това дразни ли ви?
Отначало леко ме дразнеше, защото наистина имам добра биография и тази роля е наистина хубава и важна за мен, но е просто една от многото. А и се надявам тепърва да имам и други. И хората може би да разберат, че мога и да пея, мога да играя и комедия, да правя различни роли, по различен начин.